На 87-годишна възраст почина италианската кинолегенда, която изигра Анджелика в "Гепардът" на Лукино Висконти

Тя беше жената, която каза “не” на Марлон Брандо, Ален Делон и Марчело Мастрояни. Дамата, която Холивуд не успя да задържи. Тя е Клаудия Кардинале, при която дори френският президент Жак Ширак - както по онова време шушука цял Париж - се намирал в дома ѝ до сутринта в онази злополучна нощ на 1997 г., когато лейди Даяна загина трагично в тунела на Пон дьо л’Алма.

“Не ме карайте да се смея. Това беше пълна измислица. Снимките, които публикуваха, бяха колажи - махнали лицето на моя приятел Жак Муазан и сложили това на Ширак. Усетихме се после, защото Муазан имаше екцентричен вкус спрямо жилетките. Ширак се чувстваше много неловко заради тези слухове - написа ми писмо по този повод, но в същото време се чувствал и поласкан”, разказа Кардинале пред в. “Кориере дела сера” с типичната си самоирония в едно от последните си интервюта.

И макар да беше чест гост в Елисейския дворец, дори да бе защитила публично кандидатурата на Ширак, тя отрече някога между тях да е имало нещо повече от уважение и симпатия. “Ширак може и да беше homme a femmes (женкар - от френски език), но не и с мен”, каза тя с усмивка.

Легендарната актриса си отиде от този свят на 87 години във вторник, в своя дом в Немур, обградена от децата си. За нея “Фигаро” написа: “Италианската икона е мъртва”, а “Либерасион” постави заглавие, достойно за една приказка: “Имало едно време в Италия...”. От няколко години актрисата

живееше с децата си в голяма къща в Немур,

на около час път от Париж. Става въпрос за стара сграда, която се появява в романа на Балзак “Урсула”. По-късно станала дом на семейство Бари, важна фамилия от града, а накрая била купена от Клаудия Кардинале. Тя я превърнала и в седалище на своята фондация за съвременно изкуство под ръководството на дъщеря ѝ Перин Гамо, има и италиански ресторант.

Кинозвездата е родена на 15 април 1938 г. в Тунис под името Клод Жозефин Роуз Кардинале. Израства в семейството на сицилианци - баща ѝ е от Изола деле Фемине, а майка ѝ от Трапан. “Клод беше мъжко име и аз дълго време бях момче - по име и по дух. Отказвах да бъда жена”, спомня си тя в автобиографията си “Аз, Клаудия. Ти, Клаудия”.

Съдбата ѝ се усмихва случайно - чрез конкурс за красота в Тунис, в който тя дори не иска да участва. “Аз само помагах на майка ми, която беше в организационния комитет”. В момента на награждаването организаторите ѝ поставят лентата и я обявяват за “най-красивата италианка в Тунис”. Подаръкът е пътуване до Венецианския кинофестивал през 1957 г. На плажа във Венеция тя е по бикини, каквито още ги няма в Италия. Фотографите не спират да я снимат, а тя

не спира да повтаря, че не иска да се занимава с кино

Но съдбата и една нейна лична драма променят всичко. След изнасилване в Тунис от един много по-възрастен от нея мъж - факт, който тя дълго пази в тайна, Кардинале разбира, че е бременна. Решава да задържи детето си Патрик и приема предложение от италианската продуцентска компания “Видес” само за да напусне Тунис.

Тя дебютира в “Неизвестни извършители” (1958) на Марио Моничели. Не говори италиански, затова я дублират. “По време на снимките всички крещяха, а аз си мислех, че се карат”.

В продължение на години Патрик е представян като “нейния брат”. Тя - млада, на 20, живее “под диктатурата” на продуцента Франко Кристалди, с когото по-късно сключва и брак. “Никога не го нарекох по име. Винаги му казвах Кристалди.” Въпреки че е принудена да крие детайлите от личния си живот, професионалната ѝ кариера лети. Снима филми с Пиетро Джерми, Мауро Болонини, Федерико Фелини, Лукино Висконти, Серджо Леоне.

1963-а е върховна година за Клаудия. Снима едновременно “8 и 1/2” на Фелини и “Гепардът” на Висконти. “Единият ме искаше блондинка, другият - брюнетка. Веднъж седмично сменях цвета на косите си.” Висконти иска сценарият да се следва перфектно, а при Фелини всичко се импровизира.

С Ален Делон Клаудия

формира най-емблематичната екранна двойка

на италианското кино: Танкреди и Анджелика. “Никога не сме били заедно, но Висконти настояваше. “Когато го целуваш, искам да видя езика!”, викаше той”. Актрисата не отива на погребението на Делон заради болката, която изпитва за приятеля си и заради недоброто си здравословно състояние.

Кардинале снима и “Розовата пантера” (1963) с Блейк Едуардс и по време на снимките живее в къщата на Пол Нюман, който ѝ я оставя и заминава за Ню Йорк. Става близка с Рок Хъдсън и играе пред хората “двойка” с него, за да прикрие хомосексуалността му. Америка обаче ѝ отеснява, защото тя се чувства европейка.

“Аз съм си малко луда”, признава тя.

Веднъж се хвърля във водата,

за да целуне крокодил кайман по време на снимки с Хъдсън. Друг път влиза в клетка с лъвове на снимачната площадка. “Ако не се страхуваш, животните го усещат.”

През 1974 г. на снимките на филма I guappi среща Паскуале Скуитери. Режисьорът става любовта на живота ѝ, макар че никога не пожелава да се омъжи за него, за да остане независима. Със Скуитери живее 27 години, има дъщеря - Клаудия-младша, и снима седем филма. “Той беше свободата. След него се върнах към себе си.” Клаудия сякаш анулира 15-те си предишни години на “пасивност” и става отново решителното и смело момиче.

Кардинале играе в близо 150 филма, превръщайки се в иконата на италианското кино. В творческата ѝ биография фигурират роли във филми на най-големите италиански режисьори - от Висконти и Фелини до Коменчини и Ферери. Печелила е най-големите награди за италианско кино “Давид на Донатело”, “Сребърни ленти”, както и през 1993 г. “Златен лъв” във Венеция за цялостно творчество. На 80-годишна възраст звездата избира да се постави в услуга на дебютиращи и млади режисьори и автори. “Ако мога да помогна на някого да направи първия си филм, го правя с радост.”

В едно от последните си интервюта за в. “Кориере дела сера” ѝ задават въпросите, които всички си мислим, но рядко си позволяваме да поставим:

- Вярвате ли в Бог?

- Да. По мой си начин.

- Страх ли ви е от смъртта?

- Не. Или по-скоро не мисля за нея.

- Как си представяте отвъдното?

- Ще видим!