• През 1988 г. там спорят Желю Желев, Николай Генчев и Николай Василев, а Мамето носи ракия
• Щабквартира е на студентите при протеста им през 2013 г.

Култовото “Яйце” на Софийския университет се възражда.

Клубът в Ректората, където професори и студенти можеха да общуват като равни и който събираше академичните умове на скромни почерпки и щедри раздумки, днес ще бъде открит официално за нов живот - като една от базите на Центъра за върхови постижения “Наследство.БГ”. В него участват 5 университета, 7 института на БАН, Националната библиотека и Регионалният исторически музей. Вложените средства са около 1,8 млн. лв., като 90 на сто е европейско финансиране.

“Надявам се, че “Яйцето” отново ще стане средище, където хората спокойно ще могат да обменят мисли, да кроят планове и най-важното - да ги осъществяват”, казва ръководителят на “Наследство.БГ” проф. Иван Илчев. Историкът, член-кореспондент на БАН, бе ректор на Алма матер в два последователни мандата от 2007 до 2015 г.

Не е убеден, че по-младите хора знаят какво точно е “Яйцето”, но за тези, които са учили в университета, и за интелигенцията преди 1989 г. то бе знаково.

Всъщност никой не знае за какво първо е било предвидено яйцевидното пространство в мазето на ректората. Според някои

е мислено за параклис,

тъй като арките и цялото помещение напомнят на църква. Но пък не спазва каноничните посоки на света и не може да бъде осветено.

През годините се ползвало с различни цели. Когато проф. Илчев е бил студент, работело като физкултурен салон, въпреки че е в полуподземие и въздух не стига. После прехвърлили част от книгите на университетската библиотека и станало хранилище.

Към средата на 80-те някой от ректорите оценил красотата на помещението и решил да вложи доста средства, за да го ремонтира. Тогава е направен клуб ресторант, който на обед работи като стол.

“Особено в перестроечните години от 1988 до 1991 г. този ресторант се превърна в нещо като оазис на свободомислието. Тук вечерно време се събираха много от водачите на последвалото демократическо движение у нас. Спореха, викаха. Известната келнерка Мамето носеше непрекъснато ракия.

Спореха за пътищата, по които трябва да се развива България. Това място се възприемаше от колегите като оазиса, където можеш да говориш много по-свободно, отколкото където и да е другаде в България”, разказва проф. Илчев. “Всъщност това е традицията на университета - в свободоречието, в свободомислието”, добавя той. Защото и далеч преди вятъра на промяната професорите в СУ на лекции доказвали, че идеите на Ленин са неприложими.

Говорели за сталинския терор, когато за това почти не се споменаваше

“След 1991 г. много от спорещите в “Яйцето” застанаха начело на различни крила и крилца на новото демократическо движение. Бих казал, че си поразвалиха отношенията. Тук бяха и Николай Генчев, и Желю Желев, и Николай Василев - сред водачите на първите митинги”, припомня проф. Илчев и показва в кой край е била масата, на която те сядали.

Към средата на 90-те постепенно интересът към “Яйцето” затихнал. Наоколо се появили много ресторанти, а и вече навсякъде може да се говори свободно. “Друг е въпросът какво следва от това”, вметва той.

Години наред ръководството обсъждало какво може да се направи, за да се запази знаковият характер на “Яйцето”. Ректорите се срещали с

бизнесмени, които идвали, оглеждали, правели сметки и установявали, че не им е изгодно

А университетът нямал пари да поддържа помещението на загуба.

Но славата на клуба се пазела. Неслучайно през 2013 г., когато избухна добронамереният протест на студентите срещу политическия морал в България, щабквартира им беше “Яйцето”, дава пример професорът.

Преди 5 г. Софийският университет спечели европейско финансиране по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” за Център за върхови постижения “Наследство.БГ”, който е един от четирите центъра въобще в България, поддържани от Европейската комисия. И единственият сред тях в областта на креативните и рекреативните технологии, съчетаващ специалисти от различни научни направления.

Днес “Яйцето” вече е комплекс от две заседателни зали - за 120 и за 30 души, с високотехнологично оборудване. Към него има лаборатории за реставрация и консервация на книгите от университетската библиотека - част от процеса по дигитализация на книжовното ѝ богатство с най-модерната апаратура.