Като изключим навлизането на западни стоки в магазините, в началото на 90-те години българите най-силно усещат настъпването на демокрацията по възможността да пътуват в чужбина.

Наред с финансовите пирамиди, видеотеките и фризьорските салони, постсоциалистическата страна неусетно, но много бързо се напълва с туристически агенции. Те предлагат почивки и екскурзии до места, чиито имена дотогава малцина са чували. Някои завличат парите на клиентите си, оставяйки трудно преодолимо разочарование, най-вече заради липсата на възмездие за измамниците.

По онова време всичко се краде, дори чистачките от стъклата на колите, инфлацията стопява спестяванията, както доменна пещ топи желязна руда, банките фалират и в суматохата държавата предпочита да нехае за дребните кражби. Но все пак се намират и честни агенции, които сбъдват мечтите на клиентите си, най-добрите в бранша успяват да посредничат ефективно и в мъчителния процес по получаване на визи. Така народът хуква да опознава света, от който е държан 45 години в мъчителна изолация.

За да си представите възторга от внезапно зейналия портал, нещо като “Старгейт”, водещ до непознати и неизследвани галактики, трябва да сте наясно как преди него гражданите са пътували навън. Според статистиката през 80-те годишно между 500 и 700 хиляди българи посещават братски страни от соцлагера, което е около 6-8% от населението на България. Само някакви си 1-2% са благословени да стигнат до вражеските капиталистически държави, но това са основно служебни командировки на партийни големци. Показателно е, че през 1978 г. над 75% от пътуванията са в пет направления - Румъния, СССР, Югославия, ГДР и Унгария.

Една от популярните дестинации е езерото Балатон, чието име звучи примамливо, та чак екзотично, а в действителност из тази унгарска туристическа перла се носи миризма на тиня и няма кой знае какво за правене, освен да лежиш върху одеяло на окосена ливада. Прекарването е горе-долу като край Панчаревското езеро.

От време на време се организират и по-вълнуващи екскурзии, но да се доредиш до тях, е сложна задача, трябват здрави връзки. Такива например са круизите с луксозни кораби по Дунав и до Скандинавието, на които след идването на демокрацията българи си намират работа като обслужващ персонал или в развлекателните програми.

Освен труднодостъпните граници БКП създава допълнително затруднение, въвеждайки лимит за валутата

Обикновените граждани могат да изнасят максимум 100 долара и 300 лева годишно. Режимът е по-хлабав за министри, депутатии, герои на труда, но за “заслужилите другари”, членовете на Политбюро и важните клечки в БКП купуването на чуждестранни банкноти е неограничено. Така че дори в сърцето на Запада да го пуснат, редовият гражданин на НРБ няма как да му отпусне края със 100 долара.

Настъпването на демокрацията отприщва космополитния дух, но българите все още са с ограничени финансови възможности. Падат жертви на най-мизерните туристически оферти.

Случва се парите да стигат едва за долнопробни хотели в покрайнините, по десетина души спят в едно помещение,

налага се да оцеляват с евтини бисквити

Понякога се нощува по пейки в паркове и въобще много българи, тръгнали да откриват света през онези първи години от свободата, са подложени на незабравими унижения.

Популярен режисьор разказва потресаващо преживяване в Лондон през 1994-а, не е точно екскурзия, но пак е дълго чакано, бленувано пътешествие. Група артисти, току-що завършили НАТФИЗ, се отправят на турне, подготвили са представления за сънародниците ни в британската столица. Тръгват въодушевени и нетърпеливи, но сядайки в самолета, с ужас научават от организатора на пътуването, че отредените им командировъчни са по 4 лири на калпак за цели две седмици. “Добре че артистите се радваме на привилегията да печелим прехраната си навсякъде”, отбелязва режисьорът.

За прохождащите творци това турне се оказва неповторима професионална школа. Останали без стотинка, те започват да играят скечове, да свирят и пеят по улиците на кралството, като в крайна сметка успяват да припечелят, колкото да се нахранят.

Той си спомня и друго куриозно турне от същия мрачен исторически период с български театър в Германия. Актьори, режисьори, гримьори, сценографи и хора, които изобщо не би трябвало да са там, се натъпкват в автобус заедно с декорите на представлението. Стъпвайки на европейска земя обаче, ентусиастите се сблъскват с неочакван проблем - по закон се изисква двама шофьори за международни пътувания, а нашите разполагат само с един.

Съставят му акт и го задължават да спира на границите, за да спи в “бели чаршафи”, по думите на разказвача: “Чакахме го по 4-5 часа на бензиностанциите, беше хем смешно, хем - безумно. Едно от

големите развлечения там се оказаха вендинг машини за ловене на плюшени играчки

В групата имахме кукловоди, които за нула време извадиха всички играчки, от което управителят на бензиностанцията побесня и ни изпъди всичките”.

Такава уплаха му се натрупала от пътуванията в чужбина през 90-те, че чак през 2018-а успял да я преодолее окончателно с два разкошни гастрола в Мюнхен и Виена.

Има, разбира се, и други, по-охолни и волни воаяжи. През 1992-а една агенция предлага страхотна екскурзия, която и днес звучи примамливо. Тръгва се със самолет от София за Ларнака, където туристите за два дни разглеждат целия Кипър без турската част, а на третия се качват на луксозен круизен кораб.

През първата нощ достигат до израелското пристанище Хайфа, а оттам ги откарват до Йерусалим, на следващата сутрин се събуждат в Порт Саид, изминават около 200 км по шосе, охранявани от джипове с въоръжени до зъби гардове, и се оказват в Кайро.

На борда на лайнера “Принцеса Виктория” се качват предимно британски пенсионери. Любопитен факт е, че екипажът е от българи. Сред пътниците има и няколко заможни нашенски семейства: двойка младоженци реститути, фамилиите на богат търговец и на селски стопанин, тъкмо продал зърното. Най-колоритен е цигански барон, придружаван от жена си и двамата си синове.

В началото те срамежливо мълчат, държат се любезно, но на дистанция. Отпускат се чак на връщане от Кайро, когато цялата група е силно впечатлена от историческия музей с експозицията от гробницата на Тутанкамон и, разбира се, пирамидите. Неочаквано в този радостен миг баронът и семейството му изпадат в шок, защото чак тогава разбират какво им е интересното на пирамидите.

Оказва се, че вместо да последват групата в Гиза, незабелязано кривнали към магазините в центъра на Кайро, докарвайки екскурзоводите и охраната до тежка нервна криза. Осъзнал, че заради съмнителен “Ролекс” и шепа златни накити е пропуснал едно от чудесата на света, баронът погалва по главите съсипаната си съпруга и просълзените си деца и пред целия автобус дава клетва, че до месец ще ги заведе на пирамидите всичките барабар с тъщата. “Ако ще да стана пепел!”

Пак от същия преходен период са и първите летни почивки в Тунис. От вълнение българите не съобразяват, че през юли и август, когато обичайно си вземат годишния отпуск, в Северна Африка температурите са между 40 и 50 градуса по Целзий. С огромно нетърпение си резервират стаи в хотели и ризорти по тунизийското крайбрежие, до което е открита директна самолетна линия от София. Още с кацането осъзнават обаче, че са влезли доброволно в капан, полетите са само един път седмично, път за отстъпление няма.

По същото време Тунис се бори с политическа и финансова нестабилност, бизнесът, особено туристическият, е принуден да прави икономии, за да оцелява. Така ентусиазираните туристи попадат в нагрети от слънцето стаи, без климатици, денонощно бият ожесточени комари с размера на колибри и се примиряват със свръхподлютена храна с изтекъл срок.

Интересен факт е, че в началото на демокрацията българинът пуши цигари почти навсякъде. Въздържа се в градския транспорт, но нищо не го спира да дими на борда на гражданската авиация. Лети се с руски машини, в чиито седалки са монтирани метални пепелници за удобство на пушачите. Става наистина щуро, когато наскоро разкрепостените пътници започнат да разливат закупения от дютифрито алкохол. Настроението рязко се вдига и

самолетът започва да прилича на излетяла кръчма от спирка за тирове

Легендарен наш футболист, герой от Американското лято през 1994-а, споделя, че след победата на четвъртфинала така натъпкали чартъра с роднини и близки, че не останало място за масажистите, рехабилитаторите и други от състава на националния отбор. Поредна илюстрация за неудържимия порив на българския турист.

Голямото отприщване на пътешественика през 90-те, богат или беден, помъкнал лежерни представи за цивилизования свят и объркано постсоциалистическо самосъзнание, донася наред с удовлетворението в душите и лоша слава на българския турист.

Световни медии започват да съобщават за брутални просташки прояви на наши сънародници: издълбали имената си в стволовете на дърветата край Ниагарския водопад, за да се знае, че са били там; уловили, опекли и изяли редките птици в Лондонската градска градина, които са собственост на короната; намазали с лепило банкомати, развалящи банкноти на дребно в Щатите, и ги опразнили до шушка; отмъкнали всички рула тоалетна хартия от аерогарата в Амстердам; непримирими с високите цени на хотел в Берлин, нарочно наводнили два етажа…

Но пък, както гласи една стара пословица, дори и по Слънцето има петна!