Георги Чаушов е автор и на оня красив Сънчо - със сините крилца и звездички, с черната коса и малка свирчица, който пожелаваше “Лека нощ” на най-малките

Отиде си още един от Големите на в. “Стършел”. На 84 години да рисува на небето, замина Георги Чаушов - изключителен художник, карикатурист и аниматор. Творец, който никога не предаде личната си свобода.

...Преди години главният редактор на “Стършел” Христо Пелитев е привикан в ЦК на БКП при “когото трябва” и според войнишкия жаргон здраво му набиват канчето заради карикатура на Георги Чаушов.

Връща се Пелитев, събира личния състав в кабинета си и започва едно голямо конско. “Вие ще ме поболеете, бе, инфаркт ще ми докарате, ще ме уволнят заради вас” и все от този род...

По едно време вижда, че Георги Чаушов е седнал на пода в един от ъглите и нещо си рисува. Главният го емва персонално. След като аргументите и силите му привършват той пита: “А ти бе, Чаушов, как може да нарисуваш такава карикатура? Аз няма да се срамя заради тебе... Май плачеш за уволнение. Какво да те правя, кажи, бе, не мълчи.

В настъпилата тишина се чува гласът на Чаушов:

“Ами аз предлагам да ми

увеличите заплатата...”

Еква смях и събранието се разтуря. На Чаушов е и лафът “Работата във в. “Стършел” всекидневно превръща гения в талант!”

Георги Чаушов е роден на 7 април 1938 г. в Лом. През 1966 г. завършва Висшия институт по изобразително изкуство (днес Национална художествена академия, НХА), специалност “Илюстрация”, в класа на проф. Веселин Стайков. От 1968 г. участва в общите художествени изложби на СБХ.

Освен в “Стършел” публикува и в сп. “Жената днес”, сп. “Карикатура” и в почти всички тогавашни медии. Техните редактори са горди, когато в броя им се появи рисунка от големия майстор.

Карикатурите му най-често са с текст “Без думи”. Нямат нужда от допълнителни обяснения, защото Чаушов ги е направил с богат рисунък и още по-богати послания. Той рисува важни теми от живота, а не смешни случки от всекидневието. Карикатурите му излъчват мъдрост и карат хората да се замислят.

Същият, но и по-различен е рисунъкът на илюстрациите на книжките за деца. Той рисува за няколко книги с народни приказки, български пословици и поговорки и др.

Режисьор е на анимационните филми “Гротеска” (1975), “Човекът” (1976), “Ушите” (1977) и “Мираж” (1981). Както и на книгите “Въведение в триализма”, “Физическата Вселена”, “Моят непривичен свят” и “Измислици”.

Автор е на Сънчо - със сините крилца и звездички, с черна коса и малка жълта свирчица. Чаушов участва като автор-художник в екип със Зденка Дойчева, която е режисьор на тези шапки на “Лека нощ, деца!” по БНТ.

Като студент някъде в средата на 80-те години от първата страница на “Стършел” си изрязах една негова карикатура. Беше нарисувал павирана улица, цялата в дупки. По нея припка добре облечен мъж, който с лукава усмихва покрива дупките с цветя и весело си подсвирква.

През 1987 г. главнит редактор на “Стършел”

Христо Пелитев не подновява договора на Чаушов и

всъщност го уволнява.

Карикатуристът заживява в село Бериево, Севлиевско, а Пелитев има къща в съдното Градница. В редакцията двамата често били в неистови конфликти, но в новата ситуация Чаушов редовно се отбива да се види с бившия си шеф. И бил сигурен, че никой от предишните му най-здрави партийни другари въобще не се сеща да го посети.

В началото на 1989 г. новият главен редактор Орлин Орлинов връща Чаушов на работа в “Стършел”. Орлинов, син на писателя Орлин Василев, е член на ЦК на БКП и един от двамата, които на пленума на 10 ноември 1989 г. като едни неподготвени ученици се изказват в защита на Тодор Живков, прави следния номер. Събира колектива и им казва, че той въобще няма да чете и разписва материалите за следващия брой. Екипът да го направи както иска.

И в броя от 17 ноември, петък, точно седмица след свалянето на Живков на първа страница излиза карикатурата на Георги Чаушов, която разтърсва България - “ Хайдушко хоро”!

Чаушов е нарисувал Тодор Живков, който се спъва и полита надолу, все още размахвайки бялата кърпа на водач (превърната в бяло знаме). А неговите съпартийци продължават танца, като крият лицата си с куфарчета и укази.

Някои от “другарите” се

отдалечават по чорапи.

Тази карикатура сигурно отворила вентила на страха у много хора. Щом нищо не му правят на този Чаушов, може би пък наистина нещо се променя.

През 1994 г. Чаушов се развежда със “Стършел” поради “несходство в характерите” и пак заживява в Бериево. Преди години колега журналист написва за него: “Карикатурист избяга на село и стана философ” и някои приятели помислили, че е откачил. Чаушов уточнява, че си живее в София, където е семейството му. Наистина прекарва по-голямата част от времето си на село, но не се смята за дезертьор от градското съсловие.

В Бериево той не рисува. Чете езотерична литература, философски книги и размишлява за живота. Опитва се да го осмисли, както и това, което се случи на България през последните двайсет години.

Художникът се гневи, че било много модерно всички да се изкарват дисиденти или борци за демокрация в мрачния тоталитаризъм. Даже чул, че Евгения, внучка и дъщеря на Тодор Живков, казала, че и другарят Живков бил против тоталитаризма. “Ми тогава аз не мога да разбера каква промяна се извърши и кой кого свали?”, чуди са Чаушов.

Верен на своя стил, през 1998 г. на изложбата по случай 60-годишнината си поставя едно табло с карикатури, които правил, и под тях написва: “Насрах се!”. Били угодни на системата.

От дистанцията на годините той се чуди какви наивници сме били българите, като сме рипали по площадите. Като някакво неуко дете, което се радва на нещо, без да разбира какво става и какво го чака.

Сбогом, Жоро. Много въпроси постави приживе, дано горе намериш отговорите им. И да измислиш начин да ни ги пратиш...