Вестник "Чикаго трибюн" пише на 5 септември 1990 г. за Иван Михайлов, че е некоронованият крал на Македония, а ВМРО е определена като най-мощната революционна ортанизация в света. 

"Зад гърба на Ванче - продължава вестникът - стоеше една жена - малка, свита и безгласна, която беше не само негова любима, но и опора при вземане на важни решения. Това е Менча, която го боготвореше."

Любовната история между легендарния Ванче Михайлов (1896-1990) и Мелпомена Кърничева започва с убийство и завършва с брак, но без деца. Странното е, че в ролята на атентатор се явява не легендарният македонски революционер, а крехката девойка.

Кървавото събитие се разиграва насред Бургтеатър във Виена. На 8 май 1925 г. Мелпомена, или Менча, както й викат близките, застрелва от упор Тодор Паница, който има издадена присъда от Вътрешната македонска революционна организация. Това се случва по време на спектакъла "Пер Гинт" от Ибсен. Жертвата е в ложа заедно със семейството си.

След първите изстрели жена му успява да хване ръката на Менча, а охраната Яне Богатинов се нахвърля върху младата жена. В суматохата тя успява да се отскубне от двамата и да излезе от театъра. Гърмежите в ложата се сливат с тези на сцената. Никой от публиката не разбира за убийството. Девойката открива на улицата полицай и се предава.

Когато в ареста я питат защо е застреляла Паница, тя отговаря: "За Македония!" Това изречение е вярно, но Менча едва ли би хванала револвера, ако в същото време не е лудо влюбена във Ванче Михайлов.

Мелпомена го среща две години по-рано в киното в Цариброд. Запознават ги общи приятели, а след прожекцията двамата се разхождат из пустите улички на градчето. Слаб и бледен, запален по идеала за Македония, той има неустоимо излъчване. Младото момиче е не само респектирано, но и пленено. По-нататък връзката им продължава почти като във филм. Няколко дни по-късно със завързани очи тя е заведена в тайна квартира, където Ванче говори пред съмишленици.

"Аз слушах внимателно всичко, пише в спомените си Менча, и поглъщах думите му като откровения." Ванче изпраща девойката до дома й, а на вратата я целува по челото. "През тия няколко часа се бях влюбила в него", изповядва по-късно тя.

На 15 март 1924 г. Менча полага клетва за вярност към македонската организация. Всъщност това е клетва за вярност към самия Ванче Михайлов. Пътят на двамата към това съдбовно за девойката решение е съвсем различен.

Ванче е роден в Щип и още като ученик в солунската българска гимназия "Св.св. Кирил и Методий" се включва в освободителните борби на Македония. Често е обявяван за терорист, който се разправя със своите политически опоненти единствено чрез убийства.

Едно обаче не могат да му отрекат. Когато малцина сънародници едва издигат глас в защита на българския национален въпрос, той безкомпромисно воюва за историческата правда.

Менча е родена през 1900 г. в гр. Крушево, Македония. Баща й е заможен търговец. Нейното детство минава в Цариброд. През Първата световна война родителите й заминават за София, за да купят къща. Тя остава сама в Цариброд, за да върти търговията на баща си, тайно запасала револвер.

На 2 септември 1918 г. Менча заминава за Германия, за да учи търговия. По пътя започва фаталната връзка със семейството на Тодор Паница - в купето е неговата балдъза Магдалена Измирлиева. Двете девойки се харесват и живеят заедно в една квартира в Мюнхен. Магдалена й разказва за революционната дейност на Паница. По това време Менча е на 18 г. и мечтае за подвизи, за жертви в името на родината. След година Менча и Магдалена Измирлиева се срещат отново в София. Двете се разхождат до църквата "Света Неделя".

При едно от пътуванията на Менча до Цариброд Магдалена й дава писмо, което да предаде на Тодор Паница. Той пристига в къщата на родителите й и там двамата разговарят надълго по македонските проблеми. Менча обаче не го харесва, тъй като се шушука, че е в услуга на сръбската власт.

Съвсем други са чувствата й към Ванче Михайлов.

Лично той я вербува да участва в атентата срещу Тодор Паница През 1925 година тя заминава за Виена, където трябва да чака заповеди за по-нататъшните действия. Младата жена се настанява в хотел. Тук тя се сближава отново с Магдалена Измирлиева, която заедно с Тодор Паница и жена му са наели къща. В деня преди атентата Менча отива на гости на Магдалена, която гледа на кафе на Тодор Паница и предрича: "Баче, гроб ти се пада." Менча поглежда слисана и си излиза. Но това не я спира няколко часа по-късно да натисне спусъка в Бургтеатър.

В следващите дни австрийската преса гърми за убийството. Това е сензацията на седмицата - жена е застреляла известен политик. Затварят я сама в килия, всеки ден я разпитват по три часа. Вътрешната македонска организация наема най-известния виенски адвокат Пресбургер. Един ден той й носи тайно писмо от Ванче. Това е първият лъч в тъмната килия.

Процесът срещу Менча започва на 30 септември 1925 г. На всички заседания тя е на носилка - толкова е слаба и болна. След месец съдът чете присъдата, която е 8 години затвор, но заради влошеното й здраве я помилва. Двама македонци, близки на Ванче - Тома Карайов и Кольо Велев, пътуват с нея до Будапеща. В унгарската столица под грижите на най-добрите специалисти Менча възвръща изгубеното си в затвора здраве. Идвайки в София, тя отказва да замине отново на лечение в чужбина и на 25 декември 1926 година се венчава за Ванче.

Менча е лудо влюбена в него. Но той се жени за младата девойка единствено защото й е признателен за смелата постъпка в Бургтеатър. След брака майката на Менча е съсипана. Тя не може да преживее, че дъщеря й е убийца, и все пита: "Къде ще отидат душите ви?" Не след дълго умира. Разболява се и баща й. Менча и Ванче сменят често квартири и градове - отначало в Унгария, после в Хърватия, Австрия, докато се установяват за постоянно в Рим. Те живеят 40 години заедно, без да имат деца, за да не им пречат в революционната борба. Тя умира преди него. Така и не разбрала кое е по-силно - дългът или любовта.

След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като "ванчемихайловисти". Други преминават през лагерите на Тито. Докато през това време правителството в България върши погроми над прогресивно мислещите, тихо и упорито, вече не с пистолет, а с перо Иван Михайлов продължава борбата. Дълги години неговите статии, брошури, книги и най-накрая великолепните му спомени са източник за освободителното движение на македонските българи.

Интересното в спомените на Ванче е, че отделя малко място на спътницата си в живота- Менча. Той изтъква в спомените си, че е обективен дори когато чувството стои зад него и го пробожда. Михайлов остава до края на живота си верен на съпругата си, която схваща като най-близкия човек в живота. Погребан е в Рим, в общ гроб с Мелпомена Кърничева.