Да лекуваш президент или папа, е опасно – защо личните им доктори умират преди тях

11.03.2023 Виолина Христова, Рим
Архиепископ Винценцо Палия с папа Франциск. 
Снимка: Папска академия за живота
Архиепископ Винценцо Палия с папа Франциск. Снимка: Папска академия за живота

Неотдавна почина в президентския си апартамент  персоналният медик на Серджо Матарела.

Малко след като на 20 февруари неочаквано за всички на 71 г. почина Франческо Питроло, личният лекар на 81-годишния италиански президент Серджо Матарела, мнозина се запитаха – доколко всъщност е здравословно да се грижиш за здравето на най-важните хора? Медикът издъхна в съня си в президентския дворец, където бдеше постоянно за състоянието на държавния глава.

2 г. по-рано, на 78 години си отиде от коронавирус и проф. Фабрицио Сокорси, личния лекар на доста по-възрастния от него папа Франциск.

Преди 6 г. пък се спомина Ренато Буцонети, който надзираваше здравето на починалия неотдавна папа Бенедикт XVI, но не само. Той се грижил и за Йоан Павел I, Павел VI и Йоан Павел II.

Преди десетина години и друг именит лекар – Умберто Скапанини, си отиде на 73 г. Той напусна този свят по-млад от личния си “пациент” Силвио Берлускони, който по онова време беше 76-годишен. Именно неаполитанецът Скапанини, фармацевт със световна слава, който беше известен с лечението си за вечна младост, беше казал за бившия премиер:

“Технически Силвио е почти безсмъртен – с моя еликсир е с 12 г. по-млад, а мозъчната и сексуалната му активност са като на 50-годишен мъж”

След това посъветва враговете на милиардера да не си правят илюзии, защото “всичките ще ги погребе”. Предсказанието му се оказа пророческо, но мнозина се запитаха защо не проработи върху него.

Какви са всъщност личните лекари на държавниците?

Персоналният медик на първия човек в Италия Серджо Матарела не само се грижеше за здравето му, но дълги години бе и един от най-близките му приятели. Затова и неочакваната му кончина порази президента – той отмени всичките си ангажименти през деня, включително и участието си в Националния ден на мединския персонал. До пенсионирането Питроло беше директор на кардиологичното отделение на болницата “Червело” в Палермо, откъдето родом е и Матарела. По време на COVID пандемията докторът се отличи изключително в битката с вируса и беше удостоен от президента с най-високото отличие за заслуги към Италианската република. Питроло живееше близо до Матарела в президентския дворец “Куиринале”.

Преди 2 г. си отиде и личният лекар на папа Франциск проф. Фабрицио Сокорси. Той прекара последните дни от живота си в папската болница “Джемели”, но не като медик, а като пациент. Докторът страдаше от онкологично заболяване, но почина заради усложнения след прекарана пневмония, предизвикана от коронавирус. Професорът беше избран да се грижи за здравето на светия отец лично от него през 2015 г. Две години по-късно Сокорси претърпя трагедия в личен план, тъй като загуби заради заболяване дъщеря си  Кристиана. Затова Франциск поиска той да  бъде до него на поклонението пред светилището на Фатима в Португалия. Там положи два букета бели рози пред лика на Дева Мария, която през 1917 г. се явила на три овчарчета. Сокорси е завършил медицина в римския университет “Сапиенца”. По време на кариерата си е оглавявал отделения за заболявания на черния дроб, за храносмилателната система, за вътрешна медицина в римската болница “Сан Камило-Форланини”.

Доста любопитна е и историята на лекаря на Силвио Берлускони. Роденият в Неапол Умберто Скапанини беше депутат от партията “Форца Италия”. В един момент обаче заболя от онкологично заболяване, заради което претърпя и операция. Затова месеци след това беше парализирана част от лицето му. Въпреки че мислеше, че е победил рака, 2 г. по-късно почина. Именно Скапанини, който два пъти беше кмет на Катания, спаси живота на Берлускони през 2006 г. Това стана по време на визита на бившия премиер в Монтекатини Терме, където се почувства зле.

“Лекарят на четирима папи” Ренато Буцонети ще остане в историята най-вече като доктора на Йоан Павел II, тъй като му

оказа първа помощ след атентата на площад “Свети Петър” на 13 май 1981 г.

Роденият през 1924 г. в Рим Буцонети 26 г. се е грижил за Йозеф Рацингер (Бенедикт ХVI), преди него – за Карол Войтила (Йоан ПавелII), Павел VI и Йоан Павел I.

Буцонети спаси полския папа не само след покушението на Али Агджа, а година по-късно и във Фатима, където беше наръган, за късмет леко, от фанатик. По-късно Буцонети излекува Войтила след инфекция от цитомегаловирус при кръвопреливане. Докторът беше доверено лице на полския папа и го следваше плътно при всичките му визити по света.

Пак личният лекар беше и първият, който долови симптомите на болестта паркинсон у Йоан Павел II. Буцонети го подготви стъпка по стъпка за предстоящия най-тъмен период в живота му, свързан с неговата парализа и със загубата на говора. Лекарят беше до Йоан Павел II и когато сърцето му спря да тупти на 2 април 2005 г.  “На 31 март преди кончината папата получи септичен шок, което превърна ситуацията му в необратима. Беше отслужена меса на крака до неговото легло от кардинал Мариан Яворски. Папата съзнаваше напълно, че това са последните дни от живота му. Беше много драматично. Папата беше в съзнание след прекарания шок, продължил часове. Назова с имената им един по един всеки от присъстващите в стаята. Аз успях само да му кажа, че го обичаме. Папата не плака, не показа отчаяние дори и в най-драматичните моменти, които изживя с вътрешно спокойствие”, разказа преди години Буцонети. Според него пациентът му бил винаги внимателен, любопитен, вежлив, но никак не обичал интрамускулните инжекции. Понасял болката и точно описвал симптомите си. Според доктора Войтила правел това не като реакция към заболяването си, а по-скоро заради решителността си в желанието да оздравее по-скоро, за да се върне на работа.

Бенедикт XVI, който се лекуваше при Буцонети още докато беше кардинал, след като замени Войтила на папския престол, реши да отличи доктора с почетната титла “първи папски лекар”. Буцонети беше личен лекар в продължение на 4 години при германския папа, преди да излезе в пенсия.

Мисията му през всичките тези периоди, прекарани при четирима папи, не беше никак лесна – именно той имаше задача да се грижи не само за здравето им, а и да установи настъпването на смъртта им.