„Гордост е за нас, че имаме такъв богат език. Аз облажавам  покойния Геров за тоя му колосален труд… Трудът е неоценим!” - Иван Вазов

На днешния ден националният седмичник за финанси, икономика и политика. banker.bg ни припомня за възрожденеца Найден Геров – писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България. Автор е на „Речник на български език с тълкувание на български и руски думи“ (1895 – 1904). Наричан е „Найден граматик“ и има стихотворение по този повод за него.

Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Осмо дете в семейството е на килийния учител Геро Добрович-Мушек, прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. Смята се, че фамилията Герови е сред най-старите в Копривщица, които полагат основите на града.

Найден Геров учи в килийното училище на баща си, в гръцкото училище в Пловдив, отново в Копривщица от 1837 г. – при Неофит Рилски, който въвежда взаимоучителната метода в копривщенското училище.

По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където с финансовата подкрепа на богатия копривщенец Христо Стойков, учи в Одеската гимназия. През 1841 г. се записва в Камералния адвокат за изучаване на административни и стопански науки на Ришельовския лицей. Завършва го през 1845 г. отлично, с дисертация посветена на начините за направата на стъкло.

По това време този град е средище на стопански активната будна българска колония, сред която изпъкват Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов и др. Одеската среда активизира творческите способности на Найден Геров, който наред с учението си прави преводи и пише книги. По онова време издава поемата “Стоян и Рада” (1845 г.) и книгите „Начала на християнското учение“ (1843 г.), “Няколко думи за превода на математическата география“ (1852 г.).

Още като студент той проявява интерес към изследването на българския език. По своя инициатива посещава българските градове в северното причерноморие и събира фолклорни материали. Това е важна стъпка към делото на неговия живот – създаването на Тълковен речник на българския език.

Завръщайки се в Копривщица, Найден Геров открива едно от първите класни училища в България. По негова инициатива то е наречено „Св. св. Кирил и Методий“. В новооткритото училище въвежда нов дух на обучение и премахва телесните наказания. Специално за нуждите на новото училище, Найден Геров написва български учебник по физика, с който поставя началото на тази наука в България (Извод от физиката. Белград 1849 г.).

По инициатива на Найден Геров за първи път – на 11 май 1851 г., в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 г. този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.Според арменския пътешественик Минас Пажишкян, шуменци са чествали създателите на българската азбука още през 1813 г., за което свидетелства негово писмо.

След 50-годишен събирателски труд, през 1895 г. Найден Геров издава

първия том на „Речник на блъгарский язик“ с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров“.

Две години по-късно през 1897 г. излиза и вторият. Приживе, вече тежко болен, Найден Геров издава и третия том през 1899 г.

След Руско-турската освободителна войната Найден Геров се оттегля от политическия живот, установява се в Пловдив и се занимава с книжовна дейност. Найден Геров е избран за дописен и почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) и доживява присъединяването на Пловдив и Копривщица към Княжество България.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г. на 77-годишна възраст.

Делото на Найден Геров е продължено от племенника му Тодор Панчев, който издава четвъртия (1901 г.) и петия (1904 г.) том от „Речника“ след смъртта на автора им. 

През 1908 г. Панчев публикува и „Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Тодор Панчев“.

Съвременният литературен изследовател проф. Владимир Янев напомня, че шестте тома на речника съдържат 78 620 български думи. Изчислено е, че за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, 5975 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете.

За отбелязване на годишнината, на 6 февруари 2023 г., БНБ пусна в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „200 години от рождението на Найден Геров“ от серията „Българско възраждане“. Тя е в тираж от 5000 броя.

На лицето на монетата са изобразени: горе – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, под нея: на два реда номиналната стойност „10 ЛЕВА“, стилизирано изображение на сградата на класното училище в Копривщица, а долу – годината на емисията „2023“. В полукръг горе надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

На гърба на монетата е изобразен е Найден Геров, а над него в полукръг – надпис „200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НАЙДЕН ГЕРОВ“.