Лентата е за живота на царски офицер, който е осъден на смърт от комунстите, но доживява до демокрацията
28 години посвещава режисьорът Николай Василев на документалния си филм “Ваклуш”, излъчен предпремиерно в Пловдив на 7 януари пред препълнена зала.
“Колкото бяха вътре, толкова останаха и отвън, залата се оказа тясна”, казва Василев, който е известен с биографичните филми, които снима за важните в обществото ни хора. Сред тях е и лентата за учителя по физика Теодосий Теодосиев.
Историята с “Ваклуш” е малко по-различна. Филмът е за богослова и общественик Ваклуш Толев, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. За последователите си той е мъдрец и духовен учител, а за режисьора, завършил филма си за 100-годишнината от рождението му на 23 януари 2023 г., той е и една от най-енигматичните личности в българската история и култура.
Василев среща Ваклуш Толев в края на 90-те години на миналия век, когато е 22-годишен студент по режисура и изживява екзистенциален период - на бунт и търсене на генералния смисъл във всичко. “По онова време имаше бум на т.нар. сергиен окултизъм, както и всевъзможни религиозни инвазии. Търсех и там, но те не ми предлагаха нищо повече от конфекция и духовен туризъм”, разказва Василев.
Един ден приятел му споменава за мъдрец, който можел да му помогне в намирането на яснота. Така студентът попада на публична лекция на Ваклуш Толев.
И прекарва повече от 20 години с камерата покрай него, после още няколко, в които снима негови привърженици. Има натрупани стотици часове със записи от лекции, интервюта, срещи с различни личности… Запознава се в детайли с биографията на Ваклуш Толев.
“Имаше любопитни елементи от живота на Ваклуш, които за мен бяха сюжетни линии”, казва Василев. Като например, че е бил дълго чакано дете, което проговаря твърде рано и поисква да посещава училище още преди да е навършило годините за това. Че на 14 години - съвсем по библейски, на Великден - в църквата на родното село Поповица се качва на амвона и държи първото си слово с големия въпрос: Има ли Бог? Че участва като офицер във Втората световна война и успява да опази всичките си войници, да се върне без нито един убит… Че с установяването на комунистическата власт в България е съден от Народния съд и получил смъртна присъда заради това, че е бил царски офицер и е имал социалнополитически позиции, които не приемат комунистическата идеология. Поради липсата на доказателства смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Съдбата отрежда да премине през всички политически затвори и лагери в страната.
На 28 години в кърджалийския затвор преживява своето духовно пробуждане. Според Василев това е трансформация, която древните източни култури наричат събуждане на Кундалини, или Диханието, както е в християнската религия. “Този сакрален момент е нещо, което единици от цялата планета са преживели и което не може да бъде обяснено”, казва режисьорът.
След освобождаването си Толев е в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да я упражнява повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. После работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, където организира уникална за времето си изложба с ценни икони от цялата епархия.
След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане депутат, но отказва. “Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост!”, казва по този повод по-късно той. Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по история на религиите в Пловдивския и Софийския университет. В своите лекции Ваклуш Толев интерпретира достиженията на световната култура през собствена призма, а в основата на учението му стои прозрението, че у човека е вложен огромен потенциал, който трябва да се събуди и приложи. Това, което силно впечатлява Василев, е учението на Толев, според което “не съществува бог на злото, сатаната е измислица, изобретение на човека, за да не поема отговорност за постъпките си, а институциите да могат да му внушават страх и подчинение. Защото, когато човек има порок, много удобно е да каже, че някакъв сатана го изкушава, че проблемът е вън от него, че той е само жертва - вместо да се стегне, да поеме отговорност за себе си и да работи за своята промяна”.
Ваклуш Толев се е родил на Рождество Христово (Коледа - 7 януари) по тогавашния календар. Нарекли са го с необичайното име Ваклуш от “вакъл” - тъмен, черноок. Кръстникът му не е знаел нито латински, нито санскрит, но на тези езици първата сричка - вак/вакх или бак/бакх - значи слово, висша духовна сила, обяснява Василев.
Премиерата на филма “Ваклуш” ще бъде през март на кинофестивала "София филм фест", където ще има две прожекции.
