Дядо Киприан в обръщение: "Църквата не приема кремацията"

Инвестиционно предложение за изграждане на крематориум с капацитет около 5 кремации на ден разбуни духовете през последните дни в Стара Загора. Идеята е на местна фирма, която преди време имаше тук птицекланица и екарисаж за животински трупове, сега намерението е на същата площадка да се изгради съоръжение, като ще гори и трупове на починали хора.

За бъдещия крематориум се разчу, след като в средата на ноември РИОСВ в Стара Загора уведоми за него официално общината и църковната общност в града. Според закона дали за подобен обект трябва да се прави оценка на въздействието върху околната среда решава конкретно всеки дирекор на съответната РИОСВ, на чиято територия е бъдещият строеж. В старозагорския случай директорът на инспекцията Диана Искрева дори казва, че в хода на процедурата по ОВОС ще бъде извършена и преценка за вероятната степен на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на защита в най-близката защитена зона от Европейската екологична мрежа "Натура 2000".

Това далеч не успокоява никого. Макар и само замисъл, проектът вече среща категоричната съпротива както на живеещите в района, известен като квартал АПК /Аграрно-промишлен комплекс, тъй като тук преди години в този квартал е било управлението на несъществуващото отдавна аграрно обединение/, така и на местната църковна общност.

Хората от района вече депозираха подписка срещу екарисажа заради опасението, че той ще бъде в близост до жилищни сгради и детска градина. Едно от опасенията им е, че един крематориум в Стара Загора далеч няма да се задоволи със заявените около 5 кремации на ден, а ще се опита за "привлече" покойници и от околни градове като Казанлък, Сливен или Хасково. Местните предупреждават властта, че са готови на всякакви разрешени от закона действия, за да не допуснат такова съоръжение в съседство.

Още по-категорично против се изказа в свое обръщение към всички християни от епархията старозагорският митрополит Киприан, разпространено преди дни. В него той прокламира: "...с изненада и крайно недоумение приемаме вестта за стремеж да се изгради в Стара Загора крематориум, който е в пълен разрез с учението на светата Православна църква за изпращане на скъпите ни покойници и който ни отчуждава не само от вековни традиции, но и от душевността ни.

Църквата не може да приеме кремацията, защото смята човешкото тяло за храм на Светия Дух, неизменна част от човека и личността му. Душата носи яркия спомен за тялото и след смъртта й очаква отново своето съединение с него... Човекът е ипостас /същност/, състоящ се от душа и тяло в единството им. Тази същност не се унищожава, дори и при разлъка на душата от тялото, защото душата запазва спомена за тялото и го познава, за да възкръсне в него и вече с Божията благодат, то ще бъде нетленно и безсмъртно.

...Това са само част от доводите, поради които Църквата не може да даде благословия за кремация. Изгарянето на тялото е не само непризнаване на Божия промисъл за човека, но и неверие във възкресението и неуважение и презиране на тялото.

Сигурно ще има хора, които ще кажат, че тези доводи не ги касаят, защото са невярващи. Разбира се, всеки има свободна воля и може да греши или не с нея. Сам Бог ни е дал право на избор и очаква нашето решение. За тях ще добавим, че кремацията поражда далеч не само верови въпроси. Стана дума, че последствията от нея са екологични, а също и морални и етични, с трайни последствия върху народопсихологията ни... Всеки път, когато идват вълни на подражателство и копиране на чужди модели, той /народът ни/ неизменно губи.

Кремирането не е само плод на чужда култура, то е чуждо и на душевността ни и народностното ни мислене. Каква духовност носи тази чуждица, за да я предадем на следващото поколение? И как тя се вписва с ярката картината на опожарения ни престолен град, изгубил над десет хиляди свои чада, избити и изгорени, заради българското? Няма ли да почувстваме поне малко срам от тях, нашите сънародници, които са счели за дълг да съберат оцелелите в пепелта кости на старозагорските мъченици и да ги съхранят в костница, за да се знае и помни? /По време на опожаряването на града през юли 1877 г. през Руско-турската освободителна война в него са загинали около 14 500 от жителите му/.

...Вярвам в разсъдителността на всички отговорни органи и организации на територията на община Стара Загора, като отправяме нашия християнски апел да се прояви благоразумие, мъдрост, добро разбиране и разсъдителност и да положим сили, та изграждането на нов крематориум в богохранимия ни град Стара Загора да не се случи. Това е наш призив, отправен с любов към всички Вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито налагаме, защото нямаме право на това, но можем със загриженост да отправим Архипастирски съвет", завършва обръщението.

Според общината засега е рано да се заеме крайна позиция по този проблем. От отдел "Екология" поясниха, че тепърва РИОСВ ще изиска допълнителна информация за проекта от фирмата-заявител, след което в 14-дневен срок тя ще бъде публикувана заедно с всички възражения и становището на местната власт.

В момента на българска територия крематориуми за мъртви хора има в София, Пловдив и Варна. Често се случва семейства на починали от Стара Загора да ползват техните услуги по собствено желание. Но до момента в нито едно от гробищата на града не е изградена стена за полагане на урните с праха на кремираните - това се прави, като урните се заравят или в семейни гробове, или в маломерни места, където не може да се изкопае цял гроб. Преди време имало проект за такава стена, който така и не е реализиран.

Практиката урните с праха на кремираните да се съхраняват по домовете също не е с български корен.

Поне на този етап места за погребения в Стара Загора обаче има, след като от август 2020 г. тук погребения се извършват в нов гробищен парк в района на село Богомилово. Друг въпрос е, че мястото там се оказа каменисто и гробовете се копаят трудно, засега не е благоустроено и условията за опечалените са ужасни, няма параклис, сянка и т.н. Въпреки това общината се принуди да въведе в експлоатация новия терен, тъй като местата в старите Хрищенски гробища се запълниха докрай, а епидемията от ковид увеличи броя на починалите.

Сега погребенията в Хрищенските гробища са разрешени само за фамилии, които имат и могат да ползват стари гробове. Това гробище съществува от 1974 г., когато тук първа на 15 юли е погребана Дешка Груева, затова и то е известно като Дешкините гробища. По най-груби сметки през това време до момента тук са погребани около 140 хиляди души. Те са почти колкото сегашното население на града - по данни на общината към 15 септември т.г. хората с постоянен адрес в града са 155 342 души.

През миналата година тук са издадени 2804 смъртни акта на хора, починали на територията на общината. Вероятно не всички те са погребани на нейна територия, но затова пък са докарани други, разделили се с живота на други места.

На територията на Стара Загора съществува и гробището в крайния квартал "Кольо Ганчев" на пътя за Раднево, но то няма как повече да расте, след като в годините се оказа в чертите на града, а от най-близките къщи го дели само една улица.

Също в рамките на града попадна и друго старо гробище - това край железопътната линия за Бургас, в което погребенията са прекратени през 1974 г. с откриването на Хрищенските гробища. Днес то е изоставено, на неговата територия все още има неизвадени кости и останали паметници дори от 19-и век. Най-вероятно погребаните тук нямат наследници, които да се погрижат за родовата си памет.

А имотът, върху който е създаден този гробищен парк, бе реституиран и собствениците му преди години на свой ред са искали да изградят там крематориум, но не са получили разрешение от местната власт, тъй като според ОУП на Стара Загора от 2011 г., а и според новия план, мястото е определено за парк. По същата причина бе спрян и местен бизнесмен, който преди време започна да строи върху старите гробове паркинг.

Така че идеята за крематориум в Стара Загора, макар и дошла някак неочаквано сега, не е нова. Тя се подема периодично от кандидат-инвеститори, но до момента намеренията им да печелят от мъката на другите все удрят на камък.