Проф. Милко Палангурски: Няма нужда да празнуват 22 септември само тези, които мислят, че сме зависими от съседни велики сили

22.09.2022 Дима Максимова

Президентът трябва да свика парламента, на 500 км от нас започва война, не някаква си военна операция, заяви историкът

- Професор Палангурски, честваме един празник, който е еманация на единството на народ и политици, но сме много разединени и несигурни за утрешния ден. Какво е за вас Независимостта днес?

- Би трябвало да бъде донякъде упование, че можем да се справяме, че можем да чертаем ясно пътищата за далечното и за по-близкото бъдеще. Че можем да просъществуваме във всякакъв вид криза и да разрешаваме нещата безкризисно накрая.

- Като че ли днес идеалът за независимостта на българите от 1908 г. е сведен само до енергийна независимост от Русия?

- Това е стратегическа независимост и намиране на точното място на нашето глобално присъствие от коя страна на световния политически фронт ще се намираме. Не трябва да си кривим душата, нещата са с много по-глобално значение. В момента Независимостта е доказателство за присъствието ни в един или друг сектор на бъдещето на света и нашия регион.

- Каква е цената на българската независимост?

- Ако тръгнем в исторически план, цената е много ниска, но никога не трябва да забравяме, че тя е подготвяна с дългогодишни жертви, за да се постигне. Но и винаги трябва да сме наясно, че стъпките, които трябва да бъдат направени на всяка цена в дадена политическа ситуация, не могат да бъдат оценявани като някакъв вид стойност, била тя човешки животи, била тя парични средства. Това е необходимо да стане, то е станало, за наша радост, на практика почти без преки загуби за нацията, което позволи да имаме ресурс за други задачи.

- А как се справихме с другите задачи след този акт?

- Шегувахме се на представянето на една книга във вторник вечерта, че през XX век загубихме всички войни, загубихме накрая и студената война, опасявам се да не загубим и Руско-украинската тия дни. Всяко подценяване на подобен конфликт ме учудва. Българските политици даже не смееха да кажат на конфликта “война”. Главнокомандващият все още не е използвал думата “война”, въпреки че на фронта са войските на 200 милиона души население. Подобен конфликт в световен размер за последен път започва в началото на 1940 г., когато се сблъскват войските на Хитлер и западните държави. Когато за последен път толкова войски са на фронта, войната продължи 6 години и не трябва нито за миг да подценяваме това, което се случва.

За мен най-важното сега е да бъде свикан българският парламент, защото в държава на 500 км от нашата морска граница започва военна кампания против наш пряк съсед. Никакви приказки от типа, че сме в предизборна кампания и т.н., не могат и не бива да бъдат използвани в случая. Българската конституция е ясна, парламентът трябва да вземе решение какво трябва да правят българската власт и българските политици. В момента безконтролният Министерски съвет може да натвори всякакъв вид политически дейности, които могат да накърнят интересите на страната.

Президентът трябва да свика парламента. Това е негов прерогатив. В момента в района на Черно море, където граничим, се развива не вече някаква случайна операция, а война.

- Увеличават ли се според вас заплахите за България след вчерашното изявление на Путин?

- Аз от месеци говоря, че България е от следващите цели на този престъпен режим, но българските политици се правят на нечули и невидели. България беше обявена за враг. Беше атакувана с геополитическото оръжие “Газпром”, а българският президент и българското правителство се кланят на същото това оръжие. Не може да подкрепяш геополитическото оръжие на една страна, която е “стреляла” срещу теб, изключвайки те от газовата система и напускайки договорите. Всякакви други приказки са за деца от детската градина.

- Как се разви вашата идея за връщане на костите на цар Фердинанд в България? Днес на кръгла маса във Велико Търново ще имате възможност да разговаряте с внука му - Симеон Сакскобургготски, ще поставите ли въпроса?

- Тази идея трябва да се подкрепи от семейството и от държавата. Става въпрос за тленните останки на български държавен глава, който има преки наследници. Това нещо без съгласие на институциите и семейството не може да бъде извършено. Лично аз не бих го поставил пред бившия български цар, защото не съм длъжен да определям неговата политика и поведение като човек. Тази идея беше посрещната както на нож, така и с аплодисменти. В това няма нищо странно. В крайна сметка той е наясно, че това е последното желание на неговия дядо, това не е мое желание. Фердинанд е български гражданин. Никой не е отнемал паспорта на българския цар Фердинанд, макар и емигрант. И като човек, изразил своето последно желание, и ние като християни трябва да направим всичко да се извърши това погребение. Неслучайно ковчегът и до ден днешен стои в криптата в Кобург.

- В контекста на Независимостта в Търново ще се обсъжда как да се изпълни със смисъл статутът “Историческа и духовна столица”, гласуван от Народното събрание през 2019 г. Каква е вашата теза?

- Ще ми се най-после тази дискусия да премине към бъдещето на историческите градове на България. Не може старата българска столица и други подобни градове да нямат ясен законодателен статут, който да им позволява да съхраняват историческото си наследство, да го развиват с помощта и на държавата. Всички държави в Европа имат специални законодателни мерки за такива случаи. Иска ми се най-после българското общество да каже ще съхраним ли този, макар и мъничък, останал блясък от нашето минало, или лека-полека той ще се срине в Янтра. От нас зависи да оставим на бъдещото поколение възможността да имаме упорито управление на историческото минало. Ако не го направим, жалко за нас самите.

- Как българите трябва да се отнасят към независимостта си?

- Ако са граждани, които имат самочувствието на европейци, които имат чувството, че могат да се самоуправляват, и се чувстват равни на другите, трябва да я уважават и празнуват. Ако смятат, че сме зависими от други, че нашата съдба е изключително резултат от геополитически и други интереси на съседни нам велики сили, няма нужда да празнуват 22 септември.