"Никой друг не е изпълнявал "Заблеяло ми агънце" така, че да проникнеш в текста на песента и да се просълзиш от него." Тези думи на акад. Николай Кауфман са за легендарния народен певец Борис Машалов, отишъл си едва 48-годишен на 16 юли 1962 г.
Но дори и днес, 60 години след смъртта му, теноровият му глас продължава да е разпознаваем.
Машалов е роден на 30 януари 1914 г. в Севлиево, Царство България, в семейството на потомствени занаятчии и певци. Още прадядо, който бил прочут с охранените си коне, се славел като изкусен певец, а баща му Никола имал великолепен глас. Майка му Еленка също обичала да пее и предала на децата си любовта към народната песен.
Борис и сестра му проявили музикалния си талант още в училище, когато участвали в празниците на школото. Той имал и трима братя, заедно с които изучавал бояджийския занаят от баща си.
Бил само на 12, когато семейството се преселва в София. Вече в големия град Борис започва да се занимава със спорт. Заедно с братята си участват в спортна борба и в кеч мачове. През 1934 г. клубът на българските борци-аматьори организирал състезания на колодрума в София, като кечът бил представен за "свободна американска борба". При всичките си участия двама от братята Машалови - Борис и Серафим, оставали финалисти. Случвало се и двамата да се борят един с друг за победата.
Все пак покрай пеенето Борис Машалов се запознал с оперния певец Събчо Събев, който, чувайки го, казал: "Момче, ти не си за бояджия, а за оперен певец!". И започнал да го учи на пеене. Скоро след това и Сирак Скитник, тогавашният директор на Радио София, останал изумен, след като чул Борис Машалов да изпълнява песен от Северняшкия фолклор. Поканил го за запис в радиото.
Годината е 1937-а и през нея певецът записва и първата си плоча. Гласът му започва да звучи в ефира на Радио София с песните "Денчо буля си думаше", "Заблеяло ми агънце", "Зън, зън, Ганке ле". Окрилен от успеха, Машалов категорично се отказва от градските и шлагерните песни в репертоара си и започва да изпълнява само народни. До смъртта си през 1962-а той е постоянно на сцената и в звукозаписните студиа.
Една пролетна вечер през размирната 1944 г. еднал на чашка с приятели в ресторант. От дума на дума разговорът стигнал до политиката и Машалов обяснил, че работата отива на зле за Хитлер и нацистка Германия. Още на другия ден приказките му били предадени "където трябва" и без съд и присъда пращат Машалов в наказателна рота, а през май същата година - в концентрационен военен лагер близо до Симитли. По-късно ще разбере, че доносникът е бил келнерът.
Преди това обаче, заедно с няколко от лагерниците, певецът успява да избяга с един камион към София. Отбил се вкъщи да види близките си, които, уплашени от болнавия му вид, успели да го настанят на лечение в балнеосанаторуиум в Банкя.
След Девети септември Борис Машалов, тръгнал да пее по села и паланки, става всенароден любимец. През 1952 година постъпва в ансамбъла на народната армия - "Наша песен", като солист и заедно с трупата обикаля страната и света.
Пял е с легендите Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов. Репертоарът му наброявал над 400 песни - предимно хайдушки и семейно-битови. Толкова силен бил гласът му, че на съборите по селата пеел без микрофон.
Много обичан и много слушан, за участията му се носели легенди. Негови почитатели с възхита разказват как и китайците обичали Машалов. През 1954 година бил на турне в Китай и там изпял "Заблеяло ми агънце" на китайски пред 50-хилядна публика. Всички станали на крака да го аплодират.
Не само заради гласа си обаче Машалов е тачен и до ден днешен. Той е един от най-големите събирачи на народни песни. Където и да пеел из България, той събирал песни от местните и ги записвал. Част от тях включвал в репертоара си и така съживявал българския фолклор. След смъртта му в личния му архив били открити стотици писма от негови почитатели, които му пращали текстове на песни от своя роден край.
Днес друг негов съгражданин от Севлиево - музикантът Веско Самуилов, продължава делото му, като записва непознати песни от този край. Част от тях дори издаде в книга, като нотира музиката и публикува и текстовете към нея. Същевременно Самуилов е сред създателите и на Фестивала на северняшката народна песен, който носи името на Борис Машалов и се провежда всяка година в Севлиево.
Приживе Машалов бил награден със званието "Майстор на естрадното изкуство", орден "Кирил и Методий" II степен, а посмъртно му е присъдена Първа степен на същия орден. Около 60 песни на Борис Машалов са включени в "Златния фонд" на БНР.