Точно преди година при нощни полети край Шабла в изпълнение на стрелба по светеща мишена в Черно море падна МиГ-29, пилотиран от майор Валентин Терзиев. Летецът загина, а по-късно беше открита черната кутия.

Посмъртно със заповед на тогавашния служебен министър Георги Панайотов Терзиев беше произведен в чин подполковник. 

От първия ден на трагичния инцидент съпругата му Димитрина Попова обвинява ръководството на ВВС за неговата гибел. Тя написа десетки постове в социалните мрежи, в които посочваше като виновни както преките му командири, така и висшето ръководство на въоръжените ни сили.

За последно преди дни е проверявала докъде е стигнало разследването за смъртта на подп. Терзиев. Отговорът бил, че е към края си.

Димитрина Попова и Валентин Терзиев се познават още от деца, били са съученици в основното училище в Асеновград. Тогава не са били близки, открили са се по-късно - на срещата по случай 10 г. от завършване на училището.

Въпреки че работи на две места и е много заета, защото се стреми да обезпечи поне материално децата си, Попова прие поканата на “24 часа” за разговор.  

- Г-жо Попова, година след гибелта на вашия съпруг подполковник Валентин Терзиев все още ли смятате, че това е убийство?

- С риск да засегна много близки хора - да, все още смятам.

- Кой е убиецът?

- Много са. Ще разкрия неща, които не съм казвала. Търпях доста дълго време. Не знам докъде ще стигне разследването, защото мисля, че и хората, които се занимават с него, не са много запознати.

Ще започна отначало. Липсва подготовка на пилотите, а това е най-голямото престъпление. При социализма може и да е имало 120 летателни часа на година. Но постепенно нальотът е орязан. Заедно с това е променена и нормативната уредба – пилотите ни летят малко, но по документи излиза, че всичко е наред.

Има и още. Колкото и да твърдяха, че гибелта на Валентин не е в резултат на пилотска грешка, намеците бяха в тази посока. И всички останаха с това впечатление. Но той не е виновен за този малък нальот. Защо командирът на авиобазата не излезе и каже: “Аз осигурих този малък нальот от 12 часа!”

- За какъв период е този нальот?

- За половин година. Това не го определят самите летци, а този, който е над тях. За мен това е престъпление - малкото часове подготовка. И докато летателните часове намаляват, изискванията към пилотите растат.

На пресконференция в Министерството на отбраната петима генерали излязоха да кажат, че летците са подготвени. Това не е вярно. Не може с едно полетче над Балчик да излезеш и да твърдиш, че летците са готови за това учение.

И другият важен въпрос - защо е нарушена безопасността на полетите заради една дефектна мишена?

- След трагичния инцидент се заехте със собствено разследване. Какво установихте?

- Голяма част от нещата ги зная преди този инцидент. 20 години живея с летец и съм наясно. Било ми е интересно да зная тяхната професия.

- Как стоят нещата след една година – на какъв етап е производството във военната прокуратура?

- Нищо не се е случило. След онази пресконференция лично бях извикана във военната прокуратура в София. Преди това цялото ни семейство беше разпитано в сливенската военна прокуратура, защото все още там се водеше разследването.

Въздържано разказах това, което знам, защото мисля, че е работа на следствието и прокуратурата да установят причината за инцидента.

- Вас какво ви питаха тогава?

- Интересуваха се каква е била домашната атмосфера у нас, защото това се отразява и върху психиката на летеца. С Валентин никога не сме имали проблеми. Много добре се разбирахме. Живеехме в хармония. Наясно бях с риска на професията му. Въпреки честите му отсъствия съчетавахме домашните си задължения. Не мисля, че това би било причина за този фатален полет.

- След тези разпити някой държи ли ви в течение докъде е стигнало досъдебното производство?

- Не. Единствено в началото се запознах със следователя и прокурора. Служебният министър Георги Панайотов тогава обясни, че тече следствие и затова не се прави проверка от МО, което за мен е необяснимо. Все пак едно вътрешно разследване според мен е наложително, за да изясни на какво се дължи този инцидент.

- Когато ви поканиха в МО, обясниха, че причината за падането на самолета е загуба на пространствена ориентация. Какво бихте казали с днешна дата?

- В конкретния случай такава загуба на пространствена ориентация не е имало. Това ще го докажат и записите от контролните пунктове, ако въобще се появят.

При загуба на пространствена ориентация за определени секунди от полета, летецът получава илюзия. Не знае какво се случва и не е в състояние да комуникира. А Валентин е имал непрекъснат контакт с наземните ръководители на полета. Опитват се да ни обяснят, че мишената, която е трябвало да порази, е била над него, а тя е била под самолета.

- Малко ли е било разстоянието между самолета и морето?

- Никой до ден днешен не е извадил тези факти. Беше ми обяснено, че мишената е била под самолета. По време на целия полет е бил доведен до обстановка, в която никога не е бил. Те работят по методически указания и има начин как да бъде изпълнено упражнението - при каква височина и скорост.

Командирът на авиобаза Граф Игнатиево ген. Русев каза, че в даден момент полетът е протичал нормално. Не, този полет от самото начало не е протекъл нормално. Съпругът ми е бил изпратен на сигурна смърт. Който е дал разрешение да лети под 2000 метра височина и при тези обстоятелства, го е обрекъл. 

- Открай време, когато падне боен самолет и летецът загине, обикновено заключението на разследващите е, че става дума за грешка в пилотирането. А когато авиаторът катапултира, но машината се разбие, тогава се казва техническа неизправност. МО се опита да обясни, че майор Терзиев е загубил ориентация, но уточни, че не е виновен. Има ли ситуация при такава смърт, в която и вълкът да е сит, и агнето да е цяло?

- Ако Валентин беше виновен, имаше вероятност да бъде прикрит, за да бъде опазена честта на Българската армия и на ВВС. Но в случая той няма вина, дори да е имало и пилотска грешка при някоя маневра, което не ни е известно.

Експертиза на самия полет още не е изготвена. Черната кутия беше намерена отдавна и вече 9 месеца не може да бъде разчетена. Искам да ви кажа, че в Граф Игнатиево това го правят за 3 дни, а може и за един.

- Какво мислят колегите на съпруга ви по този случай?

- Всички са на едно мнение, че не е трябвало да му дават указания да лети на височина под 2000 метра. Така е бил изпратен на сигурна гибел. Знаели са, че мишената не е била изправна. Обстоятелствата са били съвсем други.

- За една година не е приключило разследването. Това е доста дълъг срок. Според вас какво целят - да мине време, да се забрави?

- Да, по-скоро обществото и медиите да забравят, за да няма натиск. Аз като физическо лице съм твърде слаба пред тази система. И ако престане да се вдига шум, случаят може да бъде заметен под килима.

- През тази една година кой от началниците на вашия съпруг ви е търсил и какво ви е казал?

- През първите два месец от инцидента се опитаха с две обаждания. Направи го командващият ВВС ген. Димитър Петров. Единият път беше за рождения ден на сина ми. Не исках да ги спирам. Втория път ни предложи Александър да отиде някъде на лагер. Отказах. Аз работя на две места и мога да осигуря почивка на сина си. 

- Обещаха по Коледа да платят обезщетението за извънредния труд на съпруга ви, за което синът ви чрез вас води дело?

- Това няма как да се случи. Зная за още 3 такива висящи дела на пилоти, напуснали системата. Ако платят на нас, ще трябва да удовлетворят и техните искания.

- И все пак имаше публично изявление, че ще ви платят?

- Това беше за пред обществото. Лично ген. Николай Русев ми съдейства, извади справка за неплатения извънреден труд на мъжа ми. Излезе адмирал Евтим Евтимов и каза, че ще го платят. Това не се случи, затова и заведохме дело.

Мен това дело и тези пари не ме интересуват, водя го, защото въпросът е принципен. За мен е важно разследването.

- Предлагана ли е друга помощ на семейството ви?

- От ръководството на ВВС не. Преди Коледа колеги на Валентин дойдоха, но това си е лично тяхна инициатива, да уважат детето.

- А самият президент звънял ли ви е повторно освен непосредствено след трагичния инцидент?

- Не. Обади ми се преди погребението и ме попита как съм. Даде ми телефона си и ми каза да му се обадя, когато имам нужда от нещо.

Но аз няма за какво да му звъня. Имам нужда единствено да излезе истината. За какво да го търся? Той беше командир на Граф Игнатиево, после на ВВС. Под негово ръководство нальотът отново беше малък. За какво да му се обадя? Да му благодаря, че убиха мъжа ми?

- Това са много тежки думи.

- Но са верни, за съжаление.

- Може би сте огорчена, обидена, гневна - кое доминира?

- Всичко. Огорчението и гневът ми са основателни. Когато събраха смелост да ми се обадят в първите дни, много от тях питаха: “Защо точно на Вальо се случи?”.

- В една от публикациите в социалната мрежа казвате за командващия ген. Димитър Петров, че е трябвало да бъде извън системата още преди година. Защо?

- Защото до ден днешен няма нито една оставка, никой не е поел отговорност за този трагичен инцидент. А в такива случаи във ВВС винаги е имало уволнения. Сега не само че никой не е освободен, но няма и наказани.  А законът е категоричен - дисциплинарно наказание се налага при увреждане на държавно имущество и разпиляване на материали. Загубата на самолет малко ли е?

Тук дори не споменавам човешкия живот. Смениха се трима министри за година, нито един не  назначи проверка за случилото се, както е редно. Това би било проверка на организацията на самото учение, отделна от разследването.

- Сега ще ви зададем най-тежкия въпрос. Какво казва 12-годишният ви син Александър?

- Затворил се е. Не приема случилото се.

- Пита ли за баща си?

- Не. Не коментира въобще (разплаква се - б.а.). Всъщност всички така живеем - като че ли той все още е тук, но просто в момента го няма. Че е някъде там на работа.

- Кои са хората до вас?

- Семейството и приятелите.

- Вероятно внучката ви, която се роди преди 10 месеца, ви отвлича от тежките мисли?

- Заради трагедията още не мога да усетя цялата радост, която носят внуците.

- Носи ли някаква утеха паметникът, издигнат в Тюленово в чест на съпруга ви?

- Паметници вдигат на всички загинали пилоти. В Асеновград също има инициатива да бъде направен. Той го заслужава. И може да служи за пример. Да стане пилот, беше детската му мечта. Изпълни я. Отдаде 23 г. на авиацията.

- Опасявате ли се, че такъв инцидент може да се случи отново?

- Ще се случи, неминуемо е. И трябва да кажа, че в дните преди последния си полет Валентин непрекъснато повтаряше, че нещо лошо ще стане в авиацията много скоро. Оказа се не само прав, но и жертва.

- Ако имате възможност, какво бихте му казали?

- Че ни липсва всеки божи ден.