Надписи като “Дабъл Дискаунт” израз на изтънчено родолюбие ли са?

Из ония дни популярен столичен всекидневник излезе със заглавие “Празничен Парад на буквите в София на 24 май”.

Не се казва обаче парадът на кои букви ще бъде. Вариантите са два. Първият е на тези, които безкомпромисно завладяват улиците и площадите, магазините, хотелите, заведенията и рекламите и които нямат спирачка. И вторият - носталгичният - на тези, с които уж се гордеем, но които

бавно и полека ни напускат, устремени към историята=

За мен е дълбоко непонятно как нашествието на латиницата ни оставя съвършено безразлични и как кирилицата започва да губи ден след ден позициите си като българска азбука.

Вече не можете да видите магазин за чанти и обувки. За сметка на това обаче има за BAGS AND SHOES. Ако ви трябва шампоан, моля за извинение - Shampoo, препоръката е да посети-те магазина Zlatna Ribka (???). Като всяка Zlatna Ribka тя ще изпълни желанията ви.

В случай че търсите някъде да купите нещо изгодно на разпродажба, няма да намерите означение за това на майчиния ви език. Но ще намерите FINAL SALES. И ако if you buy нещо оттам, ще може да го полеете в COFFEE SHOP или пък да предпочетете Sham foods.

Колко престижно само звучи да ви поканят да си напазарувате с изящното: Welcome by ProMarket - your local store.

Ако пък сте гладен, на ваше разположение са: Two Eggs, Ham, Sausage, French Toast, Pancakes. Ако подобно меню обаче ви се стори лековато, то ви се предлага и по-сериозно: Chicken Soup, Rice with Tuna, Grilled Meatballs, Pesto Pasta, Veggie Salad. Всичко това е изписано на рекламни табели пред съответните заведения, за да могат подобаващо да ви съблазнят. Е, за някои може да е нужен речник, ама вината си е у тях. Къде са тръгнали в живота без английски? Та той вече е по-важен и по-необходим от българския.

Без английски няма да може

и да релаксирате като хората. Отивате на почивка и се потапяте в спазоната. Всъщност се потапяте пак в английския. Асортиментът е богат - от класическата Finnish sauna през infrared sauna, Kiva sauna (каквото и да значи това) и минеш през Ice fountain, Steam bath, Laconium Tepidarium, Adventure showers, та чак до Changing room. На български сауна няма. Ни една, тъй от кумова срама.

Родната ни телевизия гледа да не изостава от модерната тенденция. Някой може ли да ми обясни например защо Нова телевизия трябва да се изписва като Nova tel. И не е само тя. В много телевизионни предавания се вмъкват английски изрази. Така например “готварското” предаване, в което шефът почти перманентно се кара на готвачите, а те

като зомбирани повтарят:

“Да, шефе, да, шефе...”,

е кръстено с интригуващото “Hells Kitchen България”. Това съчетание на английския израз с България е истинско попадение.

Дори прекрасното “Стани богат” има, макар и скромен, принос в отказа ни от кирилицата. Възможните отговори на въпросите се обозначават не с български, а с латинските букви a, b, c и d.

Английският толкова ни е завладял, че

когато по изключение сме написали нещо на български,

по чужд тертип съществителните са с главни букви. Вижте например на “Раковски” 134 сградата на СДС. Там се мъдри “Съюз на Демократичните Сили”. Колкото и да са демократични тези сили, не им се полагат главни букви.

На площад “Славейков” пък ще видите “Столична Общинска Агенция за Приватизация”. Очевидно е, че в агенцията не им достига грамотност, но защо трябва да го правят публично достояние?

Като израз на изтънчено родолюбие обаче е надписът “Дабъл Дискаунт”. Хем е на нашата си кирилица, хем не правим отстъпление от фаворизирания английски.

Примерите са безкрайни. Така както е безкрайна парвенющината на знайни и незнайни чуждопоклонници. Впрочем това не е ново явление в милата ни татковина. Още преди 150 години Добри Войников пише великолепната пиеса “Криворазбраната цивилизация” като я нарича “смешна позорищна игра”. Героите в пиесата са обладани от “чара на френския език”.

Сегашната “смешна позорищна игра” е подвластна на английския. Още 160 години преди Войников, Паисий възкликва:

“О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?”

Оказва се, че в това отношение не сме мръднали и крачка напред.

Изглежда, че чуждопоклонничеството е закодирано дълбоко у нас.

Ще имаме ли хъс и сили да стъпим на краката си като нация, която е дала немалко на света. Включително и азбука, която ползват повече от 250 млн. души от 23 държави. Освен България още Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Сърбия и още, и още... Ще позволим ли от тях да отпадне държавата, дала тази азбука на света - нашата България.