Петко Славейков аха да се ожени за първата светска учителка Анастасия

12.05.2022 Буряна Божинова

Поетът Петко Славейков за малко да отведе пред олтара първата българска учителка Анастасия Димитрова. Толкова бил влюбен, че за да е близо до изгората си, дошъл да даскалува в мъжкото училище в Плевен. Тя отвърнала с цялото си сърце на чувствата му. Довереник на любовта мeжду двамата станал местният първенец, общинарят Маринчо Петров. Славейков потърсил съвета му, когато решил да предложи брак на Анастасия.

“Колкото ти я искаш, она два пъти ожидава за тебе!”,  насърчил го големецът в писмо от 18 юли 1849 г.

По онова време Анастасия отворила в родния си град единственото за България светско девическо училище. Името излязло във вестникарските заглавия.

Зад катедрата в плевенското мъжко училище влюбеният даскал затаил лиричните си настроения и настроил музата си на сатирични струни. Още с пристигането си той съчинил присмехулни рими за някой си поп Атанас. Куплетът “Поп Танасе, кое прасе ума ти опасе?” обикалял дюкянчетата по чаршията. Занаятчиите се превивали от смях. Поповете обаче настръхнали срещу автора. 

На Славейков не му било за първи път - заради опълчване срещу владици вече бил заключван в курника на Търновската митрополия. Клисарят дядо Колю се смилил, донесъл му малко хлебец, маслинки и водица в “оклоцан” съд и назидателно обобщил: “Да би мирно седяло, не би чудо видяло!” Славейков, вместо да се умърлуши, се разпалил да събира народни мъдрости. Като вестникар той не спирал да пише и публикува критични статии срещу висшите духовници. Така доливал масло в огъня на и бездруго сгорещените страсти сред църковния клир.

В такъв момент Славейков поискал ръката на Анастасия. Благодетелят, епископ Агапий, не приел кандидат-жениха и отказал да благослови сватбата. Владиката спрял венчавката, защото оценил заложбите на Анастасия. Той я изпратил да учи при най-добрите книжовници за времето, а когато се върнала с тапия за даскалица,  помогнал да открие школото. Когато обожателят се появил, Агапий се притеснил, че любимката му ще изостави училището, за да се посвети на семейството, смятат изследователи на възрожденската епоха.

Според други анализатори обаче виновници за осуетения брак били бунтовният нрав и острото перо на Славейков. Градските старейшини не могли да понесат солените му задевки и накрая го изгонили. 

Осем години Славейков не забравил любимата. През юни 1857 г. плевенските общинари открили просветителя чак в Цариград и го спазарили за даскал с 8000 гроша годишна заплата. Той бързо стегнал денка с книгите и написал до приятел: “Не слушам никого и отхождам за Плевен учител.” Документалният разказ за драматичната емоционална връзка е събрал проф. Михаил Грънчаров в “История на Плевен”.

В архивите отпреди век и половина няма данни дали Славейков се е срещал с обичаната жена при повторното си пребиваване в Плевен. След провалената женитба Анастасия задълго останала сама - може би не е успяла да излекувала раната в душата си. Все пак се задомила за хекимина Михаил, но доста късно - била навършила 37 г.

Двамата вероятно не са създали потомство. На старини, вече вдовица, тя заминала за Йерусалим, където се покалугерила. В музейната документация няма снимка на Анастасия като млада учителка. Единствената запазена фотография я показва като монахиня Ана, малко преди да завърши земния си път в манастира на 24 март 1898 г.

Във владишката къща Анастасия попаднала заедно с майка си Цвята, наета да готви и прислугва на Агапий. Вместо да даде черпака и метлата на девойката, майката на епископа - Евгения, започнала да я учи на четмо и писмо. Евгения учила гръцки и затова особено милеела българските девици да добиват образование на своя си език.

Стремежите  подсилвала и преживяната тежка раздяла с брат. Той бил потурчен паша и веднъж дори дохождал скришом да я види в Плевен, твърди акад. Юрдан Трифонов в “История на Плевен”, издадена през 1933 г.

Агапий спазил майчината заръка и изпратил Анастасия да се ограмотява на български в Калоферския девически манастир. “Поверявам на вашата ученост момата, за да учи поне година български език в обителта. После ще я преместя в Плевен, за да отвори училище за тамошните момичета. Надявам се да е прилежна и да се украси с благородни нрави!”

Това писмо на Агапий до даскал Райно Попович е публикувал Михаил Грънчаров в “История на Плевен”. В Калофер плевенчанката наблягала на граматика и аритметика, история и география. 

Според Юрдан Трифонов  преподавал бащата на поета революционер Христо Ботев - Ботю Петков. Проф. Грънчаров обаче опонира на академика: Анастасия не е учила при Ботю Петков. Той получил назначението си в Калофер през 1840 г., но след няколко месеца напуснал града, за да продължи образованието си в Одеса.

“Моля ви да изпитате момата какво е научила и ако е станала способна, да я приведем в Плевен, за да продължи делото, за което бе определена”, обръща се Агапий в писмо до Попович от 23 април 1841 г. След месец плевенският владика отново напомня на Попович да провери знанията на Анастасия. В последното запазено писмо от 20 септември 1841 г. епископът съобщава на Попович, че е изпратил готвача си Димчо “да вземе момата от манастира”. 

През октомври 1841 г. Агапий дава подслон на училището в църквата “Свети Николай”. В черковните килии зад дебелета дъбова врата Анастасия започва да просвещава момичета, които прииждат от Враца, Ловеч, Севлиево, Свищов. За около 4 г. 90 ученички шлайфат знания на роден език. След обучението те се завръщат по родните места и роят училища.

През цялото време двигателят на обучението е владиката Агапий. Той щедро разтваря кесията си - купува учебни помагала, дарява буквари, книги и пари. “Агапий поел издръжката на учителката и школото. Мнозина обаче не оценили духовния жест и дори пускали слухове, че развратничи”, пише Юрдан Трифонов.

На 13 октомври 1849 г. Агапий бил убит на излизане от черквата. След фаталния край свещеници намерили завещанието му, в което дарявал 5500 гроша за учителска заплата на Анастасия и 3000 гроша за девическото училище.

След смъртта на епископа девическото образование в града рязко западнало. Анастасия напуснала училището и известно време давала частни уроци на 10-ина момичета. Девическото училище в Плевен се възродило след две десетилия, но вече под ръководството и с издръжката на общината.