Преди повече от 1900 години започва ерата на властелина на красотата.

На 8 август 117 г. сл.Хр. на връщане от Сирия за Рим умира от инсулт император Траян. Още на следващия ден е обявено възкачването на трона на Публий Елий Траян Адриан, неговия осиновен син. Въпреки че живее с роднината си Траян от 10-годишен, когато остава сирак, Адриан е осиновен от него дни преди смъртта му. Казват, че в скоростното осиновяване пръст има съпругата на Траян.

Въпреки липсата на интернет новината за възкачването на Адриан обикаля светкавично империята. По онова време тя е достигнала максималната си експанзия.

Адриан остава в историята като

един от двамата римски императори

с испански произход.

И той като предшественика си Траян е роден в испанския град Италика, до Севиля. Заради това и латинският му бил със силен испански акцент.

Няколко любопитни неща се набиват още на пръв поглед при Адриан. Той е първият император с брада в историята – по онова време това било характерно само за мъжете в Гърция, където учил Адриан. Той

лансира модата на брадите,

която завладява бързо римляните от висшите прослойки. След него много от римските императори са брадати. 

Адриан изпъква ярко в историята като един от най-образованите императори, но също и заради многото си страсти – естет, литератор, пътешественик, архитект, любител на културата и на гръцкия език. Френско-белгийската писателка Маргьорит Юрсенар описва блестящо човека, а не само политика Адриан в книгата си “Мемоарите на Адриан”. Заради нея Адриан се превръща в истинска звезда в съвременния театър, тъй като творбата става любима на много драматурзи.

Адриан е бисексуален - освен съпругата му Вибия Сабина в живота му

оставя дълбок белег младият му любовник Антиной.

Всъщност бисексуалността била нещо обичайно в Древния Рим – и Траян по време на война не се отказвал от свежата юношеска плът. 

Адриан се радвал и на женските, и на мъжките прелести. Той демонстрирал доста близки връзки с много от дамите, посещавали го във вилата му в Тиволи, до Рим, включително и с Помпея Плотина, вдовицата на Траян. Сред обектите му на обожание била дори тъща му Салонина Матидия. След като умира, Адриан ѝ посветил и храм в изградения от него Пантеон в Рим, ставайки може би

единственият мъж в историята, издигнал

тъща си до ранг на богиня.

Със съпругата си Вибия Сабина Адриан бил в буреносни отношения. Въпреки това обаче той държал на имиджа си в империята, затова в обществото се отнасял към нея винаги с почит. Нещо повече – след смъртта ѝ я обявил също за богиня.

Истинската страст на живота му обаче бил юношата Антиной, роден във Витиния, Мала Азия. Когато той умира на 21 г. при загадъчни обстоятелства, потъвайки в река Нил, Адриан се раздира от плач като “женичка”. Той издига любимия си в божество и дори му посвещава цял град – Антинопол, който изгражда до лобното му място до Нил. Образът на Антиной става обект на обожание в цялата империя – безбройни са статуите, портретите, монетите, в които е обезсмъртен като

икона на идеалната красота.

Меките и правилни черти на лицето му са очертани нежно от къдриците на косите му, в които е вплетен ту венец, ту гроздов кълн. В Рим обаче Адриан ограничава култа към личността на покойния си любим само до частната сфера. Императорът не го погребва в грандиозния си мавзолей (днес Кастел Сант'Анджело), а във Вила Тиберина. 

Историкът Аврелий Виктор определя през IV в. сл. Хр. Адриан като varius et multiplex - разнообразен и многостранен.

Въпреки че Адриан поема властта в период на максимална експанзия на Римската империя, на завоевателната политика, характерна за предшественика му Траян, Адриан противопоставя военна стратегия, целяща консолидиране на границите.

Освен това е и дипломат –

пътешества непрекъснато из Гърция

и източните провинции, което подклажда и пристрастеността на интелектуалеца Адриан към гръцката култура. Това се вижда и от сътвореното от него и при него в архитектурата и изкуството.

Величествена и до днес изглежда вилата на Адриан в Тиволи, до Рим, въпреки че от нея са останали само руини. През 1999 г. тя е обявена за част от културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. В разположената върху 120 хектара лятна вила, по-голяма от целия Помпей, императорът обичал да размишлява и да съзерцава червените залези над намирaщия се разстелен в краката му Рим. Във вилата си Адриан възпроизвел много от местата, впечатлили го при пътешествията му.

Адриан умира на 62-годишна възраст след 20-годишно управление.