На 16 януари 1920 г. САЩ официално налагат сух режим, с който търговията, производството и транспортирането на алкохол на територията на всички щати става абсолютно забранено. Настъпва времето на гангстерите Ал Капоне и Бъгс Морган, които натрупват милиони от контрабанда на уиски и бира.

Тази част от историята е вдъхновила куп касови киноленти. По-любопитното е, че сухият режим намира отражение и по нашите географски ширини.

С окръжно №36.361 на Министерството на народното просвещение от 19 декември 1930 г. денят, в който влиза в сила забраната на алкохола в САЩ, се празнува и в България. 16 януари става любима дата и за противниците на градусовите питиета в Търново, разказва главният уредник в местния музей за нова история Тодорка Недева.

“На този ден през 1931 г. местното въздържателно дружество по своя инициатива анкетира учениците от 4 първоначални училища. Оказва се, че от 675 деца въздържатели са 555, а 120 ученици редовно си пийват.

Анкетьорите проверяват и семействата на децата, като резултатите съвсем не са обнадеждаващи - въздържатели са родителите само на 190 ученици, а на останалите 485 - не”, цитира архивите Недева.

Макар не с уиски, а с ракия и вино, които се произвеждат от местните лозя, търновци гуляят на домашно и в 90-те кръчми под Царевец. Такава е бройката на “народните тровилници” преди повече от 80 десетилетия в града. Всяка е прочута със специалитета си и има постоянни клиенти, които се ползвали със специални привилегии, като това да пият на вересия и после да покриват борчовете.

Любителите на троянската сливова се събирали при Горнака. Неговият помощник Чушката умеел да приготвя вкусни салати от домати, пипер и лук, обилно гарнирани със сол и оцет. Ценителите на червеното вино отивали при Шумелата, а на пелина - при Русевчето. Почитателите на по-интимната обстановка се черпели в “Таш маза”, “Напълнибучи” и “Аджилето”.

“В кръчмата на братя Шопови пък редовно отсядали италиански специалисти по жп строителството. Те получавали по 7-8 лв. дневна надница, а виното струвало 20 ст. за литър. Съвременници свидетелстват: “Италианците не бяха виждали такова хубаво и евтино вино и се разсипваха от пиене. От събота като започнеха да гуляят и да танцуват, свършваха в понеделник”, разказва Тодорка Недева.

Та в тази атмосфера благодатна почва намерило и въздържателното движение. Търновските учители и адвокати заедно с госпожите, които негодували, че мъжете им закъсняват по кръчмите и се връщат пияни, прегърнали празника “Трезва и суха България”.

В съответствие с министерските разпоредби на 16 януари 1931 г. петият час във всички търновски гимназии се използва за изнасяне на беседи за пагубното влияние на спиртните напитки и величавия акт на северноамериканския народ. В големия салон на Мъжката гимназия по темата “Въздържателното движение в чужбина и у нас” говорят едни от най-авторитетните търновски учители - Зоя Ставрева и Йордан Кулелиев.

Словата им се предшестват от хоровото изпълнение на химна на въздържателите. Лекторите подробно запознават гимназистите с борбата срещу алкохолизма в Северноамериканските съединени щати, с намесата на общинската и държавна власт там.

От беседата на Кулелиев става ясно, че съгласно чл.112 от закона за акцизите и текст от Закона за народното здраве жителите от всяко селище - градско или селско, посредством референдум могат да затворят съществуващите по места кръчми.

“Само така, чрез разумно използване на това право, бавно, но сигурно ще се рушат вековните крепости на алкохолизма - кръчмите, и ще се отива към отрезвяването на българския народ”, казва Йордан Кулелиев.

“Той е най-яростният противник на алкохола по онова време. Дори на Трифон Зарезан, когато е празникът на виното, е събирал в дома си учители и ученици, където се черпели с безалкохолни напитки. Изнасял им е сказки за вредата от пиенето и тютюнопушенето”, казва музейният специалист.

Но да се върнем на 16 януари - вечерта в салона на читалище “Надежда” се провежда общоградско събрание, на което търновци са призовани да последват северноамериканския народ и да се откажат от най-големия бич на човечеството.

Според дописка в общински вестник от 31 януари 1931 г. гражданите вече са убедени, че благодарение на 16 януари и съвместните усилия на всички родители, учители, обществени организации и други граждански формирования “чрез децата, новата генерация, ще се постигне поставеният идеал - трезва и суха България, а също и всеобщата забрана на алкохола”.

Няма данни дали усилията на заклетите трезвеници са подобрили статистиката от първото, макар и непредставително социологическо проучване в търновските школа. Сигурно е, че сух режим у нас не е въведен, но и след отмяната му в САЩ през 1933 г. празникът “Трезва и суха България” продължава да се провежда до 40-те години на миналия век, проучила Тодорка Недева.