Сюлейман паша опожарява Стара Загора, освободена e за 2ри път преди 144 г.

13.01.2022 Spomen.bg онлайн
1877 г. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците / Сн. Официален сайт на Регионален исторически музей, Стара Загора
1877 г. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците / Сн. Официален сайт на Регионален исторически музей, Стара Загора

На 13 януари 2022 г. се навършват 144 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. По повод паметното историческо събитие всяка година на 13ти януари се отслужва заупокойна Света литургия. От 2008 г. насам, когато се навършиха 130 години от Освобождението на Стара Загора, Община Стара Загора и Старозагорската митрополия отбелязват по този начин славната дата в историята на града.

Хронологията

На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк, под командването на херцог Лейхтенбергски. Българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са посрещнати тържествено в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителят - поет и общественик П. Р. Славейков.

Радостта не трае дълго. За Сюлейман паша стратегическото положение на Стара Загора е от голямо значение и той насочва 40-хилядния си корпус с цел да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г.

В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина подп. Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на града, заедно с придошлите от селата също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не успяват да избягат, са избити зверски. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. В четирите църкви на града намират своята жестока смърт хиляди души мирно население. 

Едва на третия ден Сюлейман паша спира с жестокостите и събира в лагер оцелелите. Между тях няма мъже. Много млади жени и деца са отвлечени в робство към Одрин и Цариград.

По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата на юг от града. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета и опожаряват града.

Цели пет месеца градът остава в тяхно владение.

През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат. Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците, а снегът милостиво покрива всичко.

Малцина се укриват по тавани и мазета, незасегнати от огъня, като стават неволни свидетели на зверствата. Според описанието на Юлий Викед, английски офицер в щаба на Сюлейман паша, върху българите връхлетели не хора, а „като че ли били някои бесни дяволи”.

След оттеглянето на турската войска Стара Загора е напълно унищожен и обезлюден град, изоставен дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой. Едва към средата на август 1877 г. се завръщат отделни турски семейства (100-150 човека). Те се заселват в по-здравите къщи и започват да прибират богатата реколта на българите, с която се прехранва и върналото се по-късно население. В града се сформира полиция.

Зимата на 1877 г. е сурова, а падналият сняг e дълбок. Уповавайки се на това, турците не са особено бдителни в последните дни на годината, смятайки че русите няма да атакуват в такова време.

На 10 декември 1877 г., след дълга обсада, пада Плевен. Руското командване решава да предприеме широкомащабно настъпление по всички направления, въпреки лошото време. В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки се спуска от Балкана при невероятно тежки зимни условия. В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора и Шипка през лятото на 1877 г.

След трудния преход Радецки пристъпва към изпълнение на основната си задача - разгром на Централната османска армия (26 768 войника и 83 оръдия) с командващ Вейсел паша. Генерал-майор Струков, назначен за командир на Лейбгвардейския улански полк е включен в състава на Средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Командва 3 конни полка на Предния отряд.

В разразилата се на 8 и 9 януари 1878 година битка при Шипка-Шейново руските войски печелят категорична победа. При последвалото настъпление е освободен Казанлък.

На 13 януари 1878 г. руските войски

повторно освобождават Стара Загора.

За окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

Този път няма тържествено посрещане от страна на населението.

Единственият посрещач е българката Неда Черковина, успяла да оцелее в петмесечния ад. По-късно тя разказва за преживените от нея страдания през това време. За тях пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си ,,Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.” 

Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците в днешния си красив и подреден вид с аромат на липи.