Бъдни вечер. Отново български национален празник. Тържество на радостта. Ден, тъй дълбоко свързан с бита и душевността на българския народ. Ден, създаващ топлота, уют, единство, висока нравственост и красота. „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците - добра воля" - това е химнът на деня.

Бъдни вечер. Мила, хубава вечер. Дългоочакван празник. Чества се в семеен кръг. Свързан е с надеждата за здраве и изобилие в очакване Рождението на Божия Син. Тази вечер не се ходи на гости. Отдавнашна българска църковна, а и народна традиция, повелява на трапезата да има само постни гозби - зрял боб, сърми от зелев лист, ошав от сушени плодове, печена тиква, мед, орехи, ябълки и най-важното - бъдник - овален хляб или пита с пара за сполука и късмет.

Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".

Преди да започне вечерята, на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.

Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него онези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".

Разбира се, всеки знае, че първият къшей от питката е за Божията майчица. Слага се пред домашния иконостас. После на всеки един се отчупва коматче с благопожелания. Вечеря се бавно, с благи разговори в очакване на коледарите.

Ако имаме рождественска елха, тя е украсена със звезда на върха. Под елхата са подаръците за всички. Такава е радостта в навечерието на Рождеството. Така че, събрани на Бъдни вечер около рождественското дърво - да развържем подаръците и да празнуваме от все сърце.

„Господ Бог ни се яви, благословен е Идещият в име Господне!" - прослава тъкмо за днешния ден.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден. От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

Днешният ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.