Най-вероятно сте чували от Горан Брегович, че талантът винаги намира начин да се прояви, няма значение как ще се потиска, няма значение какъв е произходът на човек, рано или късно ще го видим на бял свят. Такава е и историята на Камий Клодел, разказана от Даниел Петров, гл. редактор на сайта Chronicle.bg за оригинални истории от България и света.
Тя се ражда в Северна Франция през 1864 г. в бедно семейство на фермери. Баща ѝ за кратко време се занимава с ипотеки и банкови транзакции. Семейството променя своята адресна регистрация многократно и всяко ново място впечатлява Камий с красотата си.
На 5-годишна възраст започва своето образование при Сестрите на Християнската доктрина. На 12-годишна възраст започва да работи в ателие за производство на глинени съдове, където се раждат и нейните първи скулптури с човешки облик. Във времето, в което малкото момиче заявява, че иска да се занимава с изкуство, тази сфера е заета изцяло от мъже и пробивът със сигурност няма да се случи толкова лесно.
Баща ѝ обаче решава да провери дали дъщеря му има достатъчно талант и носи някои от нейните скулптури на съседа Алфред Боше. След по-обстоен преглед, творецът признава, че Камий има талант и ще се наложи да работи много, за да го постигне. Заедно с майка си, брат си и по-малката сестра, момичето се мести в Париж през 1881 г., а бащата остава в Северна Франция. Записана е в академия Колароси, която е една от малкото, които приемат жени. В Париж получава възможност да изучава изкуство директно от Боше, а и самата академия се оказва значително по-прогресивна, където позират като модели голи мъже.
През 1882 г. се чувства достатъчно подготвена да отвори свое студио, но липсват финанси и затова го дели с още 3-ма души. Междувременно нейният учител продължава да я мотивира да се развива, защото е убеден, че след време Клодел ще се нареди сред големите имена на Франция. След време предоставя своето студио на Огюст Роден, който също има нужда от творческо място. Двамата скоро откриват едно интересно партньорство. Камий става негов модел и любовница, докато той самият се превръща във вдъхновение.
Те никога не заживяват заедно, защото Огюст е обвързан. Семейството ѝ, разбирайки за тази афера, официално се отказва от нея и я лишават от семейната издръжка. След като прави аборт през 1892 г. с нейния любим се разделят и изведнъж финансирането на нейните проекти приключва. Клодел няма никакви пари и накрая се принуждава да обикаля улиците на Париж и да проси. Мнозина я критикуват, защото не спира да подчертава сексуалната природа на своите скулптури. Често творчеството на единия се сравнява с другия.
Докато двамата творят заедно, Клодел печели добре – нейните скулптури са купени от колекционери, както и от френски музеи. Платените суми обаче често се превеждали само на името на любовника и това също се отразявало върху нея. Бившият ѝ любовник е изненадан от статуята ѝ „Зряла възраст“ и дори ще накара Министерството на културата да спре финансирането ѝ.
Самата скулптура е впечатляваща, защото изобразява зрял мъж, теглен от стара жена, символизираща смъртта, а зад него стои млада жена, която се опитва да го спаси. Критиците ще имат нужда от време, за да заявят, че
няма да има по-точно изображение на живота.
Всичките ѝ останали скулптури също проследяват елементите на стареене, нейните фигури никога не са съвършени, не са красиви, а често се смятат и за грозна самозванска работа.
Дали полът изиграва особена роля, дали нейният бивш любовник или фактът, че Франция не е способна да приеме това, което ръцете на Клодел творят, резултатите не закъсняват. Натрупаното напрежение върху нея е огромно. През 1905 г. Клодел вече страда от психично заболяване. От гняв разрушава голяма част от статуите си, започва да страда от параноя, а в последствие е диагностицирана с шизофрения.
Често повтаря, че нейният любовник е откраднал голяма част от идеите ѝ, а след това се опитвал да я убие. Клодел се прибира в своето студио и се скрива от всички чужди погледи. Никой не ѝ казва, че баща ѝ е починал – единственият човек, който някога я е подкрепял. По настояване на нейния по-малък брат, на 10 март 1913 г. е приета в клиника за душевно болни.
Според семейството ѝ, Клодел е отишла доброволно, но картонът ѝ е подписан от лекар, а не от нея. През 1914 г. заедно с всички останали пациенти е преместена в друго лечебно заведение. Първата Световна война приближава френския фронт.
До края на годината Клодел ще смени няколко лудници и в картона ѝ ще бъде записано, че страда от мания за преследване. Известно време медиите обвиняват семейството ѝ за влошеното състояние и за унищожаването на един истински гений. Лекарите продължават да пишат писма и да настояват за нейното изписване и всеки път няма отговор. Според медицинския персонал, Клодел можела да се възстанови в семейна обстановка, но уви. Брат ѝ Пол (вече дипломат във френския парламент) ще я посети около 7 пъти през следващите 30 години. Говори за нея винаги в минало време, а по-малката ѝ сестра Луис я посещава само още един път.
Тяхната майка никога не отива да види дъщеря си Камий в болницата. През 1929 г. английският скулптор Джеси Липскомб я посещава в клиниката и заявява, че Камий е напълно здрава, но отлъчена от семейството си.
На 19 октомври 1943 г., след около 30 години в лудница, една от най-великите творци на Франция, умира.
Погребана е в общ гроб. През 2002 г. излиза книга, която разказва за живота ѝ, а в последната глава се заявява, че Камий най-накрая е успяла да се върне в земята, която толкова много обичала. През последните си години мечтала да види още един път любимия френски прованс.
През 1988 г. е направен филм за живота ѝ – „Камий Клодел“ с участието на Изабел Аджани и Жерар Депардийо в ролите на Клодел и Роден. Филмът печели две номинации за Оскар.
