Франк Запа е един от най-великите чешити в световната музика. Сюрреалистична вселена, състояща се от безброй зашеметяващи парчета, цигари и екзистенциална философия, кариерата му минава три десетилетия през всички стилове. Има 62 албума приживе и още 54 след смъртта му.

Той пародира всичко и всички. Рок звезда и работохолик, който отрича хипи културата през 60-те, осъжда нейния конформизъм, фалшиви идеали и наркотиците. Той е брилянтен китарист, композитор, продуцент, бизнесмен и коментатор на политически и социални събития.

Запа е твърд противник на дрогата и не е използвал наркотици. Това се смята за един от най-странните факти около него предвид характерното му творчество. Заклет атеист и икона на свободата в Пражката пролет.

Приживе Запа признава, че се интересува от звуците заради самите тях. Вълнуват го модерните композитори, повлиян е от творци като Игор Стравински, Едгар Варезе и Антон Уебърн, но и от местни ритъм&блус групи и от модерен джаз,

„Без музиката, която го декорира, времето ще бъде просто куп скучни производствени срокове и дати, в които трябва да бъдат платени данъците ни.”

Подобна мисъл може да хрумне само на човек, влюбен в музиката. И непослушен, ненавиждащ скуката. Като Франк Запа.

Композитор, текстописец, китарист, певец, продуцент и режисьор, Запа е роден на 21 декември 1940 г. в Балтимор, САЩ. Франк е най-голямото от общо четирите деца в дома на родения в Сицилия и носещ гръцки корени Франсис Запа и Роз-Мари Колимор, в чиито вени пък тече италианска и френска кръв. Бащата на бъдещия музикант работи като химик и математик при военните и заради близостта на дома им до поделението държал вкъщи противогаз, за всеки случай. Малкият Франк обаче се разболява от астма и заради измъчващите го пристъпи семейството е принудено често да сменя местожителството си. 

Накрая той и родителите му се установяват в Ланкастър, земеделски град до пустинята Мохаве. Наблизо има и военновъздушна база, което дава възможност на Франк да „хваща” радиостанциите на Лос Анджелис, най-вече KSPC 88,7 FM в Клермонт. Именно в неговия ефир ученикът в последния клас от гимназията Запа започва да води собствено съботно предаване. Пише музика и за училищния оркестър. А родителите му, усетили рано неговия талант, му купуват инструменти и дори инвестират в записи.

Известно време Запа учи и в университет, но решава да зареже науката, за да снима нискобюджетни филми. Открито се обявява срещу общественото образование, което после прилага и спрямо собствените си деца – прекратява обучението им, щом навършат 15-годишна възраст.

Франк Запа се радва на дълга, 33-годишна успешна кариера, която го превръща в един най-влиятелните музиканти на ХХ век. Издал е повече от 60 албума, голяма част от които са с негови оригинални композиции.

Сред най-популярните сингли на Запа през 70-те и 80-те години на ХХ век са „Don't Eat The Yellow Snow”, „Dancin' Fool”, „Valley Girl” и др. Той е и виртуозен инструменталист, свири на китара и перкусии. След 1966 г. сам продуцира соловите си албуми и тези на група „The Mothers”, преименувана по-късно в „The Mothers of Invention”. Запален е от новите технологии, има енциклопедични познания.

Запа обаче е известен и с нестандартното си поведение и хапливите реплики, които отправя от сцената. Това му създава доста проблеми, понякога дори застрашават живота му. През декември 1971 г., докато свирят в казино в Монтрьо, Швейцария, оборудването на групата му е унищожено от пожар, тръгнал от публиката. Случката е увековечена от „Deep Purple” с песента „Smoke on the Water”.

Няколко дни по-късно Запа е нападнат на сцената в „Rainbow Theatre” в Лондон. „Почитателят” на музиканта - Тревър Хоуел, после заявява пред медиите, че групата не си е заслужавала парите, които е дал за концерта, както и че Запа заглеждал приятелката му. От нападението Франк получава няколко фрактури, травма на главата и наранявания по гърба, краката и врата. Увреден е и ларинксът му, което „сваля” гласа му с 1/3.

В края на 80-те интересите на Запа към политиката се засилват. По време на турнето от 1988 г., той постоянно окуражава по-младите си фенове да гласуват и дори имало урни за гласуване на концертите. Обсъждан е като евентуален кандидат за президент на САЩ от Либертарианската партия.

През този период Запа преиздава много от ранните си записи. 

В началото на 1990 г. Запа посещава Чехословакия по покана на президента Вацлав Хавел, който е негов почитател. Той дори предлага на Запа да стане консултант на правителството по търговията, културата и туризма.

Музикантът приема ентусиазирано и започва да се среща с корпорации, заинтересовани от инвестиции в Чехословакия. Само след няколко седмици обаче администрацията на САЩ оказва натиск върху чешкото правителство и то оттегля предложението си. Вместо това Хавел прави Запа неофициално културно аташе.

Франк Запа има два брака – с Катрин (Кей) Шърман (1960-1964) и с Аделейд Гейл Слоутман, с която се женят през 1967 г., имат четири деца и остават заедно до неговата смърт.

Музикантът умира на 52 години на 4 декември 1993 г. от рак на простатата.Погребан е в безименен гроб в Уестуд Вилидж Мемориал Парк в Уестуд, Калифорния.

След смъртта на Запа, неговата вдовица Гейл създава Семейния тръст на Запа, който притежава правата върху музиката на Запа и някои други творчески произведения: над 60 албума са издадени по време на живота на Запа и 40 посмъртно. След смъртта на Гейл през октомври 2015 г. децата на Запа получават дялове от наследството; Ахмет и Дива - по 30%, Луна и Дуезил - по 20%.

Франк Запа си остава един от най-влиятелните музиканти на ХХ век. Славата му е по целия свят, има огромно влияние върху музиката и групите не само в САЩ, а и във Великобритания, Канада, Италия, Германия, Нидерландия и скандинавските държави.

Ето някои забележителни мисли на Франк Запа:

„Илюзията за свободата ще продължи, докато е изгодно. В момента, в който илюзията стане твърде скъпа, ще махнат декора, ще свалят завесата, ще отстранят масите и столовете от сцената и ще видите тухлената стена в задната част на театъра.”

„Умът е като парашута – безполезен е, ако не се отвори.”

„Толкова много книги, толкова малко време…”

„Да говориш за музиката е все едно да танцуваш за архитектурата.”

„Всеки има право да бъде щастлив в своите собствени условия.”

„Изкуство е да направиш нещо от нищото и да го продадеш.”

„Най-често във Вселената се срещат водородът и глупостта – тя обаче е повече и има по дълъг живот.”

„Любовните песни са най-много. Ако песните можеха да променят нещо, всички щяхме да се обичаме.”

„Смяната на музикалния стил е невъзможна без да промениш стила на дрехите си.”

„От интервюто до инквизицията има само две крачки.”

„ Тютюнът е любимият ми зеленчук.”

„За да бъде една страна истинска, трябва да има национална марка бира и национална авиокомпания. Не е зле да има и национален отбор по футбол, и малко атомно оръжие, но бирата е условие № 1.”

„Да не бъдем прекалено строги към собственото си невежество. Именно то направи Америка велика страна.”

„Политиката е развлекателният отрасъл на промишлеността.”

„Не забравяйте: информацията не е знание, знанието не е мъдрост, мъдростта не е истина, истината не е красота, красотата не е любов, любовта не е музика, музиката е по-добра от всичко на света.”

„Джазът не е умрял… просто намирисва странно.”

„Най-добрата музика вече е написана от онези момчета с перуки и прочее букли.”

„Композитор е онзи пич, дето ходи като смахнат, опитвайки се да подчини на волята си нищо не подозиращите молекули на въздуха, понякога с помощта на също нищо не подозиращите музиканти.”

„Никога няма да има ядрена война – прекалено много е застрашеното недвижимо имущество.”

„Някои рокмузиканти изкарват купища пари, за да си ги напъхат в носа. А аз ги вложих в ушите си.”

"Ако в крайна сметка се окажете със скучен, нещастен живот, защото сте слушали майка си, баща си, учителя си, свещеника или някой тип по телевизията, който ви казва как да вършите нещата, то вие си го заслужавате. Щом искате да сте скучни, бъдете скучни, само че не чакайте уважение от другите – скуката си е скука."