Със своите слова Климент поставя началото на християнската проповед в България и е първият наш църковен оратор.

Всичко за народа, нищо за себе си — това бил основният принцип на неговия живот. Така, Климент се явява пред нашите очи идеален обществен деец, велик български патриот, разказва порталът за присъствие на Църквата в живота на съвременния човек pravoslavie.bg.

У него любовта към отечеството била органично и хармонично свързана със силната му вяра в Бога и безпределната му любов към Оня, Който увисна на Голгота за възтържествуване на истината и правдата в света. Усвоил апостолския дух на своите учители, той се стремил да приложи високите християнски начала в живота на хората. По примера на Христовите апостоли, той е живял и действал в света, между хората, защото бил убеден, че християнството е преди всичко вяра в усъвършенстването на живота, че то е непрекъснат стремеж на човека към уподобяване с Всесъвършения.

Действайки в обществото, Климент се стремил да го преобрази нравствено. Ала общественикът Климент, ако и да не бил отшелник, е живял между хората като аскет. Той бил пример на въздържание и самообладание.

Твърдо убеден, че духът е творческа сила, а не плътта, той постоянно бодърствал, не се привързвал към земните блага, не се стремял към власт и слава, имота си считал не своя собственост, а дар Божи за бедните, завистта и омразата му били чужди. Той бил извор на милост и състрадание, въплъщение на кротост и смирение. Според справедливите думи на църковния песнописец, той бил дух в плът, небесен мъж, ангелоподобен. „Твоят ангелски живот — пее певецът — надминава човешкия ум, защото твоите подвизи са свърхестествени и ужасяват самите ангелски ликове, как с вещественото се съединил невещественият“.

Значението на св. Климент

Твърде лесно може да се разбере значението на делото на св. Климента, ако се пренесем мислено през 863 г., когато българите приели християнството. Мрак на невежество е покривал обширната българска земя. Аспаруховите българи и славяните в българската държава още не са били слети в един народ. Християнството било споителна сила. Съзнавайки това, княз Борис е полагал всички усилия, за да утвърди новата вяра в душите на своите поданици. Той строил величествени храмове, издигал манастири, като насърчавал и други да правят същото. Но при все това прабългари и славяни още не са представлявали строго оформена нация, една единствена културна сила. Чуждото духовенство в България, ставайки проводник на външно влияние, е спъвало процеса за образуване на славянобългарска народност. Християнството могло да стане сила за самобитен живот в България, но чрез българско училище, чрез българска писменост.

Климент е донесъл искрата, която запалила факела на българската просвета, и с това се явил спасител на България от опасността да бъде погълната от чужда стихия. На неговия тласък се дължи бързият разцвет на България.

Борис и Климент са творците на българската народност като обособена културно-историческа величина: първият е създал, тъй да се каже, физичната й страна, вторият — духовната. Борис, подобно на ваятел, е събрал елементите на българската народност и им дал външен образ, а Климент им вдъхнал жизнено дихание, — той е одухотворителят на българската народност. От негово време е започнала българската нация духовно да се оформя и да заема особено место в историята на човечеството.

Творческото въздействие на Климента било толкова силно, че духът на българския народ, ето в течение на хиляда години, по своята същност е отражение на Климентовия дух. Цялата история на българската култура представлява развитие на тоя дух, защото всички копнежи и идеали на здравите български стари и нови поколения са вдъхнати най-напред от Климента. Цялата плеяда народни дейци от старо и ново време имат за жизнено начало и център Климента.

Той е първият учител. А знае се, че училището е зеницата на всеки народ.

От деня, когато Климент се яви на българското небе като звезда-зорница, светлина озари българския народ, който, както пее църковният песнописец, лежеше в сянката на смъртта, прогледна и се устреми в орлов полет към висините на знанието.

Климент, третият славянскr книжовник след Кирил и Методий, се явява за България пръв писател. Той е собствено

най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият български писател

през Симеоново време.

Той е обработил и осветил славянобългарския език, считан от гърците за варварски, като го направил за годно оръдие за изказ на най-високи идеи и дълбоки чувства, неотстъпващ по гъвкавост на гръция и латинския език.

Като пръв епископ българин, Климент е и родоначалник на българската йерархия. Негово дело се явява основа на Българската църква. Той й дал силата да бъде крепост на българската народност против бури и сътресения.

***

Паметта на свети Климент

Още приживе считан за праведник, той твърде рано бил причислен към лика на светиите. Вече в XI век, както се вижда от Асемановия календар, паметта му се чествала на 27 юли (ст. стил). Същото се потвърждава и от пространното житие на св. Климент, където авторът ясно говори за тържествено празнуване на паметта на светеца в Охрид. „Дай мир – моли се той на св. Климент – на своя народ, за да можем да празнуваме празниците ти с пълно веселие“.

Той ще да е бил канонизиран за светец още в X в., скоро след смъртта му. За това предположение ни дава основание преди всичко една кратка старобългарска св. Климентова служба, която, както се вижда от съдържанието й, била съставена в Охрид, ако не от някой непосредствен ученик на светителя, то във всеки случай от близко по време духовно лице, преди падането на България под византийско иго.

Благоговейната почит на народа към св. Климент била тъй висока, че охридските архиепископи-гърци, желаейки да се сближат с инородното си паство и убедени в духовното величие на Климента, са работили за усилване на култа към него. Теофилакт му съставил прекрасно житие, което завършил с възвишена молитва към него, като го нарича „божествена и свещена глава“, „земен ангел“ и „небесен човек“, „благодатна маслина“ и др.

Някои от охридските архиепископи са съставили за Климента и високопоетични църковни песнопения. Стоейки с благоговеен възторг пред неговия величествен образ, те го рисуват с ярки пленителни краски. За тях той е велик боговдъхновен учител, нов апостол, равноапостол, нов апостол Павел за новите коринтяни – българите; наставник, който преобразил българите от див и груб народ в питом и кротък, направил ги избран народ.

Климент е превърнал суровата българска реч в свещен език.

Усвоил висшата философия, той е станал огледало Божие за народа, проникнал е в глъбините на Божията премъдрост и бил премъдър изяснител на Светото Писание от гръцки на български. Климент бил богоговорител, сияйна звезда за българската земя, избран от Бога камък за унищожение на езичеството, истинска Божия лоза, неизтощим извор на божествено познание. За неговите дела се носи вест по цялата земя; неговите речи са сладки благовонни цветя, сладки води. Неговите песнопевци особено се възхищават от пастирството на св. Климента. Той е велик български светител, благоухание на Христа в българската земя, слава и похвала на светителите, съвършенство на свещенството, непоколебим стълб на живота, ходатай и молитствувател пред Бога за своя град и целия български народ.

От деня на Климентовата смърт до днес народът в Охрид и околността вярва, че той непрестанно бди от небето над своята земя, и се стича пред неговия гроб да прости изцеление на телезни и душевни недъзи, както и духовна сила за отбрана на своя род и език. „Златният св. Климент ке ни поможит“ – тази жива вяра на охридското българско население е непоклатима метафизична основа на неговото битие*.

*По стар обичай настоятелството на джамията в охридската махала „Имарет“ (бившия манастир на св. Климент) два пъти седмично раздава на бедните кешчек (варена пшеница) и хляб, възпоминавайки като благодетел Синан баба. Охридските българи са убедени, че под името Синан баба турците почитат основателя на манастира – св. Климент.

Из книгата „Св. Климент Охридски“ на акад. Иван Снегаров (по изд. от 1939 г., „Книгоиздателство Т. Ф. Чипев“)