Вилхем Тел е улучил случайно ябълката върху главата на сина си. Помните легендата за швейцарския селянин с арбалета, който влязъл в двубой с деспота Херман Геслер. И рискувал живота на детето си, но не преклонил глава.
Защо смятам, че легендата граничи с абсурда? Първо, защото тогавашните арбалети са били доста тежки и изобщо не са притежавали висока точност. Като се прибави и емоционалното напрежение на бащата, лесно можем да стигнем до извода, че шансът за попадение в десетката е близък до нула. Освен това средновековните арбалети са били твърде примитивни. За стрели са използвали здрави и жилави пръчки, чиято траектория била направо непредвидима. За да се постигне описаната точност на Вилхелм Тел са му били необходими дългогодишни тренировки и ежедневно поддържане на формата. Този лукс по онова време не е бил по силите на простия селянин най-малкото защото не е разполагал с време и средства за това.
Вилхелм Тел и синът му просто са имали късмет. Останалото е дело на народната мълва. Арбалетът е много сериозно и коварно оръжие. То е описано още през IV век и до днес се използва не само за лов, но и за бойни цели. Пуснатата стрела с тегло 100 г. лети със скорост 90-100м/сек и поразява с кинетична енергия 400-450 джаула. С такава енергия на разстояние 200-250 м. може да се повали едър дивеч или да се прониже бронежилетка или кевларена каска.
По поразяваща способност изстрелът с арбалет се сравнява с изстрел на картечен пистолет, който използва патроните 9 мм Парабелум. Неслучайно в средновековието арбалети са пробивали рицарски брони и ризници. Липсата на демаскиращ шум и издайнически проблясък, както е при пушката и пищова, позволява на стрелеца да остане незабелязан или бързо да се укрие.
Днес този факт прави арбалета отлично оръжие за екзотичен лов. А за специалните части на армията и полицията - и ефективно средство за обезвреждане на терористи, часови и наблюдателни постове.
Зареждането на арбалетите не е лесна работа, затова се изискват здрави ръце. Неслучайно се счита, че стрелбата с арбалет е мъжка работа.
Леките арбалети примерно се зареждат със сила около 40 кг. А стрелите им се изстрелват със скорост около 60-70 м/сек и кинетична енергия до около 200 джаула. Те също могат да бъдат използвани за поразяване на едри животни и за изпълнение на антитерористични и диверсионни задачи.
Недостатък на арбалета е слабата спираща сила на стрелата. Тя бързо пронизва поразеното тяло, но не предизвика т. нар. "шоков ефект", който спира устрема на нападателя и блокира съпротивлението на дивеча.
Ето защо в такива случаи ловците трябва да целят жизненоважни участъци на тялото, които са разположени на около 15% от площта на силуета. Което пък прави стрелбата изключително трудна, особено при движещи се цели.
За да се компесира този недостатък арбалетите се снабдяват с различни бързомерци, които са предпочитани при стрелба по движещи се цели. Използват се и оптични мерни прибори с 2,5-4-кратно увеличение. Въпреки това точна стрелба с арбалет се постига с упорити тренировки и със значителни средства, тъй като стрелите не са никак евтини и трудно се използват втори път.
Слабост на арбалета са и големите му габарити. Разпереността на някои съвременните образци достига до 60-80 см и създава видими неудобства при използване. Ето защо някои арбалети се разглобяват, за да се носят или пренасят в транспортни средства без затруднения.
В зависимост от габаритите и конструктивните особености арбалетът тежи от 500 г до 3-5 кг. Приблизително толкова тежат съвременните ловни и бойни оръжия.
Стрелите се изработват главно от карбонови сплави, дърво или дуралуминий и са дълги 35-52 см. В опашната им част се монтират леки стабилизатори. За нанасяне на различни поражения в челото им се поставят остри, тъпи или режещи върхове. Острите върхове имат висока пробивна способност поради малката челна площ. С тъповърхите стрели, които нанасят шоков удар, се постига спиращ ефект, подобно на поразяването с експанзивни куршуми.
Най-опасни са стрелите с режещи върхове, съставени от кръстосани и силно заострени стоманени пластинки. С тях се нанасят масивни разкъсвания и трудно заздравяващи рани. Такива стрели повалят едри животни, дори слонове, ако улучат подходящо място.
Класическият лък не е променян от древността
Какъв лък е използвал Робин Худ, защитникът на бедните? Според експерти господарят на Шерудската гора е стрелял с т.нар. "рефлексен лък". С такова оръжие го показват и сценаристите и художниците в редица филмови постановки.
Класическият лък (Recurve bows) не е променил формата си от древността. Наричат го още извит лък, рефлексен лък или лък с реверсивни рамена, заради извивката на рамената в посока обратна на стрелеца. Днес го изработват от от еластично дърво или ламиниран дървен материал. За увеличаване на здравината в дървото се вгражда стъклопласт.
В средата на лъка се изработва ръкохватка с плитък улей, в който ляга стрелата. Размерите му са от 1,2 до 1,7 м.
Робин Худ всъщност е предпочитал т.нар. дълъг лък (Long bow), който е вариант на класическия лък. Изработва се от парче дърво, извито във формата на дъга.
