26.10.1989 г.: В екшъна пред "Кристал" е бит само Петър Слабаков

26.10.2021 Пенчо Ковачев
Петър Слабаков от времето, когато живееше в Бериево
Петър Слабаков от времето, когато живееше в Бериево

 След като лидер на СССР става Михаил Горбачов, социалистическата система започва да се разтърсва в постоянно растящи степени по скалата на Шпонхойер-Медведев-Карник. (Тогава системата "Рихтер" не се използваше.)

България, разбира се, не можеше да остане извън тази сеизмичност. 

Какво в края на 80-те години се случваше извън властта? Започнаха да възникват граждански организации, обединени от теми като екологията, правната защита, профсъюзната дейност.

Илия Минев е човекът,

който създаде първата опозиционна организация. На 16 януари 1988 г. в родния си град Септември той учреди Независимо дружество за защита правата на човека.

Около два месеца по-късно в Дома на киното в София беше създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе, с председател Георги Мишев. В комитета се записват около 340 човека , повечето членове на БКП.

На 3 ноември 1988 г. по инициатива на д-р Желю Желев в аудитория 65 на Софийския университет е създаден Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Първи председател на клуба е Мария Бойкикова. Записват се над 120 души, сред тях има двама академици, шестима професори и известни творци.

На 25 декември 1988 г. Любомир Собаджиев учредява Комитет 272, чрез който се обявява в защита на осъдените по политически причини, включително и на осъдените български турци по време на възродителния процес. През октомври 1989 г. Собаджиев създава и оглавява Движение за гражданска инициатива.

На връх рождения си ден - 8 февруари 1989 г., 34-годишният старозагорец Константин Тренчев, асистент в катедра "Обща и клинична патология" във ВМИ - Стара Загора, основава конфедерацията на труда "Подкрепа" - опозиционна на тогавашните Български професионални съюзи.

Само ден по-късно - на 9 февруари 1989 г., във Велико Търново бившият атомен физик Христофор Събев, вече облякъл расото на йеромонах, прави Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Отец Събев ще стане известен с нощните бдения със запалени свещи на централния софийски площад "9 септември".

На 11 април 1989 г. в дома на актьора Петър Слабаков е учредено Независимо сдружение "Екогласност". Това е неправителствена екологична организация, която играе много активна роля през есента на същата година.

През лятото на 1989 г. земеделците от забранения през 1947 г. БЗНС "Никола Петков" Димитър Баталов и Васил Гьорев създават Съюз на незаконно репресираните след 1945 г.

Емил Кошлуков през есента на 1989 г. основава Независимото студентско дружество и става негов председател. По-късно дружеството прераства във Федерация на независимите студентски дружества.

Ето при такава "разстановка на силите" между клатеща се власт и раждаща се опозиция, на 20 октомври 1989 г. в София започва международен Екофорум, организиран от правителството.

Участват представители от почти цял свят. Целта на "мероприятието" е да се покаже, че властта в София се демократизира и ето, домакинства на форум, който обсъжда един от най-големите световни проблеми.

Заради Екофорума е създаден специален щаб

начело с шефа на ДС ген. Григор Шопов,

който трябва да следи за всичко в столицата, свързано с голямото събитие.

На 25 октомври екоактивисти слагат маси в парка пред някогашното заведение "Кристал". "Да, имаше масички и тетрадки, в които хората се подписваха срещу хидропроекта "Рила-Места". В градинката беше и сборният пункт на хората от стари и нови опозиционни организации и главно на "Екогласност", каза ми д-р Петър Берон, който участва в Екофорума от Комитета за опазване на околната среда.

Отначало властта не се намесва в екоакцията, макар че цивилни хора от спецслужбата постоянно са в градинката. Но много чуждестранни участници в Екофорума и журналисти, акредитирани за него, ходят в градинката, провеждат разговори с протестиращите, правят снимки.

Това не се харесва на управляващите и на 26 октомври е издадена заповед протестиращите да отидат в Южния парк. Участниците в екоакцията, разбира с,е не искат да напуснат местата си. МВР отвръща със своя акция - докарва автобуси и камионетки, товари насила екоактивистите и ги закарва в Южния парк. Екшънът, по спомен на Едвин Сугарев, трае не повече от 20-30 минути.

Какво точно се случва?

Ето автентичните разкази на няколко от участниците в събитието.

Волен Сидеров, тогава член на "Екогласност" и на НДЗПЧ:

"Когато пристигнах пред "Кристал", градинката беше обградена от униформени и не можеше да се минава през нея. Слязох по тротоара откъм ЦДНА и на входа срещнах Едвин и другите.

По напрегнатите им лица разбрах, че нещо се е случило. Камионетките бяха спрели до тротоара. Суматохата настана след като беше прочетена заповедта на кмета (кмет тогава е Стефан Нинов - б.а.), че трябва да изнесем подписката си в Южния парк. Вероника Николова първа извика: "Прибират Слабаков!".

Удариха го в ребрата и му изкараха въздуха. Когато видах как натикаха Слабаков в автобуса, се проснах на тротоара пред входа на градинката.

Исках да се съпротивляваме повече. Трима ме вдигнаха и ме натикаха в автобуса. Натиснаха главата ми и заповядаха да мълча. Бяхме двамата с Вероника, а вътре имаше поне 7-8 ченгета. В един момент бусът спря, буквално ме изритаха навън и един от тях изръмжа да се прибирам вкъщи. След 200 м спряха пак и изхвърлиха и Вероника".

Едвин Сугарев, тогава член на "Екогласност":

"На 26 октомври сутринта няколко активисти на "Екогласност" тръгнахме от една квартира към "Кристал". На "Раковски" малко след къщата на Яворов до нас спря бус и от него изскочиха едни яки момчета. Без предупреждения и приказки се нахвърлиха доста грубо и натикаха в автобуса, включително и с удари, Деян Кюранов, Димата Петрова, Краси Кънев и още няколко човека.

Ние продължихме към "Кристал", но те ни следяха и при пл. "Славейков" пак ни спряха. Румен Данов беше без паспорт и го отведоха. Пред "Кристал" първо видях камионетки, след това дойдоха рейсовете. Мен не ме удариха, двама ми извиха ръцете в китките и ме наблъскаха в същия рейс, в който беше вече Слабаков. Бяхме 12-13 човека вътре. Вера се опита да протестира, но бързо я усмириха. Всички бяхме доста шашардисани, пътувахме в тягостно мълчание и до Южния парк ни изхвърлиха навън.

Александър Каракачанов, тогава секретар на "Екогласност":

"Когато мен ме блъснаха в автобуса, си ударих гърба, дълго време имах белег. Нас ни закараха в Южния парк и и ни оставиха там. Понеже при наблъскването ни в буса Димитрина Петрова си беше загубила едната обувка, й дадох моите. А аз по чорапи отидох и си извадих медицинско..."

Приживе, от село Бериево по телефона Петър Слабаков, някогашен председател на "Екогласност" ми каза:

"Удари ме в стомаха някакъв човек, докато двама яки ми държаха ръцете и ме бутаха към автобуса. После нашите го раздуха като че ли кой знае какво е станало. На 30 октомври умря Георги Парцалев и тръгна слухът, че е от побоя пред "Кристал". А година по-късно няколко души ми искаха бележка, че били бити от ченгетата..."

Ето и гледната точка на властта чрез Арлин Антонов, тогава зам.-командир на баретите и член на специалния щаб, после депутат в два парламента:

"В градинката имаше маса, на която се събираха подписи срещу "Рила-Места". Сред гражданите имаше и много цивилни хора на спецслужбите. От човек на Шесто управление на ДС получихме информация, че някакъв млад мъж носи в чантата си живи скорпиони. Двама от нашите внимателно изведоха този младеж от навалицата и се оказа, че наистина носи един жив скорпион в сака си. Обясни, че е студент на д-р Петър Берон и трябвало да занесе скорпиона за някакво упражнение.

От екоактивистите тогава познавах само Петър Слабаков. Държа да уточня, че той до рейса отиде сам, никой не го е водил. Лично го попитах: "Другарю Слабаков, какво правите тук, нали сте известен артист?". Той отговори, че сам ще отиде при момчетата в рейса.

После разбрах, че при качването някой го ударил. Но там бяха служители на СДВР. Барети не е имало в бусовете. На тротоара беше легнал и викаше Волен Сидеров, а на ул. "Раковски", едър мъж с брада и дънков гащеризон също легна и се разкрещя.

Помня и английския журналист, на когото един от моите хора бутна, "без да иска", фотоапарата, той падна на земята и се счупи. После, доколкото знам, от МВР платиха фотоапарата..."