Диамантени гривни на Мария-Антоанета за милиони отиват на търг

16.10.2021 Spomen.bg онлайн
Мария-Антоанета, портрет от 1775 г.
Мария-Антоанета, портрет от 1775 г.

Две диаментени гривни на Мария-Антоанета се продават на търг, организиран от аукционната къща "Кристис", съобщи Франс прес, цитирана от БТА.

Наддаването е насрочено за 9 ноември в Женева.

Предварителната оценка на бижутата е от 1,8 милиона до 3,7 милиона евро. "Тази цена не се определя само от стойността на диамантите, но и от възможността да се носят украшения, поръчани лично от кралица Мария-Антоанета", казва Мари-Сесил Сизамоло от "Кристис".

Всяка от гривните е инкрустирана с по три реда диаманти. Двете могат да се съединият в едно колие. Скъпоценните камъни са между един и четири карата. Според аукционната къща общо диамантите на двете бижута са между 140 и 150 карата.

Гривните ще се продават в един лот. От "Кристис" очакват многократно да бъде надхвърлена първоначално определената цена на бижутата.

През 2018 г. диамантена висулка за колие на Мария-Антоанета беше обявена на търг за 1,8 милиона евро, но достигна 31,8 милиона евро.

Съпругата на френския крал Луи XVI поръчва гривните на бижутера Шарл Огюст Бомер през 1776 г. в Париж. Цената им е 250 хиляди ливри, което по онова време е изключително висока сума.

И още любопитно:

Оценен на почти 30 милиона долара (почти 24,5 милиона евро), Breguet Grande Complication Marie-Antoinette се смята от мнозина за

най-впечатляващия часовник в света за своя дизайн и

за историята, която го заобикаля.

Абрахам Луис Бреге, известен швейцарски часовникар, започва да го прави през 1783 г. за кралица Мария Антоанета. Нито монархът, нито създателят обаче виждат шедьовъра приживе. Синът на Абрахам Луис го завършва през 1827 г., четири години след смъртта на баща си и 34 години след смъртта на получателката му.

Легендата разказва, че мистериозен почитател на Мария Антоанета е възложил на Ейбрахам Луи Бреге да направи възможно най-зрелищния часовник, достоен за кралицата. За целта трябвало да има всички познати до този момент функции: звънене на всеки час и на всеки четвърт час; да има термометър; да показва деня, месеца, годината и високосните години; да сочи слънчево време, да бъде едновременно фин, деликатен и здрав. Трябвало да бъде идеалният часовник.

Френската революция обаче отдалечава бижуто от съдбата му

„Като няма хляб, да ядат пасти“ не е цитат на Мария-Антоанета.

Кралицата на Франция Мария-Антоанета всъщност не казва

„Qu’ils mangent de la brioche“.

Фразата съществува доста преди тя да пристигне от Австрия във Франция и да стане кралица.

В автобиографията си Русо говори за „велика принцеса“, която, когато й казват, че селяните нямат хляб, тя отвръща с: „Е, нека ядат бриош“ (бриошът е питка, която много прилича на козунак). Смята се, че или Русо сам измисля тази фраза, или има предвид Мария-Тереза, която е живяла около 100 години по-рано и е била съпруга на Луи XIV.

Историците все още се колебаят кое е правилно.

А защо тогава тази фраза се приписва на Мария-Антоанета? На първо място, защото хората от Франция я ненавиждат. Тя е в позицията на лесна и видима мишена за народа, който силно ненавижда френската аристокрация. Мария-Антоанета е австрийка и преди брака й с Луи XVI, Австрия и Франция са горчиви врагове.

Първоначално нейната красота, красноречие и характер очароват хората. През по-голямата част от времето си във Франция тя често е обвинявана в неща като: кръвосмешение със сина си;многобройни афери с почти всеки мъж или жена, с която е в контакт; опит за отслабване отбранителните сили на Франция, за да може Австрия да поеме властта; опит да фалира Франция чрез политически интриги и обилни разходи (тя е наричана „мадам Дефицит““); опит да източва средствата от хазната на Франция към брат си Йозеф II в Австрия; опит за измама на бижутери за цената на определено изключително скъпо диамантено колие; че желае да се къпе в кръвта на своите политически врагове; че организира и участва в оргии; че е „властта зад престола“ и влияе върху много от решенията на краля, които се смятат за накърняващи Франция; заговор за убийството на херцога на Орлиънс; оркестриране на клането на швейцарската гвардия и т.н.

В действителност има малко доказателства, че което и да от тези неща е истина, освен разточителните й разходи.