Днес е Петковден - празникът на българската светица Петка Търновска, който се отбелязва от православната църква всяка година на 14 октомври.
Преподобна Петка, именувана също Параскева, е живяла през ХI век. Родителите й били българи. Семейството било от градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград.
Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тези думи я развълнували силно и решила да ги изпълни.
Св. Петка просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания
по земите на Балканския полуостров, които я правят
"своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Името на света Параскева идва от гръцки и означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.
Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
Народните приказки и предания преписват на Света Петка неземни сили. За чудодейните й способности разказват и нейните жития.
Когато починали родителите й, брат й бил вече монах. Параскева раздала всичко, което притежавала и се отдала на аскетичен живот. След като прекарала пет години в малък манастир, се отправила на поклонение – към Йерусалим и Гроба Христов. След това се оттеглила в Йорданската пустиня и се отдала на пост и молитва. Според житието на светицата, една нощ по време на молитва пред нея се появил ангел небесен, който й казал да се върне в родината си.
„Там да оставиш тялото си на земята, а духа си да пренесеш в небесните селения“ – казал ангелът. Автор на житието й е Патриарх Евтимий – един от големите духовни водачи на Средновековна България. Написаното от него народът ни пресъздава по свой начин, като запазва основните факти от живота на Света Петка. В нашия фолклор тя е поставена в роднински връзки със Света Неделя и Свети Димитър. Неделя е нейна сестра, а Димитър (наричан в някои области Митре) е техен племенник.
Отново според житието й, мощите на светицата били открити случайно. При завръщането си по родните земи, тя никому не казала коя е.
След смъртта си била погребана от непознати хора.
Една нощ Св. Петка чудодейно се присънила едновременно на двама души, разкривайки името си. Обгърната от светлина, тя поискала нетленното й тяло да бъде преместено. От 1238 г. до падането на България под османско владичество в края на ХІV век светите й мощи почивали в старопрестолния град Велико Търново, в църквата „Св. Петка Търновска”.
На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в храма "Св. Три светители" в Яш, Румъния. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където са и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството на Балканите, припомня bg-patriarshia.bg.
Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите й: сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести изведнъж се оказвали здрави. Според народа ни
дори молитвата към Света Петка помага.
Счита се, че най-голяма е силата й при проблеми с очите, слепота, психически разстройства и безплодие. И до днес съществува практика болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата й с нова кърпа и китка босилек. Не само мощите й имат чудодейна сила.
Една легенда от Западна България разказва, че Света Петка намерила подслон в пещера близо до град Трън. Преследвала я цяла потеря друговерци, но тя успяла да избяга. Носела със себе си малка торбичка брашно. В пещерата запалила огън и омесила хляб. Докато седяла в пещерата, забелязала, че има и друг вход. Когато преследвачите й все пак я открили, светицата излязла през тесния процеп в скалите. Останали следи от стъпките й, както и питката, която на часа се вкаменила. В пещерата сега има параклис. А за водата, която се стича по стените, местните хора казват, че е лековита.
В нашите народни предания и песни
Света Петка може да преминава границата между световете.
Заедно с Архангел Михаил тя посредничи при преминаването на душите на „оня свят”. А заедно със сестра си Неделя строи мост между двата свята, по който могат да минат само праведните души. Според народната вяра, Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й. Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. Тогава действат забрани за някои видове труд, а светицата наказва тези, които ги нарушават.
В представите на българина връзката между Св. Димитър и Св. Петка намира отражение в смисъла и значението на техните празници. Народният календар определя Петковден (14 октомври) и Димитровден (26 октомври) като завършек на активния стопански труд.
Около тези дати наемните работници получават своето възнаграждение и сключват договорите си за следващия трудов цикъл. Във фолклорния календар времето между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл.
То е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. А жените не бива да работят с вълна, да кроят и шият дрехи. Петковден поставя началото на различни семейни тържества. Някога всяка общност посвещавала определен ден на духа-покровител на семейното огнище. Тези празници са известни с различни имена – „светец”, „слава”, „оброк”. Отбелязвали ги с църковна служба, общоселски курбани и разбира се – весели хора.
Привършили прибирането на реколтата, българите обличали новите си дрехи и излизали, за да се повеселят. Хорaта на Петковден са известни още и като хорa за „сгляда”. Жените, които имали синове „за женене”, отивали на събора и за да огледат добре младите момичета и да си изберат снаха.