За едни тя е Роксолана, други я знаят като Анастасия Александра Лисовска. За любителите на сериалите е известна и като Хюрем султан.

В центъра на малкото и забутано в западните покрайнини на Украйна градче Рогатин днес има голям паметник на млада жена в цял ръст. На него има надпис “Роксолана. Настя Лисовская”.

Местните твърдят, че това е най-известният им съгражданин. За нейно родно място обаче претендира и градчето Чемеровци в Хмелницка област на Украйна.

На крехката 15-годишна възраст красавицата изминава пътя от Западна Украйна до леглото на най-влиятелния и могъщ владетел на Османската империя Сюлейман Първи Великолепни.

Освен че го влюбва до полуда в себе си, тя успява да разчупи 200-вековна традиция на империята и сключва брак с падишаха на света.

Вече на 19 г. Анастасия Лисовска, дъщеря на пропил се свещеник, става

най-известната и влиятелна жена в Европа през XVI в.

Името й се споменава с респект във всички кралски дворове на Стария континент.

Две огромни по обем изследвания на живота на украинката са известни у нас.

“Роксолана” на украинеца Павло Загребелни е сравнително позната книга в България, защото е писана още в края на 70-те години на миналия век и излиза за първи път у нас през 1989 г., а през 2012 г. се появи второто й издание.

Романът на туркинята Демет Алтънелеклиоглу “Хюрем. Московската наложница”, издаден в края на 2012 г., събуди обаче основателен интерес как една жена ще избере ъгъла, за да покаже пътя на славянката до най-високия връх на могъщата по това време Османска империя.

Ако за третия образ на Хюрем султан - този, който пресъздава сериалът “Великолепният век”, е имало негодувания в Турция заради лековатия вид на Сюлейман Великолепни, то за това, което е написала турската авторка в книгата си, със сигурност не само в Турция, и в Украйна няма да са безразлични.

Любовни ласки с жени, колкото и да е невероятно - и с евнух, роман със съпругата на финансовия министър на падишаха, секс за една нощ с красив младеж са само част от приключенията на Анастасия Лисовска.

Те са преди и по време на голямата й любов със Сюлейман Великолепни. И ако забежките й с жените могат да се минат като пристъп на палавост на младата султанка, то според турската писателка има основателни съмнения, че от неколкочасовата афера с красивия търговец Фредерик се ражда принц Селим, който по-късно става Селим Втори, 11-ият падишах на Империята.

Естествено, в романа на Павло Загребелни такива детайли липсват. Образът на неговата сънародничка е много по-прибран и скромен.

И той, и Демет Алтънелеклиоглу правят уговорките, че романите им почиват на историческите факти, но където те не им достигат, са впрегнали творческата си фантазия.

Не е ясно на какви исторически факти се опират авторите, но различията в двете интерпретации за Лисовска на места са драстични.

Пълно съвпадение има само за красотата и дарбите на младата жена, която на 15 г. запленява 10 г. по-възрастния Сюлейман. На 25 г. той вече е станал султан на огромната държава, наследил баща си Селим на трона.

Двамата автори не се разминават откъде е пристигнала Настя в Стамбул.

При многобройните нашествия на кримските татари тя е отвлечена.

Според Загребелни е продадена като робиня във Феодосия и оттам с кораб е закарана край Босфора. Ибрахим паша я купува и я подарява на Сюлейман.

Турската авторка поддържа друга теза. Когато я карат при кримските татари, майката на хан Мехмед Герай, който управлява васалното на османския султан Кримско ханство, я харесва и я прибира в двореца.

Сестрата на Мехмед Герай - Айша, е първата жена на султан Селим, бащата на Сюлейман. Тя обаче не му ражда син и той си взема втора съпруга - познатата от сериала “Великолепния век” Валиде султан.

Всъщност “валиде” е титла и означава “майка на султана”. Името й е Хафса. Според Загребелни тя самата е сестра на Мехмед Герай. Според трети пък е полска еврейка.

Има и четвърта клюка. Тя е, че Сюлейман не е нейна и на султан Селим рожба, а е от босненска робиня на Селим. Но в историята на XVI в. е така.

Двамата автори се разминават дори в рожденото място на Лисовска. Според Загребелни - а това е и историческата истина, тя е от Рогатин, а баща й се нарича Гаврила. Туркинята смята, че е от Рутения и името на баща й е Никола.

Така или иначе, през 1521 г. Анастасия Лисовска е 15-годишно прелестно девойче, което е отвлечено и живее в Крим. Когато по него започнал да се заглежда самият хан Мехмед Герай, решили да я пратят подарък на току-що качилия се на трона Сюлейман.

Практиката да се подаряват девствени момичета на падишаха не била нова, и така Настя попада в харема на младия султан. Според историците той също не бил грозен, нито пък новак с жените. Още на 17 г. станал баща - една татарка робиня му ражда син Махмуд, но той умира малко по-късно.

Също подарък за султан Сюлейман, но от черкезките племена, е невероятно красивата Махидевран. Когато я получава, Сюлейман е млад човек, обявен за престолонаследник, набира административен и управленски опит в Маниса и чака да се освободи тронът.

Влюбва се в черкезката и прекарва по цели дни в кревата с нея. От любовта им се ражда принц Мустафа. По всички правила на традицията той е обявен за престолонаследник. Макар че историята ще се развие по-различно и лично баща му Сюлейман ще го убие 13-ина години по-късно.

Правилата в империята били железни - първият син става султан. Ако се родят други момчета, ги избиват в името на стабилността на държавата и за да няма разпри за властта.

Първите дни в харема не са много радостни за Настя. Тя е редова наложница. Евнусите, които следят за реда, са чернокожи великани от Нубия или Месопотамия и често я побийват.

Случайно се сприятелява с руската робиня Екатерина, която е вече трета година в харема и само веднъж е обслужила господаря. Вероятно не е била много талантлива, защото той я забравил още на сутринта.

Според Демет Алътелеклиоглу Настя получава първите любовни уроци от тази Катя, която се оказва по-напреднала в интимните отношения с жените. Тогава Анастасия разбира, че женската любов е нещо обичайно за харема и за нравите на империята. Катя й обяснява, че в харема има жени, които с години не виждат мъж и само чакат да ги омъжат за някой възрастен паша. Но дотогава не се изтрайва лесно. Харемът тогава, а и винаги, е бил пъстроезично сборище от девойки, главно славянки и гъркини, които си чакат реда. Често и не го дочакват.

“Когато учителката стисна грубо гърдите й, пред погледа й избухнаха звезди. А когато опитните пръсти на Екатерина посегнаха към най-тайното й местенце и се отправиха на мистериозна експедиция, Настя остана без дъх”, описва картината турската авторка.

За малко чернокожите жени, които обслужват девойките от харема, не я изнасилват в банята, докато я къпят, впечатлени от тялото й.

Докато чака Сюлейман да я повика, Настя не си губи времето. Решава да подкупи един от евнусите, огромния чернокож Сюмбюл ага, за да я препоръча на младия господар. Без да изпада в детайли, турската авторка разказва, че двамата с украинката правят любов под едно стълбище.

Така или иначе пътят към огромната спалня на Сюлейман е проправен и една чудна нощ Настя пристъпва в нея.

Първата им обща нощ е описана много майсторски от туркинята. Въпреки че е едва на 15 г. и султанът е първият мъж в живота й, украинката се държи като опитна и препатила жена.

И украинският автор, и турската му колежка са единни - от тази нощ Настя, която султанът кръщава Хюрем - Усмихнатата, не излиза нито от сърцето му, нито от постелята му. И така до 1558 година, когато умира на 53 г.

Тя не е чак перфектна красавица, но е чаровна, с огненочервени коси и синьо-зелени очи, стройна, остроумна и талатлива. И успява да се ориентира в сложния лабиринт на взаимоотношения във върхушката на Османската държава.

Учи езици, добива много широка обща култура. По това време Сюлейман е най-великият владетел, държавата му се простира на 3 континента, на 3 млн. кв. км. Под неговата власт са над 60 млн. души.

По време на дългите военни походи на падишаха към Белград, Родос, Виена султанката се разтушава с любовта си към съпругата на финансовия министър на империята Семиха.

Връзката им става доста плашеща и има опасност от нечуван скандал, затова евнусите решават да я удушат. Всички, в това число и Хюрем султан, си отдъхват, защото скандалът вече е зреел.

Пак при едно от отсъствията на султана Хюрем среща в града красивия търговец Фредерик. С него се знаят пак от случайна среща още от Крим. Прекарват една любовна нощ, също достойна за описание в “Кама Сутра”.

На сутринта евнусите чупят врата на Фредерик, още докато си почива от ласките със султанката.

Скоро след това Хюрем усеща, че е бременна, и се страхува, че бащата не е султанът. Прави опити да махне плода, но не успява.

Така се ражда третото дете на Хюрем. Бебето е русо, синеоко и бяло. Мургавият и черноок султан дълго го гледа, когато жена му го подава, докато накрая казва, че Аллах най-сетне е чул молбите му и му праща син, който да прилича на майка си.

За 6 г. Хюрем ражда 5 деца. Първородният й син е Мехмед, следва го момиче - Михримах, третият е Селим, след него са Баязид и Джихангир.

С активни мероприятия, по днешните критерии, успява да внуши на Сюлейман, че обявеният вече за престолонаследник Мустафа, синът на Махидевран, готви преврат срещу баща си, и Сюлейман нарежда да го убият.

Съпругата на Мустафа и децата му по това време са в Бурса. По заповед на султана всичките невръстни наследници на 38-годишния престолонаследник също са удушени с копринен шнур, и то пред очите на майка им.

Пътят към престола за децата на Хюрем е открит, но първият им син със султана - Мехмед, умира внезапно от едра шарка през 1543 г., когато тя е на 37 г. По-късно умира и най-малкият - Джихангир.

За да заздрави позициите си, Хюрем предприема рискован ход, който се оказва успешен. През 1533 г. приема исляма, но зад гърба на Сюлейман. Казва му го вечерта, малко преди да си легнат. Той го приема спокойно, но когато прави опит да я придърпа в леглото, тя се възпротивява. Коранът забранява такава близост между мюсюлмани без брак.

Намекът е ясен - или се женим, или се разделяме. Хюрем даже започва да си прибира багажа.

На другия ден Сюлейман обявява публично брака си с Хюрем. Дотогава само султан Орхан 200 г. преди това се е женил за гъркинята Нилюфер.

Другите султани нямат бракове, имат наложници, които им раждат деца, но до сватби не се стига. Сюлейман остава в историята като

единственият моногамен владетел в Османската империя,

до смъртта си той е верен само на Хюрем.

Властта на Хюрем султан вече става неоспорима. Тя до голяма степен променя отношението на Европа към Османската империя. На практика тя става пълноправен господар на огромната страна, макар и в сянка.

Малко известен факт е, че по нейно време 8 велики везири (длъжност, подобна на министър-председател - б.а.) на империята са християни, дошли като роби и направили кариера при мюсюлманите.

За Хюрем тогава остава единственият въпрос - кой ще наследи на трона Сюлейман. Тя залага на четвъртия си син Баязид, но падишахът избира точно този, за когото турската писателка намеква, че може да не е от него - Селим, кръстен на дядо си Селим Свирепия.

Хюрем не дочаква да види сина си на трона, тъй като умира 8 г. преди съпруга си. Преди смъртта си през 1566 г. и Сюлейман е доста грохнал, страда от подагра. Но остава в историята като най-дълго управлявалият турски султан.

След кървави междуособици го наследява Селим, а Баязид бяга в Иран, където е убит.

Селим е известен в историята с прякора Пияницата. Обичал жените, а според клюките - и мъжете. Някои твърдят, че по негово време се създават първите хареми за млади момчета. За подробности историята мълчи. Умира през 1574 г.

Векът на Роксолана

В годините, през които свети звездата на Хюрем султан, в Европа я наричат Роксолана и посланиците на големите страни не пропускат нищо от клюките в двора. По това време Карл V става император, а крал Франсоа основава в Париж кралска библиотека, която по-късно става Национална. Английският крал Хенрих Осми пише “Златна книга”, в която опровергава еретическите книги на Лутер. Микеланджело започва работа над капелата “Медичи”, Магелан открива Чили и протока, получил по-късно неговото име, и попада в океана, наричайки го Тихи.

На този политически фон свети ярко звездата на Сюлейман. В историята той влиза като Законодателят. Успява да внесе ред и система в правната система на Османската империя. Осигурява най-големия разцвет на държавата, териториален и духовен.

Бил е мъдър дипломат и трезв политик в отношенията с другите държави. В същото време безмилостен и понякога ненужно жесток с враговете на империята. Донася на страната несметни богатства и получава титлата Великолепни.

Привлича към себе си много талантливи поети, музиканти, богослови, архитекти и строители, които създават уникални образци на османската култура. По негово време е построена джамията “Сюлеймание”, много богословски училища, болници, библиотеки и бани.

Сюлейман и съпругата му са погребани в джамията Сюлеймание, в центъра на Истанбул.