Смятам да живея вечно, казва дни преди смъртта си Ленард Коен

21.09.2021 24 часа онлайн
Коен почти винаги позира за снимка с любимата си шапка федора.
Коен почти винаги позира за снимка с любимата си шапка федора.

Канадският поет и певец почина през 2016 г. на 82 години.

“Липсва каквато и да е реклама за концерта. Събитието не е обявено дори на официалния уебсайт на Коен. И въпреки това хората прииждат в испанското селище, наречено Бенимамет. Дошли са да изживеят поезията, да срещнат легендата и да чуят певеца - човек, който, освен редица обществени и лични триумфи, е оставил след себе си някои от поп класиките на XX век; човек в заключителното действие на своя живот.”

Така започва предговорът на “Ленард Коен - един необикновен живот” - биографията на нежния поет и певец, написана от Антъни Ренълдс. Впрочем тя излезе и у нас буквално седмици преди смъртта му.

Коен, повлиял на стотици артисти в света, човекът, чиито песни и текстове се преповтарят почти 50 години, почина на 82 години през есента на 2016 г. “Сони мюзик Канада” - лейбълът на певеца, потвърди тъжната вест на фейсбук страницата му.

“С дълбока скръб съобщаваме, че легендарният певец, поет и артист Ленард Коен почина”, се казваше в съобщението. “Загубихме един от най-почитаните и плодотворни визионери в музиката. Имаме желание в негова чест да бъде издигнат паметник в Лос Анджелис".

“Баща ми почина тихо в дома си в Лос Анджелис със съзнанието, че е завършил така, както го е чувствал, един от най-великите си албуми”, казва синът му Адам пред сп. “Ролинг стоунс”. “Той пишеше до последния си дъх с уникалното си чувство за хумор.”

Музикалните критици възприемат Коен като “тъмно/тъжно възвишение” - заради текстовете му, в която думата dark, която може да бъде преведена и като “тъмно”, и като “тъжно”, често присъства. Та той е това възвишение сред малък пантеон от изключително влиятелни поети с китара, които завладяват 60-те и ранните 70 години на миналия век. Сред тях най-силно е влиянието на Боб Дилън върху своето поколение и вероятно само Пол Саймън и неговият приятел канадецът Джони Мичъл са му равни като текстописци.

Натрапчивият басов глас на Коен, звуците, които изтръгва от найлоновите струни на китарата си, и беквокалите, които напомнят гръцки хор, оформят неговите песни. В тях той разказва за любов и омраза, секс и духовност, война и мир, екстаз и депресия.

Той е и един от малкото артисти от своето поколение, който се радва на

сценичен успех и на

80-годишна възраст.

Дори издаде и последния си албум You Want It Darker (“Искаш го по-тъмно”).

“Никога не съм имал чувството, че има край”, казва Ленард Коен през 1992 г. “Че има пенсиониране или джакпот.”

Ленард Норман Коен е роден на 21 септември 1934 г. в Уестмаунт, Квебек. Започва да свири на китара като тийнейджър и сформира фолк група, наречена “Бъкскин бойс”. Още като малък попада под влиянието на поезията на испанеца Федерико Гарсия Лорка. Това го обръща завинаги към стиховете - по същото време, когато учител по китара в стила фламенко го убеждава да продаде стоманените си струни за найлонови.

След като завършва университета “МакГил”, той заминава за гръцкия остров Хидра и там купува къща за 1500 долара. Прави го с помощта на скромния фонд, създаден от баща му, който умира, когато Ленард е едва на 9. Докато живее на гръцкия остров, Коен публикува поетичния си сборник “Цветя за Хитлер” (1964) и романите “Любимата игра” (1963) и “Красиви загубеняци” (1966).

Притеснен от лошите книжни продажби, Коен пристига в Ню Йорк през 1966 г. да инвестира в още неразораната фолк и рок сцена на града. Бързо става предпочитан текстописец на изпълнители като кънтрипевицата Джуди Колинс, Уили Нелсън, Джеймс Тейлър и много други. В обкръжението му е и Анди Уорхол.

От връзката му със Сюзан Елръд през 70-те години на миналия век се раждат двете им деца - Лорка Коен, която е фотограф, и Адам Коен, също музикант, свири в групата “Лоу Милиънс” (Low Millions).

Впоследствие Коен става известен с

многобройните си връзки, повечето с беквокалистки.

Той е авторът на песента “Алилуя”. Не той е певецът обаче, който я прави известна, тъй като лейбълът му не успява да я оцени. Ето защо тя става популярна едва чрез интерпретацията на Джеф Бъкли през 1994 г.

През 1995 г. Коен става будистки монах.

Прекратява кариерата си и влиза в дзен център в покрайнините на Лос Анджелис, ръкополагат го за будистки монах и той приема името Джикан (Мълчание). Сред задълженията му е да готви за свещеника, който бил негов дългогодишен ментор и който умира през 2014 г. на 104-годишна възраст.

Коен прекъсва музикалното си мълчание през 2001 г. с албума “Десет нови песни”.

Последното действие от кариерата му започва през 2005 г., когато дъщеря му Лорка започва да подозира дългогодишния мениджър на баща си Кели Линч в отклоняване на парични средства от пенсионната му сметка. Оказва се, че Линч наистина е отмъкнал над 5 милиона долара от Коен. За да попълни пенсионния си фонд, Коен тръгва на дълго световно турне, в което изнася 387 концерта от 2008 до 2013 г.

В същото време продължава и да записва нови песни.

След края на турнето през декември 2013 г. Коен за дълго изчезва от публичното пространство. През октомври 2016 г. пуска You Want It Darker, продуциран от сина му Адам. Силни болки в гърба го затрудняват да излиза от къщи, затова синът му поставя микрофон на кухненската маса и го записва с лаптоп.

“Готов съм да умра. Надявам се да не е много неудобно”, казва Коен пред сп. “Ню Йоркър”.

После обаче се отказва от думите си с обяснението, че бил превъзбуден. “Винаги съм драматизирал нещата, които ми се случват. Смятам да живея вечно”, казва Коен малко преди смъртта си.