В архивите на народната памет от години има и едно писмо, за автор на което се смята акад. Александър Теодоров-Балан. Той е първият ректор на СУ "Св. Климент Охридски", един от най-големите български езиковеди, литературен историк и библиограф.

Писмото, текста от който ще прочетете по-долу, ми даде акад. Румен Скорчев, преди архивът му окончателно да замине за САЩ. Подари ми го с изричното уточнение, че този текст не е писан от проф. Балан, а от шегаджии и зевзеци, които чудесно имитират неговия стил и пародират измислените му нови думи.

"Едва ли професорът ще се подложи на такава самоирония или пък ще се унижи да седне и да напише подобно писмо на просветния министър", ми каза известният художник Скорчев.

Ето самото писмо, което отдавна се е превърнало в мит:

"Господин министре,

С душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена испъдица на самоличността ми от вашето просветилище народно поради негодие старешко.

Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтиква към устопсувни и матерни мръстнословия. Защото ако ме олицосъзрете ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелие.

Никакви коленослабие и кръстонемощие не са ме споходили. Храноглътните ми желания са като у новобрачни, гълталището ми, коремието ми и продължаващите ми телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни.

При това владосърдие и якотелие бива ли да ме подвеждате на испъдица?

С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а в бъдневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Последна доплънка:

Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, попада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата испъдица е по-належаща.

10.03.1916 г. С почит: проф. Балан, роден 1851 г.

Академик Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно - в Кубей. Сега селото се намира на територията на Украйна.

Иван Вазов е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов през 1897-1899 г. Значи по това време самият Балан е бил само на 38-40 години, възраст доста преди "негодие старешко". Нещо повече - на 29 януари 1899 г. той става първият ректор на университета. Младият Александър Теодоров завършва Болградската гимназия, след това учи последователно в Прага и Лайпциг.

В чешката столица защитава докторат по славянска филология с труда "За звука ь в новобългарския език".

През 1884 г. се установява в София и 4 години наистина работи в Министерството на народното просвещение. Но негови титуляри последователно са Райчо Каролев, Константин Величков, Теодор Иванчов, Георги Живков и Стоян Чомаков. Тогава правителствата имали доста краткотраен живот.

След като напуска министерството, Балан става преподавател по славянска етнография, история на българския език и диалектология във Висшето педагогическо училище, което е първообразът на бъдещия университет.

През 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Освен първи ректор на университета той е избиран на същия пост и през 1896-1897 г. и 1902-1903 г., както и за декан на Историко-филологическия факултет - 1899-1900 и 1904-1905 г.

В годините между двата века Балан е и главен деловодител на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1939 г. той е почетен доктор на СУ и действителен член на БАН.

От 1907 до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Може би малцина знаят, че Балан е и един от създателите на туристическото движение у нас, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".

Съпругата на проф. Балан е французойка - Жюли Гресо. Ражда 7 деца, от които четири умират. Самата тя си отива от този свят през 1923 г. от туберкоуоза и академикът сам се грижи за трима си синове, които имат доста драматична съдба.

Милко Балан става професор по анатомия и рентгенология в Медицинския факултет на Софийския университет. Участва в Балканската война, умира 85 на години.

Владимир Балан е летец и авиоинженер, издига се до директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги и баща му никога не научава къде е гробът на петото му без време починало дете.

Станислав Балан става личен секретар на Борис Трети. В това си качество той е единственият човек, който придружава царя при срещата му с Хитлер в Берлин. Малко след завръщането им Борис III ІІІ умира.

Още преди смъртта му в София се носят слухове, че Станислав Балан е любовник на царица Йоана. Той се засилва, когато комунистите разрешават на царското семейство да напусне страната и царицата моли с тях да тръгне и Светослав Балан.

Народният съд първоначално го осъжда на смърт, после присъдата му е заменена на доживотен строг тъмничен затвор.

За първи път през живота си достолепният академик си позволява да потърси помощ и се среща с министър-председателя Червенков. След няколко години в затвора Станислав Балан е помилван. Става секретар на своя баща, успява да съхрани архивите му и отпечатва многобройните му научни трудове.

Станислав Балан не създава свое семейство. Загива много нелепо през 1980 г. Той е на партера в ЦУМ, когато самоубиец скача от четвъртия етаж и пада точно върху него. Балан получава мозъчен кръвоизлив и след няколко дни умира.

Баща му Александър Балан умира на 12 февруари 1959 г. Само 7 месеца и половина преди да окръгли 100 години.

Научното наследство на акад. Балан включва над 860 заглавия на книги, студии, изследвания, статии и бележки. Над 310 са посветени на българския език. Всички те са познати предимно на учените и специалистите.

По-широкия кръг публика познава акад. Балан като

неуморим ковач на нови думи в

българския език, с които иска да замени чуждиците.

Някои от тях се налагат в него - като например думата влак от глагола влача вместо френската трен.

Други като драсни-пални-клечица вместо турската дума кибрит, предизвикват повече смях и закачки. Освен влак в езика безпроблемно влизат и много други думи, измислени от акад. Балан: възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, творба, украса, усет и др.

Нови думи в онези години измисля и друг учен със световна известност - акад. Стефан Младенов, езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика.

Двамата академици не се долюбвали особено. Веднъж Балан споделил със свой приятел:

"Чух, че акад. Младенов се присмял на новата ми дума творба - висяла му като торба. А на мен пък неговата нова дума сръдня ми понамирисва..."