Главното, което внушава преди 100 години руският учен Чижевски, е, че на всеки 11-11,5 години нашето светило като че ли полудява. Започват много повече, отколкото в други години изригвания както на брой, така и по интензивност. Ако в спокойни години слънчевите изригвания приемем за база 100 единици, то в години на активно слънце те достигат до 1000. 

Преди 100 години руският учен професор Александър Чижевски разработва своята теория за историометричния цикъл, която и до днес не е получила заслужена оценка. Годините на активно Слънце, редуващи се в период от 11-12 години, са известни и преди учения, но едва, и засега - единствен той свързва тази цикличност с активизиране на политическия живот на планетата.

Всички основни процеси, движили цивилизацията, казва Чижевски, удивително съвпадат с повишаване на активността на Слънцето. Удивителен синхрон има в годините на активизиране на Слънцето и годините на активизиране на човешката психика. Всички кръстоносни походи, открива Чижевски, са започвали в години на активното Слънце, това са и годините, в които са достигали връх в държавническата си, военна или политическа дейност хора като Марий и Сула, Цезар и Спартак, Гарибалди и Ленин. Това са години на най-силните масови движения - религиозни и революционни (Великата френска революция, Парижката комуна, Октомврийската революция), години на заговори.

Чижевски вижда теорията си като нова, точна наука -

историометрия.

Смята, че чрез нея, като по законите на всяка точна наука (физика и математика) могат да се предричат политически и военни процеси. През 1922 г. той предрича

световната икономическа криза

и идването на власт на ултранационализма в Германия.

По разбираеми причини теорията на Чижевски не може да намери развитие в Съветския съюз. Една малка книжка, в която той списва разработките си, е издадена в периферно издателство в град Калуга, за което и авторът, и издателите са наказани, а тиражът - унищожен.

Едва половин век по-късно след работа в тая насока на английски учени, теорията на Чижевски отново добива известност, но ограничена единствено на слънчевата активност върху природните феномени - земетресения, вулкани, цунами, влияние върху енергийните източници - електроцентрали и други, както и върху човешкия организъм - зачестяване на инфаркти, инсулти, главоболия и неразположения.

Оформя се науката хелиобиология и макар в нея да се отдава дължимото на Чижевски, главното, над което той работи - историческите цикли в живота на планетата, никога след него не получават развитие. Като ехо от новата наука се появява масовата психоза по предсказани дни на слънчеви изригвания и магнитни бури, а в областта на технологиите се стига до апокалиптични картини.

Главното, което иска да внуши още преди 100 години руският учен, е, че на всеки 11-11,5 години нашето светило като че ли полудява. Започват много повече, отколкото в други години изригвания както на брой, така и по интензивност. Ако в спокойни години слънчевите изригвания приемем за база 100 единици, то в години на активно слънце те достигат до 1000. 

Чижевски още през 1924 година бие тревога:

НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДИН ВИД СЛЪНЦЕ - 

плод на Слънцето, храним се с видоизменена слънчева енергия.

В пряка зависимост сме

с всяка слънчева въздишка.

Максимумът на образуване на слънчеви петна - пише Чижевски - е в пълен синхрон с максимума възбудимост на колективната човешка психика, духовен живот, онова колективно, несъзнателното, за което учи психологията.

В години на активно Слънце хората са най-податливи на внушения на идеологии, политически и религиозни движения, на влияния на политици, военни и държавници. Изследвайки най-важните години в човешката история, професорът открива удивителни съвпадения - всички повратни моменти в историята - години на ужасни войни, на революции, заговори и атентати съвпадат с годините на активизиране на слънчевите изригвания.

СЛЪНЦЕТО ПИШЕ ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

- твърди Чижевски и със своя историометричен цикъл се опитва да докаже, че историческите процеси могат да бъдат предвиждани и съответно контролирани. Той разделя историометричните цикли на четири периода.

• П ъ р в и я т  - той е от четири спокойни години и това е време на минимална възбудимост на Слънцето, с най-малко изригвания. Като ехо в живота на цивилизацията това са години на минимален интерес на хората към политиката.

• В т о р и я т  период е 2 - 2,5 години и това е време на нарастване броя на слънчевите изригвания. Сред човечеството се забелязва

нарастващ интерес към политическите процеси, към нови идеи, поставяне пред обществото на наболели проблеми. 

• Т р е т и я т  п е р и о д  е вече време на активното Слънце. Това са три години на максимални по брой изригвания, като върхът е в средната година на периода. Това е време на велики безумия - пише Чижевски, но и на велики благодеяния. Това са години, в които политическите водачи имат максимално влияние върху населението.Това е време на въплътяване на идеите на дело, много често с кръв и огън.

• Ч е т в ъ р т и я т   период от две години е време на спадане интензивността на Слънцето. Време за довършване на започнатото в обществения живот.

Научните прозрения на един български дисидент

Георги Марков не е имал никакви понятия за трудовете на Александър Чижевски, но в свои записки от есента на 1956 г., а по-сетне в един от култовите си "Задочни репортажи" е дал най-точно отражение на онова, което ученият е разработил:

"Това беше сбъркана година - пише главният дисидент на България. - Не знам дали на Слънцето нещо му беше станало, или пък някаква звездна експлозия беше повлияла на нашата галактика, но като че ли атмосферата на 1956 г. бе изпълнена с напрежение и всеобщо очакване и действие нещо да се случи, да настъпи промяна."

Животът на цивилизацията е космическа симфония

Бойко Златев (р.1975) е един от малцината изследователи в света, който се е занимавал с трудовете на Чижевски за цикличността на историческия процес. В рамките на лектория Unilas Temparum през 2006 г. той изнася лекция за физическите фактори на историческия процес, посрещната с голям интерес от чуждестранни учени.

Подобно на Чижевски Бойко Златев е и поет и може би затова единствен от всички изследователи на създателя на хелиобиологията е видял във влиянието на Слънцето и нещо, което допълва откритията на руския учен:

"Световната история - твърди Златев, - е ритмика от събития, които се подреждат подобно нотите в едно класическо музикално произведение. Всички значими исторически събития, включително и тия, които носят големи страдания, изграждат една единна и величествена хармонична симфония."

Чижевски - несъстоялият се съветски нобелист

През 1924 г., макар и в периферно издателство в Калуга, се появява в книга теорията на Александър Чижевски за историческия цикъл, зависещ от гнева или спокойствието на Слънцето, която адептите на марксизма веднага го анатемосват. Несъобразена с марксизма, теорията на младия физик е тотално отречена. Един от неколцината негови защитници е Циолковски. Само това го спасява временно. Продължава да се занимава с влиянието на слънчевата активност, но главно върху физическото здраве на хората. Пръв в науката алармира за опасностите, които крият мощните изригвания за хората с артериална хипертония и сърдечни заболявания, увеличаването на инфарктите и инсултите в дни на магнитни бури, предизвикани от повишена слънчева активност.

В чужбина всяка негова статия е събитие.

На Първия световен конгрес по биофизика през 1939 г. в Ню Йорк съветският учен е номиниран за Нобелова награда за физика.

Нападките, научните отричания и особено доносите срещу Чижевски  нарастват лавинообразно. Арестуван е на 21 януари 1942 г. и прекарва 16 години в лагери край Свердловск и в Казахстан. Завръща се в Москва през 1958 г. Здравето му е сериозно разклатено.