Виртуозният акордеонист Ибро Лолов почина на 13. септември 2015 г. на 83-годишна възраст.

Ибро Лолов е роден на 20. април 1932 г. в София. Негов баща е Лоло Найденов, кларинетист, свирил в известната Кореняшка група на Карло Алиев. Деветгодишен започва да свири на ударни инструменти по сватби и кръщенета, а на 11 години прегръща за цял живот акордеона. 

Срещата му с музикалния редактор в БНР Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в Радио „София“ – на станалото популярно Филиповско хоро.

Някъде по това време сформира и отделен Цигански ансамбъл „Рома“ със солист Николай Гърдев, с който прави някои от най-популярните записи на цигански фолклор в България.

В следващите десетилетия следват многобройни хитове, съхранявани в Златния фонд на българската фолклорна традиция („Шопско”, „Кюстендилско”, „Радомирско”, „Копаница”, „Добруджанско“, „Македонско“).

Ибро Лолов е едно от най-ярките имена в българския фолклор. Той работи с почти всички народни певци и оркестри у нас, а почитателите му го помнят като брилянтен виртуоз – освен български, сръбски, румънски и цигански фолклор под пръстите му звучат прекрасно поп, джаз, рок и блус.

Наследник на Борис Карлов, Ибро Лолов въвежда ново по-екстремно и темпераментно напористо свирене, наричано от някои „свирене в галоп“. Циганската музика, записана от него се определя като класика (“Лено Магдалено”, “А бре, чичо”, “Кошничарка”,Софийски, Булчински, Момински инструментални танци).

През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси. Особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал „Сърцето на акордеона“, Франция, 1983 г.).