"Още докато турците воюваха с московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница; турците се устремиха към неговия дом и го оплячкосаха, като не оставиха в него нищо. Владиката извадиха от него и не го заведоха пред съд, но го оковаха с много железни вериги и го вкараха в тъмница; там той прекара 23 дни. После го отведоха в София пред пашата, наречен Куприлиоглу. Той заповяда да го мъчат, за да се отрече от Христа. Като храбър страдалец той претърпя всичко, после го обесиха в двайсет и първия ден на месец август. Всичко това беше в годината 1737. Ох, колко страдаха християните в тия времена, струваше ми се, че така не е било и в Диоклетиановите времена."
Преписка, открита в Лозенския манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас)
На 21-ви август Българската православна църква почита паметта на Св. Симеон Самоковски. Неговите мощи са донесени през 1737 година в Бельовата църква „Рождество Богородично“ и се съхраняват в храма и днес. Светското име на самоковския владика е Симеон Попович.
Няма данни за рождената дата, нито за родното място на свети свещеномъченик Симеон Самоковски. Но е известно, че той става Самоковски митрополит през есента на 1734 г., веднага след смъртта на своя предшественик Митрополит Ефрем († 28 август 1734 г.). От запазената летописна бележка на Митрополит Симеон Попович за негово посещение в Рилския манастир в края на същата година се вижда стилно обработен почерк и подпис на високограмотен българин и архиерей.
През това време в Самоков се е служило единствено в малката Бельова църква, тъй като не е имало по-голям храм в града. Затова седалището на митрополит Симеон било в Дупница.
Това са тежки времена на насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, включително и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става предводител и главен инициатор на заговор срещу османската власт, известен като
Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Център на заверата е манастирът „Свети Спас”, скътан дълбоко в планинското селце Долни Лозен. Вбесен от съзаклятието, Али паша Кюпрюлюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) нарежда в София да бъдат обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани.
През юли 1737 г. митрополитският дом е разбит и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. На 18 август, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, е отведен в София.
Затворен е в турските казарми и е измъчван да се потурчи в продължение на още три дни. Безуспешно. Владиката е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”.
Когато го окачили на бесилото, се счупили клоните. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той издъхнал.
Тялото му останало да виси три дни. Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му било пренесено без много шум в Самоков.
Мощите на светеца са намерени при разкопки в Бельовата църква едва през 1994 г. Археологът Веселин Хаджиангелов открива тленните му останки в гробната яма заедно с евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди. Легенди разказват, че този храм е издигнат по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо.
На 200 метра зад църквата се намира аязмо, от което извира чудодейна вода. В църковния двор има и чешма, изградена през 1879 г.
Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата. Мощите на светеца са поставени на видно място в Бельовата църква, а денят на неговата смърт – 21 август, е обявен за празник на град Самоков.
