Слънцето излъчва ниски честоти, които биха звучали като музика или пеене, ако не беше космическият вакуум, пише сп. "Астронъми енд астрофизикс", цитирано от БТА. 

До този извод са стигнали учени от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система и университета на Гьотинген в Германия. Изследователите са проучили данни за 10 години, събрани от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА.

Тези "музикални вибрации" възникват, когато Слънцето се върти около оста си. Тъй като то не е твърдо тяло, а се състои от газообразна плазма, скоростта на въртене е различна за различните му географски ширини.

Скоростта на въртене е най-голяма на екватора и се равнява на 25,34 земни дни, а най-малка е в близост до полюсите - почти 38 дни.

Това неправилно въртене, наречено диференциално, кара различни области на Слънцето да резонират помежду си, излъчвайки колебания с нормална, предвидима скорост.

Преди повече от половин век учените откриват бързи трептения на Слънцето, подобни на "високи" ноти. Те се появяват циклично - приблизително на всеки пет минути.

Сега изследователите са идентифицирали "ниски музикални вибрации", свързани с цикли с продължителност 27 дни, което съответства приблизително на скоростта на въртене на Слънцето около оста му. 

"Днес слънцето за нас е само звезда, но в древността е било знак дали човек е щастлив или не. Неслучайно в българските вълшебни приказки ще срещнем образа на слънцето, което раздава щастието", казва проф. Георг Краев. "Най-важното е, че един от най-древните символи за светлина, за злато, за добро, за мъжка сила, за царска слава са все символи на слънцето.

Символи на слънцето са огънят в огнището, християнският ни знак – кръстът - е символ на слънцето. Неслучайно именно слънцето е наричано от българите Райко, което е гальовна форма от Христос, от Христо. Старият българин, преди потегляне на път, е тръгвал с десния крак напред и винаги е казвал „Бог пред мене, Райко пред мене, аз подире“.