Прочутият моделиер почина през есента на 2020 г. след  усложнения от COVID цели 30 години след своя любим. Ксавие го стимулира и съветва, а след смъртта му японецът продава своя моден бранд. Заради олимпиадата в Токио през 1964 г. разрушават жилищната му сграда, така се сдобива с билет за Париж.

Три десетилетия, след като се прости със своята голяма любов, дизайнерът Кензо Такада почина вследствие на усложнения от COVID-19. Японският моделиер издъхна в началото на октомври 2020 г. на 81 години по време на Седмицата на модата в Париж, където дни по-рано бе представена новата колекция на “Кензо”.

Всъщност Такада продава своя бранд, изграден от нулата, на LVMH - Louis Vuitton Moet Hennessy още през 1993 г. Отказва се от лейбъла, след като три години по-рано преживява изключително тежки удари на съдбата - губи своя спътник в живота Ксавие, а неговият бизнес партньор и дясна ръка Ацуко Кондо получава удар през 1991 г.

Така той се прощава с две от крилата си.

Отчаянието и болката се подсилват и когато същата година умира майка му. В онзи момент най-жизнерадостният дизайнер изгубва усмивката си и не знае как да продължи.

Тогава

Карл Лагерфелд и

Ив Сен Лоран са като братя за него,

но са и негови съперници в света на модата, затова той не може да се консултира с тях по бизнес въпроси. В крайна сметка решава да продаде “Кензо” за около $80 милиона.

През 1999 г. създава последната си колекция за бранда, оттегля се от модата и започва да излива вдъхновението си върху платното - отдава се на рисуване. През 2004 г. представя бранда “Гокан Кобо”( Gokan Kobo) и разработва предмети за домашен интериор. През последните си години сътрудничи с френската мебелна компания “Рош Бобоа” (Roche Bobois).

Такада е първият японец, който успява да пробие и да се наложи в модната индустрия, и то в безмилостната френска мека. Самият той не скрива влиянието и важната роля в неговия възход на един мъж, с когото свързва живота си.

“Има хора, които са благословени от раждането си с огромно богатство и никога не трябва да се притесняват да работят.

Ксавие беше такъв човек. Пълното му име беше Ксавие де Кастела. Той беше потомък на благородник, получил титлата граф от Луи XIV. За пръв път срещнах Ксавие на вечеря по случай рождения ден на Палома Пикасо, дъщерята на Пабло Пикасо. Карл Лагерфелд и неговият партньор Жак дьо Башер бяха там, а точно пред мен седеше Ксавие.

На външен вид приличаше на актьора Клинт Истууд.

Имаше навика да пипа мустаците си, когато беше смутен. Въпреки че първоначално си говорехме празни приказки, веднага разбрах, че той е човек с голяма култура и изтънченост.

Също така чувствах, че той притежава естетически усет и чувствителност, които отговарят на моите.

Това беше напълно естествено развитие, когато започнахме да живеем заедно в Париж.”

Ксавие го вдъхновява, стимулира и му дава отлични професионални съвети. Кензо учи много от ерудирания си партньор, който също така го запознава с втория му съуправител и го поддържа финансово, когато компанията има трудности.

Двамата споделят най-хубавите си години до кончината на Ксавие през 1990 г., която съкрушава Такада. Сърцето му намира утеха само в красотата на

Париж - градът, който го покорява безвъзвратно.

В младостта си Кензо опитва да угоди на родителите си, като първоначално учи литература в университета “Кобе”. Той е едно от седемте деца на Кенджи и Шизу Такада, хотелиери в Химеджи. Баща му и майка му никак не са заинтригувани от вълненията относно модата на сина си, който от много рано се захласвал по списанията на сестрите си.

Родителите му нямат избор, освен да се примирят, когато той отпада от следването в Кобе и кандидатства в модния колеж “Бунка” в Токио, където става един от първите студенти от мъжки пол.

Талант не му липсва и никой не може да го отрече. През 1960 г. той дори печели наградата на престижното японско списание за мода Soen, като започва кариерата си в проектирането на дрехи за момичета за универсалния магазин “Санай”.

Предопределен е за по-големи върхове. И съдбата го побутва. При подготовката за олимпийските игри в Токио през 1964 г. жилищният му блок е съборен, заради което той е обезщетен с 10-месечна наемна компенсация.

Така 25-годишният Такада решава да използва парите, за да отпътува за Франция, като минава през Сингапур, Бомбай и Испания. Пристига с кораб в Марсилия и след това отпътува за Париж. Там наема стая близо до площад “Клиши” за 9 франка на ден.

“Пристигнах на Лионската гара в Париж на 1 януари 1965 г. Беше нощ и гарата бе стара, мръсна, тъмна. Взех такси и първото ми впечатление от Париж беше, че е мрачно, тъмно. След това таксито мина покрай катедралата “Нотър Дам”. Тя беше величествена. Това малко ме успокои”, споделя дизайнерът в биографичната книга “Кензо Такада”, публикувана през 2018 г.

Всъщност Кензо планира да остане най-много две години във френската столица, но не успява да я напусне никога. И я превзема с щурм.

Започва да продава скици на дизайнери като Луи Феро на сп. “Ел” и на “Жарден де Мод” и до 1970 г. успява да отвори първия си бутик, наречен “Джангъл Джап” (Jungle Japonaise), в галерия “Вивиен” в сърцето на Париж, който сам реновира. Прави първата си колекция, която е изцяло от памук, защото той все още не разполага с много пари. Но дрехите говорят сами за себе си и негов модел е поставен на корицата на списание “Ел”. Малко след това работата му се харесва и на американския “Вог”.

“Когато отворих магазина си, си помислих, че няма смисъл да правя това, което правят френските дизайнери, защото не можех да го направя", признавал е Такада.

Той се откроява, впечатлява. Първите му ревюта са запомнящи се. Моделите му са леки и игриви, танцуват и летят, далеч са от йерархичната визия на френската мода, отсичат експертите.

Кензо има и други таланти -

неизчерпаема радост и виталност.

С тях става емблема на младите сърца. Той иска да прави щастливи дрехи, свободни. Работата му спокойно може да бъде определена като авангардна.

“Модата не е за малцина - тя е за всички хора - коментира Такада пред “Ню Йорк Таймс” през 1972 г. - Не трябва да бъде твърде сериозна.”

През 1983 г. се появява колекция мъжки дрехи с марката “Кензо”, а 4 години по-късно нахлува изключително успешно в парфюмерията с марката Kenzo Parfums.

Японският дизайнер винаги е предпочитал само цветовете, които природата е създала - лимон, зелена ябълка, сутрешен лазур. Любовта му към пътуванията и използването на етнически влияния бяха неговите формули, с които той лично три десетилетия държеше къщата си на върха. Приносът му към стила е значителен.

Художественият директор на “Кензо” Фелипе Оливейра Баптиста, който показа втората си колекция за марката на 1 октомври на Седмицата на модата в Париж, заяви: “Невероятната му енергия, доброта, талант и усмивка бяха заразителни. Неговият дух ще живее вечно.”

Работата на Такада отваря вратите и за други силно влиятелни японски дизайнери, които идват след него, като Йоджи Ямамото и Рей Кавакубо. Той създава

нов вид естетика

на смесване и съвпадение,

която преминава граници, цветове и култури, възприема разнообразието и влияе върху поколението.

Кензо Такада е личност, която със своята жизнерадост и присъствието си в света на модата успява да обедини дори най-големите врагове в мнението им за това, че го обичат.