Там, където гърци и македонци парафираха споразумение за новото име на западната ни съседка през лятото на 2018 г.

Там, на гръцкия му бряг, в малкото селце Псарадес, което до преди 100 години носи българското си име Нивица, беше сменено официално наименованието на бившата югославска република Македония, която вече е Република Северна Македония.

Политически акт, който сложи край на дългогодишните спорове между двете съседки, пише monitor.bg. След като външните министри на двете страни Никос Кодзияс и Никола Димитров сложиха през 2018 г. парафите си под зоркия поглед на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев, цялата делегация прекоси с моторници водите на голямото езеро и се озова на македонска територия в село Отешево.

Самото езеро се намира на границата

между три държави – Гърция, Македония и Албания,

а стратегическото му разположение логично обуславя решението да бъде терен на политически страсти.

Често го наричат Голямо Преспанско езеро, защото в непосредствена близост до него има по-малък водоизточник – между Гърция и Албания, който носи същото име. Въпреки че е второто по големина на територията на Македония след Охридското, именно Преспанското езеро захранва с вода изворите на по-големия си побратим. Посредство канали между тях, водите му се вливат в Охридското до манастира „Свети Наум“.

Преспанското езеро е включено в границите на Санстефанска България през 1878 година. Поглед в историята назад във вековете показва, че е ключово място за страната ни, като

остров Свети Ахил в Малко Преспанско езеро дори е бил спряган за столица на Самуилова България за кратко.

В Голямо Преспанско езерото са разположени два острова Голем и Мал град. Първият влиза в територията на Република Северна Македония, вторият е на албанска територия. И двата острова са изключително красиви, но не са населени в момента. Малград е известен със скалните си църкви, като най-запазената е „Света Богородица“.

Голем град е смятан за най-големия остров на територията на Македония.

Местните го наричат още Змийски остров или Свети Петър.

Най-близкото населено място е македонското село Конско, което се намира на 2 километра по вода от острова. Оттам може да се стигне с моторница до него, но местността още не е разработена като туристическа атракция, така че не очаквайте да ви е лесно. От друга страна за много любители на природата това е голям плюс, защото могат да й се насладят на спокойствие. По-упоритите могат да прекосят водите на езерото и да стигнат до Голем град където бързо ще разберат, защо местните са му измислили различни имена.

Голяма част от постоянните жители на острова са водни змии, но нито един вид не е отровен, единствено първоначално може да стреснат туристите, запътили се към старините, които се крият в сърцето на малкото парче суша. А там лежат древни остнаки от елинско и римско време, дори от средновековието.

Именно от този период е и най-запазената църква Свети Петър с уникални стенописи от 14 век. Островът е обявен за строг природен резерват поради уникалната си флора и фауна и въпреки усилията, които трябва да се положат, за да се стигне до него 100 000 туристи на година успяват да видят красотите му.

Свети Ахил – късче българска история

Малко Преспанско езеро крие голяма историческа важност за нас българите. Освен че е изключително красиво, то приютява във водите си остров Свети Ахил – любимото място на великия Цар Самуил. Там, в базиликата той е ръкоположен за цар и в същата тази базилика са положени тленните му останкr, заедно с тези на част от храбрите му войни.

На острова днес има малко селище със същото име, в което живеят 21 души, а в Средновековието е бил разположен град Преспа.

Връзката на остров Свети Ахил с българската история датира от края на 7-ми век, приблизително от времето, когато Аспаруховите българи преминават Дунава и се заселват на Балканския полуостров. По това време, един от братята на кан Аспарух – кан Кубер, се заселва в земите около двете Преспански езера и там основава друга българска държава –

Куберова България, населявана от българи и славяни, подобно на Аспарухова България.

При княз Борис Първи земите около Малкото Преспанско езеро са в държавните граници на България. За утвърждаване на християнството в новопокръстената българска държава, той построява 7 големи епископски храма в различни краища на България, един от които е базиликата на остров Свети Ахил. По това време – краят на 9-ти век, князът изпраща в този район големия български просветител, един от учениците на братята Кирил и Методий – Климент Охридски.

Близо век по-късно цар Самуил обновява основно базиликата и я превръща в патриаршеска. Той пренася от току-що превзетия от него град Лариса мощите на Свети Ахил и от тогава насетне храмът, както и самият остров носят неговото име. През 1073 година базиликата и средновековния град са разрушени от германци и викинги.

Най-лесно до острова и Малко преспанско езеро се стига от Гърция. Намира се на около 250 км от Солун. Стигайки до бреговете на езерото туристите ще се озоват пред понтонен мост с дължина 850 м, който ще ги отведе над водите до остров Свети Ахил.

Съоръжението е поддържано, а по протежението му има пейки, на които може да се любувате на красивото езеро и редките птици които го обитават. Най-честите пернати посетители са кормораните, които спокойно плуват в Малкото Преспанско езеро. За да разгледате острова са нужни поне около два часа.

Безспорно най-голямата забележителност са

останките на базиликата Св. Ахил.

В средата на 20-ти век, при археологически разкопки, са открити гробовете на цар Самуил, на сина му Гаврил-Радомир, царувал за кратко след смъртта на баща си, и на още около 300 души, погребани до базиликата. Предполага се, че

това са част от ослепените Самуилови воини.

На територията на тази малка суша има остнаки от още няколко църкви и манастири с добре запазени стенописи.

Отешево и Псарадес

Малкото македонско селце Отешево преживя своите 10 минути слава, но ежедневният му живот е все така равен и безинтересен. В момента там живеят една шепа хора, а до преди 50-60 години е бил малък китен балнео-курорт. От тези времена не е останало почти нищо – едва няколко изгорели хотела и запустял къмпинг. Явно Ципрас, Заев и свитите им обаче са организирали през лятото на 2018 г. местните, които успяха да ги приемат и нахранят, спомнят си репортери. Няколко от къщите в селото са пригодени и обновени за туристи.

Псарадес, или Нивица, не е кой знае колко по-голямо село от Отешево, но от гръцката страна на границата. Има няма 70 жители, предимно рибари. С икономическата криза в скъпите гръцки курорти, започна да се забелязва обаче ръст на еко-туристите, които все по-често пристигат в селцето, като отправна точка за двете езера. А местните се възползват от ситуацията, като управляват уютна таверна с чудна храна и отварят вратите си за всички.