Еньо Вълчев не иска да се състезава, защото не понасял влюбения в него шеф на борбата. Заради влиятелен гей режели оценките на Енчо и той искал да стане футболист.

За България “Токио'64” остава в историята с триумфа на състезателите ни по борба и с трите златни медала в този спорт на Боян Радев, Продан Гарджев и Еньо Вълчев.

На 10 октомври, в деня на откриването, момчетата слизат от самолета след изключително дълги и изморителни полети. По план трябва да бъдат няколко дни по-рано там, но не успяват навреме да прелетят разстоянието София-Токио.

Неслучайно за провеждането на игрите в Япония е избран октомври, за да се избегнат горещините в средата на лятото. Предишните олимпийски игри в Рим през 1960 г. започват в края на август, но за Япония това е невъзможно, защото тогава е

сезонът

на тайфуните.

Само 9 години след като всички големи градове в страната са сринати от бомбардировки и артилерийски обстрели от кораби на американската армия, Япония дава заявка да получи домакинство за олимпийските игри през 1960 г. Това не се случва, защото никой в МОК не вярва, че е възможно държавата да се справи с подобна организация, но все пак дават разрешение за Токио 1964.

Първоначално градът печели надпреварата за олимпийските игри през 1940 г. след гласуването на МОК в Берлин през 1936-а. По-късно в Кайро град Сапоро е избран за домакин на зимните олимпийски игри.

Междувременно Япония вече е във военно положение, липсват й материали като желязо и стомана, а армията започна да декларира, че няма да изпраща офицери да се състезават в конния спорт. Така в крайна сметка състезанията по конен спорт от игрите няма как да се състоят. През есента на 1938-а Министерството на здравеопазването, което отговаря за провеждането на олимпийските игри, разпорежда на градските власти на Токио да оттеглят домакинството. Същото се случва и със Сапоро.

След цялата историческа вихрушка, през която преминава, за Япония е изключително важно олимпийските игри в Токио през 1964 г. да бъдат символ на възраждането на страната.

При появата на

императора

звучи музика на композитора Маюдзуми Тосиро като връзка между миналото и настоящето и приемствеността на поколенията. Тв коментаторът описва деня така: "Днес времето е толкова ясно, сякаш от целия свят се е събрала всичката синева на небето", разказват в спомени присъстващи на церемонията.

“За много от спортистите от 94-те страни в Токио през 1964 Япония беше "на края на света" - разказва в своя статия генералният директор на изследователския институт "Евразия 21" Фукиура Тадамаса, работил като сътрудник по организацията. - Успехът на организацията показа на всички, че за 19-те следвоенни години страната се е оправила от военните бедствия. Нямаше организационни проблеми както на официалните церемонии, така и на състезанията. Олимпийското село се оказа много добро, с прекрасно обслужване. Демонстрира се ефективността и безопасността на обществото. Всичко това сериозно впечатли спортистите и другите гости на игрите, както и журналистите.”

За първи път тогава успешно е осъществено пряко тв излъчване на състезания с помощта на спътник. Всичко това, заедно с електронните системи за измерване на времената до стотни от секундата (б.р. – дело на Seiko), показа силата на японските технологии. А подготовката на игрите и самото им провеждане определено помагат за повишаване темповете на икономическия растеж в страната.

В тази динамична обстановка в Япония българските състезатели по борба се нареждат сред

най-големите сензации.

Десетки международни журналисти разказват години наред как след финалната победа на Боян Радев на тепиха в Токио, състезателите, спечелили сребърен и бронзов медал, го вдигат на ръце и правят почетна обиколка. Зрителите в залата за миг онемяват, смутени от невижданото признание. Следват силни аплодисменти за талантливия ни борец.

“Аз съм първият спортист в света, който, след като чу химна от стълбичката, е вдигнат от своите победени съперници на ръце - разказва в едно от редките си интервюта Боян Радев. - През 1964 г. в Токио направихме така 3 почетни обиколки. Победените от мен ме носеха на ръце. Горд съм със себе си, аз съм единственият двукратен олимпийски шампион.”

Самият той никога няма да забрави, че само седем години преди златото в Токио той работи в рудник за въглища.

“Всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. Прислугата изпълнява такава функция -

стои под

багера

и държи на рамото си един толкова дебел кабел за ток, за да може багерът да работи”, разказва Радев. Там, около рудника, го забелязва бившият борец Тодор Иванчев. Води го в залата в Перник и само за една година се вижда, че го очаква голямо бъдеще.

Интересна е и историята на друг златен медалист от Токио - Еньо Вълчев. През 1956 г. той е отстранен от представителния отбор на България по борба заради "занижена отговорност към режима". Причината е, че Еньо сам

губи интерес

към спорта

и иска да стане професионален футболист в родния си Димитровград.

Съотборниците му обаче правят и невъзможното, за да го върнат в залата. Убеждават и него, и треньорите, че бъдещето му е в борбата, и се оказват прави.

В спортните среди е известен конфликтът между Еньо Вълчев и тогавашния шеф на световната борба Роже Кулон. По онова време нашият борец открито става жертва на съдийски нечестни отсъждания, защото не обръщал внимание на Кулон. Първият в борбата, който не криел своите хомосексуални влечения, го харесвал като мъж и Вълчев бил ощетен от арбитрите на две поредни големи състезания. Значително за онова време е и постижението на Продан Гарджев, който израства в голяма бедност в бургаско село, но с много воля се качва на голямата стълба в Токио.

Олимпиадата там не минава и без международни проблеми. Отборите на Китайската народна република и Китайско Тайпе (Тайван) имат добри резултати в някои спортове по това време. МОК решава да допусне и двете страни в Хелзинки 1952, но Тайван не приема това и бойкотира състезанията. На церемонията по откриването на Олимпиада 1964 се появява тайванска делегация с немислим днес надпис "Китайска република Тайван". Не пристигат спортисти от Китай и Северен Виетнам.

“Игрите през 1964 г. в Токио бяха

в разгара

на Студената

война,

политическата обстановка по света бе напрегната - разказва още Тадамаса. - Само 7 дни след началото на състезанията Китай проведе първите си атомни изпитания. Добре помня как имаше много шокирани и разочаровани хора същия ден в олимпийското село и в пресцентъра. СССР прати голяма делегация. Но в същото време съветската военна авиация правеше полети около японското въздушно пространство. Наложи се няколко пъти спешно да се вдигат японски самолети. За намаляване на напрежението определено не допринесе и изненадващото освобождаване на Никита Хрушчов от длъжността генерален секретар на КПСС.”

Независимо че веднага след игрите в Токио беше издигната Берлинската стена, спортистите от Западна и Източна Германия участваха в Токио с

обединен отбор.

Организационният комитет реши германците да се състезават под знаме с традиционните за държавата черно, червено и жълто, с олимпийските кръгове в центъра. Към онзи момент ГДР използва трикольор с чук и компас, а ФРГ – флага на Ваймарската република, в трите цвята без емблема.

За Япония тежкият исторически период не приключва с успешно проведената олимпиада. Премиерът Икеда Хаята на следващия ден след закриването на игрите подава оставка заради заболяване. Неговият наследник Сато Ейсаку възстановява дипломатическите отношения с Южна Корея, успява да върне на Япония Бонинските острови и Окинава и през 1972 г. получи Нобелова награда за мир. Приз, който според историци се дължи до голяма степен олимпийските игри през 1964 г.