Отиде си и Паоло Роси – още един, който промени футбола

Хеттрикът му срещу Бразилия на световното през 1982 г. издигна в култ резултата, а не играта

В сряда на 64 години почина Паоло Роси. Не, не от коронавирус, а рак на белия дроб. Един господ знае дали пандемията не е повлияла и дали “златното момче на Италия” нямаше да изкара още някоя и друга година, ако всичко в света си вървеше постарому.

Само в рамките на две седмици - между 25 ноември и 9 декември, си отидоха безспорните герои на две поредни световни първенства - първо Диего Марадона, който оцвети в синьо-бяло мексиканския мондиал, а сега и Роси, който само за една седмица (между 29 юни и 5 юли 1982 г.) измина пътя от “Разпни го” до “Осанна” и стана

един от

най-обожаваните

футболисти

в страната,

която е една от най-обожаващите футбола.

По време на световното в Испания през 1982 г. бях на 16 години и именно този мондиал остави най-ярки впечатления в съзнанието ми и до голяма степен ме накара да избера спортната журналистика за своя професия. И Паоло Роси изигра немалка роля в това. Той се оказа италианската птица феникс, фитилът на оръдието “Скуадра адзура”, който гръмна точно когато трябваше и в крайна сметка промени футбола.

Да, и преди Паоло Роси и тогавашния национален отбор, воден от мъзреца с лулата Енцо Беардзот, имаше италианци, които знаеха да играят защитно. Най-малкото “Интер” на Еленио Ерера, който де факто не измисли, но лансира катеначото. Но Италия от 1982 г. изигра

мача на живота

си срещу

най-великия

бразилски отбор

в историята,

който не е печелил световната титла. Може би тези от 1958 и 1970 г. са били на същото ниво, но това, което правеше Бразилия на Теле Сантана по испанските стадиони през лятото на 1982 г., може да се сравнява само с баскетболния дриймтийм на САЩ 10 години по-късно. По ирония на съдбата - пак в Барселона.

Именно на малкия стадион “Сария”, тогава дом на “Еспаньол”, Италия се изправи срещу Бразилия, която дотогава имаше 4 победи в 4 мача при голова разлика 12:3. А пък “адзурите” бяха на обратния полюс - три равни мача в групите и излизане от второ място благодарение на това, че бяха завършили с Камерун 1:1 (доста съмнителен мач), а Перу направи само 0:0 с африканците.

Във всички мачове Роси е титуляр, като във втория срещу Перу е сменен на полувремето. След мача с Аржентина във втората фаза, макар и завършил с победа 2:1, той получава жълт картон и предупреждение от италианските журналисти, че толерантността им към него вече е на нулата.

И Паоло отговаря по най-добрия начин - хеттрик срещу Бразилия за 3:2, два гола срещу Полша при 2:0 и първото попадение във финала с Германия при победата 3:1, донесла и третата титла на страната.

А само няколко месеца преди това

Роси няма право

изобщо да играе

футбол заради

скандала

“Тотонеро”

(черно тото), разтресъл италианския футбол. Тогава той е във “Виченца”, а след това преминава в “Ювентус”. И веднъж завинаги да се уточни - никога не е лежал в затвора, защото има много импровизации по тази тема.

Именно хеттрикът на Роси срещу Бразилия - безспорно гениален, постигнат с единствените му три удара в очертанията на вратата, промени коренно световния футбол. Изведнъж стана ясно, че тактическата дисциплина, персоналното покритие, играта на контраатаки, бавенето на времето и тактическите нарушения могат да донесат не по-малък успех от фееричната нападателна игра на принципа “колкото и да ни вкарате, ние ще вкараме с един повече”, каквато беше максимата на онзи бразилски отбор.

И точно след онзи мач дойдоха световните през 1986 и 1990 г., където финалисти бяха Аржентина и Германия, прогресирали именно брагодарение на споменатите принципи, американският мондиал през 1994 г., станал първият решен с дузпи след 0:0, и световното през 2002 г., когато, ако изключим Феномена Роналдо, най-силни в Бразилия бяха опорните халфове.

А Паоло Роси освен този хеттрик и изобщо головете в Испания свърши и много друга работа. Като, например, че е един от едва деветте футболисти, печелили световно, “Златна топка” и КЕШ/Шампионска лига. За последното се наложи да мине през ада на “Хейзел” в Брюксел във финала, когато загинаха 39 фенове на “Ювентус”. Освен това поигра и в “Милан”, макар и без особен успех, след което мина и през “Верона”, за да разбере, че му е време да се присъедини към нас - спортните журналисти.

Мир на праха му...



запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете