1955 – 2020

На 12.04.2020 г. се навършват 40 дни без Жечко. Без нашия любим баща, дядо, брат, родственик и приятел. Много е тежко. Боли. А той беше силен и щеше да каже: „Ей, спокойно, всичко е наред. Добре съм.” Винаги казваше „Добре съм”. . .

Жечко Атанасов Желязков е роден на 01.12.1955 г. в гр. Пловдив. Пловдив е неговата любов и неговата съдба. Завърши Икономически техникум в Пловдив и остана докрай с най-хубави спомени от обучението, от преподавателите, а със съучениците си беше приятел до смъртта си. Търсеха се, веселяха се заедно, помагаха си.

След това отиде да следва в Академия на МВР в Москва. Завърши успешно, беше първият чужденец, завършил с пълно отличие. Остана завинаги влюбен в Русия, в руската култура и история, в руската душа. И той самият остави част от душата си в Москва, остана и с много приятели от там.

Трудовата дейност на Жечко Желязков започва в органите на МВР, където след завършване на Академията в Москва работи на различни постове в Сектор Криминалистика. По същото време в периода 1993 – 1998 г. е хоноруван преподавател по право в Технически университет – филиал Пловдив. Студентите го обичаха много. През 2006 г. се пенсионира от МВР с чин подполковник. След това до смъртта си работи като адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив.

Жечко беше изключително работоспособен – при необходимост и при изпълнение на неотложни задачи можеше да работи без почивка в продължение на повече от две денонощия. Гореше в работата си и страдаше от някои несправедливости.

Беше безкомпромисно честен. Никога не постави личния си интерес над обществения, никога не наруши принципите си, никога не предаде приятел. Винаги беше готов да помогне и да подкрепи приятел, а той имаше много приятели.

Жечко беше изцяло отдаден на семейството си. С голяма отговорност, с много грижи и любов отгледа заедно със съпругата си Тинка двама достойни синове. След смъртта на съпругата си през 2007 г. остана единствена опора на синовете си. Те заминаха в чужбина и болезнено му липсваха, но се гордееше много с тях. С голяма любов се отнасяше към трите си внучета Христиана, Жечко и Роси, искаше му се по-често да са край него.

Жечко беше много интелигентен, с дълбок, аналитичен ум. Красив ум… Имаше задълбочени познания в много области. Беше загрижен за света. Казваше, че светът не върви към по-добро. Пророк…

Семейството и близките ще запомнят Жечко с неговата безгранична любов, отдаденост и грижовност към всички;

Приятелите ще го запомнят с неговия интелект, чувство за хумор, искреност и всеотдайност;

Колегите – с безкомпромисния професионализъм, честност и праволинейност.

За всички Жечко ще остане душата на компанията, неизменният „Тамада”, почитател и рецитатор на Владимир Висоцки и искрен родолюбец.

Винаги ще те помним и обичаме, ти си завинаги част от нас. ПОКЛОН !

От семейството