1955 – 2020
На 12.04.2020 г. се навършват 40 дни без Жечко. Без нашия любим баща, дядо, брат, родственик и приятел. Много е тежко. Боли. А той беше силен и щеше да каже: „Ей, спокойно, всичко е наред. Добре съм.” Винаги казваше „Добре съм”. . .
Жечко Атанасов Желязков е роден на 01.12.1955 г. в гр. Пловдив. Пловдив е неговата любов и неговата съдба. Завърши Икономически техникум в Пловдив и остана докрай с най-хубави спомени от обучението, от преподавателите, а със съучениците си беше приятел до смъртта си. Търсеха се, веселяха се заедно, помагаха си.
След това отиде да следва в Академия на МВР в Москва. Завърши успешно, беше първият чужденец, завършил с пълно отличие. Остана завинаги влюбен в Русия, в руската култура и история, в руската душа. И той самият остави част от душата си в Москва, остана и с много приятели от там.
Трудовата дейност на Жечко Желязков започва в органите на МВР, където след завършване на Академията в Москва работи на различни постове в Сектор Криминалистика. По същото време в периода 1993 – 1998 г. е хоноруван преподавател по право в Технически университет – филиал Пловдив. Студентите го обичаха много. През 2006 г. се пенсионира от МВР с чин подполковник. След това до смъртта си работи като адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив.
Жечко беше изключително работоспособен – при необходимост и при изпълнение на неотложни задачи можеше да работи без почивка в продължение на повече от две денонощия. Гореше в работата си и страдаше от някои несправедливости.
Беше безкомпромисно честен. Никога не постави личния си интерес над обществения, никога не наруши принципите си, никога не предаде приятел. Винаги беше готов да помогне и да подкрепи приятел, а той имаше много приятели.
Жечко беше изцяло отдаден на семейството си. С голяма отговорност, с много грижи и любов отгледа заедно със съпругата си Тинка двама достойни синове. След смъртта на съпругата си през 2007 г. остана единствена опора на синовете си. Те заминаха в чужбина и болезнено му липсваха, но се гордееше много с тях. С голяма любов се отнасяше към трите си внучета Христиана, Жечко и Роси, искаше му се по-често да са край него.
Жечко беше много интелигентен, с дълбок, аналитичен ум. Красив ум… Имаше задълбочени познания в много области. Беше загрижен за света. Казваше, че светът не върви към по-добро. Пророк…
Семейството и близките ще запомнят Жечко с неговата безгранична любов, отдаденост и грижовност към всички;
Приятелите ще го запомнят с неговия интелект, чувство за хумор, искреност и всеотдайност;
Колегите – с безкомпромисния професионализъм, честност и праволинейност.
За всички Жечко ще остане душата на компанията, неизменният „Тамада”, почитател и рецитатор на Владимир Висоцки и искрен родолюбец.
Винаги ще те помним и обичаме, ти си завинаги част от нас. ПОКЛОН !
От семейството
КРАСИМИРА
05.06.2020Липсваш ми много, не мога и не искам да повярвам, че те няма. Сълзите ми текат без спир, тъжно е, пусто е без теб, има само болка и тъга. Не ще преживея смъртта ти. Обичам те и се прекланям поклон пред паметта ти.
КРАСИМИРА
05.06.2020ИЗМИНАХА ТРИ МЕСЕЦА ОТ СМЪРТТА НА НЕПРЕЖАЛИМИЯ и много скъп за мен човек. Обичта ми към теб е вечна и истинска, каквато ти даряваше преживе. С много обич и поклон ! Обичам те, и винаги ще ми липсваш както на мен, така всички които те обичат ...
Руси Желязков
21.05.2020Липсваш ми Татко, Обичам те
Юлия
04.05.2020Два месеца без теб, бате. Мир и покой на душата ти. Обичам те. Винаги ще ми липсваш. Ти си най-страхотният брат.
Руси
30.04.2020Татко, липсваш ми! Не остана време да направим и да си кажем толкова много неща, прости ми. Обичам те
КРАСИМИРА
29.04.2020Винаги,ще ми липсваш и ще имам нужда от човек като теб.Беше много всеотдаен,любящ и грижовен към мен и детето ми. Раздаваше се от сърце и душа. Ти можеше да развеселиш идеално всеки когато е разстроен или объркан.Ти беше моето вдъхновение и пример в много житейски ситуации! ПОЧИВАЙ В МИР! ЛИПСВАШ МИ !
сем. Чорбаджийски
28.04.2020За всички нас е трудно да понесем, че вече те няма. Колко много неща пропуснахме... Прости ни. Ти си завинаги с нас.
сем. Чорбаджийски
28.04.2020За всички нас е трудно да понесем, че вече те няма. Колко много неща пропуснахме... Прости ни. Ти си завинаги с нас.
Руси
27.04.2020Обичам те Татко, липсваш ми. Благодаря ти, за всичко което направи за нас!
Руси
27.04.2020Обичам те Татко, липсваш ми. Благодаря ти, за всичко което направи за нас!
Приятелите
24.04.2020Жека, къде си, приятелю. Няма кой да ни събира, с кого да си кажем по някоя добра дума. Не е същото без теб. То вече не можем и да се събираме... Дано да ти е по-добре там. Няма да те забравим.
Атанас
24.04.2020Татко,липсваш ми много страшно много. Обичам те
Атанас
24.04.2020Татко,липсваш ми много страшно много. Обичам те
Атанас
24.04.2020Татко,липсваш ми много страшно много. Обичам те
Христиана
22.04.2020Много ми е мъчно, вуйчо. Ти беше винаги до мен,когато имах нужда от подкрепа. Винаги си ни помагал в най-трудните моменти. Разчитахме на теб,на добрата дума, за успокоението. Липсваш ми, но вярвам,че си на по-добро място.
Юлия
21.04.2020Липсваш ми, бате. Обичам те.
Юлия
15.04.2020В това трудно време много ми липсваш.