Лагерфелд, който спаси “Шанел”, си отиде, без да признае кога е роден

Точно седем часа сън в денонощието - нито повече, нито по-малко, дори светът наоколо да се руши. Винаги в дълга до земята бяла риза от поплин - специална материя за спално бельо, което обличали единствено царските особи в Централна и Западна Европа през XVII век. Топлите напитки за него бяха табу, само диетична кола - от сутрин до вечер.

Видеше ли някого с джапанки, му призляваше и държеше в обкръжението си да има само крака, обути в чорапи единствено до коляното. Нямаше по-омразна гледка за него от мъж, кръстосал краката си, обут в къси чорапи и дълъг панталон, чиито косми по глезените се забелязват отдалеч.

Никога не можеше да бъде видян да се рови в каквито и да е социални мрежи - абсолютна

загуба на време при така късия ден.

Нямаше проблем обаче най-скъпото му същество, сиамската котка Шупет, да има туитър с хиляди последователи. Четириногото се хранеше заедно със своя стопанин, който преди време дори заяви желанието си да сключи брак с него.

Това не беше ежедневието на един луд, а само малка част от странностите на един диктатор... в модата.

Кайзера на стила, елегантността и провокацията Карл Лагерфелд, който се изявяваше и като фотограф и карикатурист, остави ярка следа след себе си и няма да бъде забравен.

Дизайнерът почина на 19 февруари 2019 в Париж, след като предишния ден е хоспитализиран по спешност. Неговото здравословно състояние е било влошено от няколко седмици вследствие на борба с рак на панкреаса.

Световните медии съобщават печалната новина, че творческият директор на “Шанел” си е отишъл на 85-години, макар модният гуру никога да не признава пред света истинската си възраст.

Лагерфелд твърдеше, че е роден в Хамбург през 1938-а, понякога пък казваше 1935-а, а в интервю веднъж дори изтъква, че рождената му година завинаги ще остане загадка.

Любопитството около тази мистерия кара пресата да търси отговори и да ги намери. През 2008 г. вестник “Билд ам Зонтаг” провежда разследване и публикува кръщелното свидетелство на дизайнера, в което

е посочена датата 10 септември 1933 г.

Това не успява да накара ексцентричния моден гений да бъде откровен по въпроса и през есента на същата 2008-а той празнува 70-годишен юбилей, макар според документа да е с 5 години по-стар.

Лагерфелд дори е изтъквал, че е наследник на шведски благородник - Лудвиг Ото Лагерфелд, докато в действителност е единствен син на Ото и Елизабет Лагерфелд - заможни производители на консервирано мляко в Германия.

Всъщност именно положението на неговия баща като преуспяващ бизнесмен опазва семейството при управлението на нацистите.

С идването на Хитлер на власт през 1933 година фамилията Лагерфелд се премества в селски район в Северна Германия, където според самия дизайнер са били напълно откъснати от реалността в страната.

“Мили, защо не започнеш да рисуваш? Вдига по-малко шум”, обръща се към малкия Карл неговата майка, докато синът й подрънква на пиано.

И тези думи леко насочват бъдещия моден гуру към неговото призвание, макар момчето така или иначе да обожава да си прави изрезки от модни списания и да е ясно какъв е неговият път. Още като тийнейджър Карл често критикува своите връстници за това, което са облекли. През 1953 година заедно с майка си напуска Германия и се установява в Париж, където учи в лицея “Монтен”.

Две години по-късно започва да трупа опит като асистент в ателието на Пиер Балмен, а през 1958 - чиракува и при Жан Пату, от когото взема най-ценните си уроци. Само за една година придобива

самочувствие сам да разпери криле

и да стане дизайнер на свободна практика.

През 1964 година обаче, разочарован и ненамиращ необходимото удовлетворение, Лагерфелд обръща гръб на Париж и се хвърля в изучаването на изкуства в Италия.

Разбира, че това е само пауза, а не генерален завой, и три години по-късно се завръща при своите. Става консултант по дизайн във “Фенди”.

Сдобива се с полулярност през 70-те години с работата си за Chloe, където получава зелена светлина за изработването на колекции прет-а-порте. С неговата иновативност и дързост моделите му няма как да останат незабелязани. Лагерфелд се сдобива с международна слава. И стъпка по стъпка стига до “Шанел”.

На плещите му пада повече от отговорна задача - да спаси вехнещото в светлината на новото време наследство на Коко. И той успява да възроди, да даде втори живот, на една легенда. Кайзера поема юздите като творчески директор на марката десет години след като нейната създателка вече я няма. И според собствените му думи тогава всички живеели и поддържали оставеното от нея така, че да зачитат напълно паметта на Коко Шанел.

“Ако искате да убиете къщата, покажете уважение.

За последните десетилетия наблюдавахме разцвета на много брандове и много хора нарекоха чудо възраждането на “Шанел”. Аз не смятам така - обяснява дизайнерът. - Поех кормилото на практически несъществуваща компания. Още в момента, в който бях поканен, веднага заявих на ръководството: “Ще правя това, което смятам за нужно, и не са ми необходими никакви съвети!”. Те приеха това. В този план може би приличам леко на фашист. Ако някой се намеси в работата ми, аз губя интерес. Интересувам се само от собствената си работа. За областта, в която се занимавам, този своего рода егоцентризъм е важно качество.”

Лагерфелд не се бои да поема рискове и да преплита класиката на Коко със стрийткултурата. Емблемата на марката се издига от пепелта като феникс и става ясно, че луксът може да върлува на улицата.

Германецът слага подписа си под договор с “Шанел” за четири колекции годишно, но е неудържим и стига до нечуваните осем.

“Да спра да работя? Това значи да умра”, казва модният диктатор.

И въпреки че спасява “Шанел”, той признава, че създателката на марката навярно би осъдила всичко, което е сътворил под нейния знак.

“Създадох нещо от нищо, защото имах абсолютната власт да правя каквото си поискам.

Коко обаче щеше да мрази това ми своеволие.”

Лагерфелд винаги се ползваше с особена свобода и никой не можеше да му постави лимити, като през цялата си кариера твореше неуморно за различни марки и за своя едноименен бранд. И освен със сензационния си нюх за пулсираща мода той правеше впечатление и с острия си език.

“Долнище на анцуг – това е признак за поражение. Ако вече сте си купили, това е знак, че сте загубили контрол над живота си.”

Наричал е Адел “дебела”, а Пипа Мидълтън - “жена, която трябва да показва само гърба си”. На прицела му са попадали всякакви личности, че дори и Ангела Меркел.

Освен да бъде моден диктатор, Лагерфелд обичаше да наблюдава света през фотообектива. Както и да го иронизира чрез щрихи. Той не щади дори себе си от своята критичност, като казваше, че е “изрод в риза”, и се определяше като карикатура.

“И това ми харесва, това е нещо като маска. За мен карнавалът във Венеция продължава цяла година.”

Макар свикнал да прави впечатление в светлината на прожекторите, германецът не обичаше да бъде наблюдаван от чужди очи, особено в своя интимен свят. Личното му пространство беше само за него и Шупет.

Определяше връзката си със сиамския любимец като любов от пръв поглед. Всъщност манекенът и певец Батист Джабикони - една от музите на дизайнера, на когото преди това принадлежи Шупет, му го оставя за малко, докато е в отпуск. Когато обаче французинът се връща и опитва да вземе Шупет обратно, Лагерфелд му казва:

“Извинявай, но

тя остава с мен!”

А дали всъщност е имало някого на този свят, който да познава истински енигматичната същност на Кайзера?!

“Толкова години съм работил върху изграждането на определен образ на самия себе си, че смятам това за невъзможно. И това е моето желание, дори тези, които най-дълбоко обичам в душата си, за тях също искам да остане невъзможно.”

;


запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете