Не самолет, а жена обръща надолу живота на Борис Гуджунов (Видео)

Борис Гуджунов си отиде на 14 юни 2015 г., а така и не разбрахме какъв бе всъщност. Запомнихме го с няколко песни като “Надежда” и “Хора и улици”, със самолетната катастрофа през 1971 г., от която оцеля, с тежкия диабет и оплаквания на срутения от куп болести певец в заника на живота му.

Кой бе истинският Борис Гуджунов? Кои бяха истинските му приятели, истинските му жени, истинските му страдания? Това разбрах само за една вечер, но късно - него вече го нямаше.

Тази странна вечер на телефонни спомени се заформи часове след като Борис Гуджунов легна за първа нощ в гроба. Докато Светла - съпругата на Борислав Грънчаров, ми разказваше надълго за онова време и за Гуджунов, на мъжа ѝ звъняха ту от семейството на Петко от “Трамвай номер 5”, ту легендарният продуцент и музикант Здравко Радоев. Може би тази първа вечер без Борето Гуджунов никой не искаше да остане сам, звъняха си, сякаш събираха старата си тайфа да си го спомнят с добро от най-силните му години.

Получи се история, която можехме да предадем стегнато, вълнуващо и драматично, та да се чете на един дъх, без да се позоваваме изцяло на събеседници. Но тогава нямаше да го има документа. Затова, както се полага на сериозен вестник, предпочетохме да запазим историчността на разказите на всеки участник в разговора за Борис Гуджунов. Защото описваха истински и драматични събития от живота му, а не жълти клюки. И бяха първите читатели, одобрили този текст.

Първата му съпруга

избягва с детето му в Швеция

заради арабин, Интерпол я

издирва, а певецът отива

да отвлече от нея сина си.

“Диабетът на Борето Гуджунов отключва не катастрофата на самолета, а одисеята с първия му син, отвлечен от първата му жена Емилия”, убедена е Светла Грънчарова. На нея трябва да ѝ се вярва, тъй като тя познава Гуджунов от 1963 година, а на следващата среща съпруга си. Но да караме по ред.

Светла тогава е манекенка към Центъра за нови стоки и мода (ЦНСМ), ДИП “Витоша” и сп. “Лада” заедно с Мария, бъдещата съпруга на Ламбо, която тогава е омъжена за Вили Цанков. Стефан Данаилов и Борето Грънчаров пък са мъжете манекени и от ревю на ревю се загажват с хубавиците. 

Ето какво разказва още Светла Грънчарова: “Познавам Борето Гуджунов година преди да се запозная с моя мъж. В тази тайфа бе и Стефчо Воронов. Това бе през 1963 година, а на следващата срещнах моя Боре Грънчаров. Тогава явката на всички е кафене “Бразилия” на ъгъла на “Солунска” и “Витошка”. В тайфата са Емил Димитров, Борето, Мария Нейкова, Богдана, Здравко Радоев, Стефан Воронов...”

Тогава Здравко Радоев вече е оженен за Богдана Карадочева, Стефчо Воронов е в очакване на своята Маргарита, Емил Димитров вече се среща с Мариета, а Борислав Грънчаров си има Светла.

А най-влюбчивият - Борето Гуджунов, е сам.

Светла продължава: “Веднъж в компанията се появи Емилия - грубовата, но ефектна и елегантно облечена. Идваше със страхотните тоалети, с шапките. Не че ние, манекенките, бяхме по-зле, но си личеше, че тя е облечена скъпо. И Борето се впечатли.”

Женската половина от тайфата бързо узнават, че Емилия е била омъжена за някакъв богат арабин, който живеел в Англия. Като се разделят, арабинът си взема децата и ги дава в пансион. Достига слух, че после е лежал за далавери.

Емилия впечатлява Борис Гуджунов и той се влюбва. “Изгоних Емилия от вкъщи още като споменаха, че ще се женят. Вече бях разбрала, че

тя има от арабин

две деца, които е

изоставила, и

казах: “Боре, тази

я махай от вкъщи”.

Емилия, която бе сред изпращачите на Гуджунов на гробището, уточнява: “Запознахме се през 1970 година, бяхме дълго гаджета и се оженихме през 1973-а малко преди да се роди през април синът ни Александър”.

През 1970 г. и преди това Лили Иванова кани Гуджунов да пее в първата част на нейни турнета. Продуцент на певицата тогава е Здравко Радоев. “Когато пътуваше с Лили по концерти, Борето бе финансово най-добре. Виждала съм у тях как

отваряше

гардероба, а вътре

цял рафт, нареден

с пари

Тогава Борето бе един от богатите певци. Даже майка му го гълчеше, че не си заключва поне гардероба”, разказва Светла Грънчарова.

През тези години манекенката е много близка с майка му Ветка и старата често я търси да помага при проблемите. А проблемите се изсипват над младия певец с кадифен глас.

На 21 декември 1971 г. Гуджунов, Паша Христова и Мария Нейкова са в делегацията, която излита за дните на българската култура в Алжир. В него е целият оркестър “София”, има и читалищни самодейци. 

В нощта преди полета

певецът сънува, че жена се навежда над него и го предупреждава

да не тръгват на път 13 души.

А за Алжир заминават точно 13 певци и музиканти.

Самолетът пада на летището, в пламъците му загиват половината оркестър “София” и Паша Христова, а полуживи скачат Борис Гуджунов и Мария Нейкова, саксофонистът на оркестъра Димитър Симеонов и др.

Оцелелите получават по 2500 лв. Много версии се ширят за катастрофата. Едната гласи, че е била срещу втория пилот, който искал да разкаже на Тодор Живков за кражбите, далаверите и черните полети на тогавашните шефове на “Балкан” и те просто са го ликвидирали. Затова в последния момент ги вкарали в друг самолет, уж ремонтиран и изпробван.

В интервю близо 40 години по-късно Христо Кидиков пък заявява, че целта на атентата е бил самият Тодор Живков, който уж е трябвало да лети с този аероплан. Шест години след катастрофата Мария Нейкова и съпругът ѝ казват на Гуджунов, че според информация от МВР катастрофата е била планирана.

“На Борето му бе забранено 20 години да споменава за самолетната катастрофа. И на него, и на Янка Рупкина, и на самодейците от читалище “Аура”, и на оркестър “София”. Чак след демокрацията се заговори за нея. Веднъж казаха, че е кацал Тодор Живков и заради него е имало смущения по пистите, появи се и версия, че са пренасяли нещо в самолета и той е трябвало да падне. Майка му го изживя много тежко”, разказва Светла Грънчарова.

“След катастрофата ми се случиха само лоши неща. Затворих се в себе си, загинаха близки приятели и колеги и всичко тръгна наопаки. Оттогава станах друг човек”, казва след години Гуджунов. Тежкият диабет уврежда и зрението му.

Идват и нестихващите съпружески скандали и

певецът тръгва

надолу - и

здравословно,

и финансово.

Здравко Радоев, който тогава е продуцент на Лили Иванова, с която живееят на семейни начала, но без брак, разказва: “Имаше неприятни истории с първата му жена. Веднъж тръгвах на турне с други певци и вечерта преди заминаване Борето дойде вкъщи да ме моли да взема жена му за конферансие на турнето - имала категория за водеща. Тя трябвало да се махне от София, тъй като нейният бивш мъж - иранец, който живеел в Лондон, тръгвал към София да я коли и малтретира, за да вземе децата.

Казах му, че я няма във ведомостта, как да я взема, а той: “Вземай я, само да не бъде в София!” 

Всичко излезе лъжа. Бях шокиран, защото още на третия ден от турнето, на което я взехме с нас,

иранецът пристигна с кола, настани се в същия хотел

и живееше с Емилия.

Тоест съвсем не идвал да я малтретира, а за друго. След десетина дни Борето дойде да се види с жена си и тогава иранецът изчезна. Щом Борето се прибра, оня пак се появи. Беше трагедия.

След време жена му избяга с децата в Швеция. Гуджунов бе в Италия, като му казаха, и той ги обяви за издирване чрез Интерпол. Имаше преследвания по Швеция, карабинерите бяха мобилизирани, посолството му помагаше, приятели...

Така че на това момче освен самолетната катастрофа, която бе като капак на всичко, в живота му се струпаха невероятно големи неприятности. И мисля, че този диабет и всички болести се случиха благодарение на тези истории и тази му съдба. И му се чудя как въобще издържа на всичките тези натоварвания.”

Подробности в история на съпругата бегълка внася и Ани Петкова, женага на Петко от “Трамвай №5”:

“През 1977-1980 бяхме съседи в жк “Люлин” и станахме много близки. Освен това Борето ми бе колега в Ансамбъла на строителните войски - бях танцьорка, а той пееше. С първата му жена Емилия бяха на път вече да се разделят. Тя непрекъснато се събираше и разделяше с един арабин, с когото преди това имала брак, и това се отразяваше много зле на Борето.

Сашко бе на не повече на 4-5 годинки, когато тя взе детето и замина с него за Швеция.

Борето бе на турне в Италия, когато разбра, че синът му е отвлечен,

и това го съсипа. Веднага се обадил в Интерпол и карабинерите я открили къде е. Той искаше да си върне детето на всяка цена.

Накрая реши да си го открадне и бе направил план. Бе отишъл в шведския град с два самолетни билети в джоба. Разказваше ни, че уговарял Емилия да му даде детето, за да бъдат заедно. Казал ѝ, че ще го заведе за час-два на детска площадка. А вместо на площадката смятал да хване пътя за летището и да се върнат със самолета в София.   

На срещата обаче Емилия се появява сама и казала, че детето е със зачервено гърло и не може да го пусне. Певецът бил като съсипан, като разбрал, че цялата му конспирация отива на вятъра. Вероятно й е дал пари, но накрая взема детето си и го връща със самолет."

Тома Спространов внася подробности: “По това време Борето пееше в Италия. Бе спечелил добри пари и ги изпращаше на жена си Емилия. А тя духва със сина им да търси арабина и се запилява в Швеция. Борето в едни луди снегове с малка кола тръгна натам да открие детето си. След години синът му Сашо откри полубратята си в Лондон...”

Гуджунов не бе авантюрист, а мек и благ и всички тези криминални истории и преживяванията му се отразяват повече отколкото самата самолетна катастрофа."

Спространов продължава разказа си: “Премеждията с арабина му идваха в повече, но все пак Борето му отмъкна жената. Всъщност иранецът е многоженец, но държи на тази, която му е родила двама сина. Знам, че избягва в Англия с децата си, тъй като искат да го арестуват по политически причини, след като властта в Иран спечелва противникът на неговата партия. Но иска да е и с Емилия и започва да прескача до София.

Борето ми е разправял как арабинът му скачал по колата му от ревност и той не знаел какво да направи. Решиха да се скрият за известно време. Жена ми - англичанката, имаше апартамент в блок №6 до стадион “Академик”, в който живееха всички преподаватели чужденци. Дадох му ключовете на апартамента и заминахме за 2 седмици в Пловдив. Грях ми е на душата, но майката на Борето леля Ветка, такава добра жена, ме пита зная ли къде е изчезнал синът й, а аз казах, че не знам. А му бях дал ключа.”

Продуцентът Здравко Радоев допълва: “Всички болести на Борето се случиха благодарение на тези истории. А ние му се подигравахме с някакви дребни неща - той пътуваше винаги с куфарче с лекарства, без да е болен, защото все го беше страх, че ще настине и загуби гласа си. Излизаше винаги с вълнено шалче, дори и в летните жеги. Бяхме склонни да се майтапим за всяко нещо. А после какви неща му се случиха. А накрая и със самолета. Дори си мисля, че оцеля при тази катастрофа, за да може да страда още повече.”

Тома Спространов внася и интересен детайл защо Гуджунов оцелява при самолетната катастрофа. “Емилия го изпрати на летището с топли сандвичи с колбаси. Те миришат вкусно и Борето не е удобно да отвори закуската си на първата седалка до Паша Христова, където му е мястото като лидер. Вика барабаниста на оркестър “София” Крум Калъчев - съпруга на Катя Филипова, и 

сядат отзад на самолета, за да си похапнат, и

това го спасява.

Защото, ако бе седнал до Паша Христова, да бе изгорял и той.”

Тромпетистът Димитър Симеонов, който също оцелява при катастрофата, обаче казва друга версия. “Жената на тромбониста Петър Петров му бе сложила в багажа пържоли и вино. И Пешо събра отзад в самолета около десетина души да хапнем и пийнем. Сред нас бе и Гуджунов. И оцеляхме. Борето бе прекрасно момче, но имаше слаб дух и рухна след катастрофата.

Докато аз извлякох друга поука - щом

Господ ме остави жив, значи ме обича и аз трябва да живея.”

Димитър Симеонов свиреше във вторник на обяд в сладкарница “България” и бе може би най-възрастният действащ саксофонист в света.

Да излезе от дълбоката си житейска криза, по-късно Годжунов

търси съвет

при Ванга.

Тя му казва, че може спокойно да пътува отново със самолет, но да се пази от вода (Той умря с вода в белите дробове.) Ванга му предрича, че ще се ожени втори път и то за полякиня, която ще го дари с дете. Така и става, синът им Кристиян вече е едно пораснало и умно момче, което много прилича на баща си.

Въпреки, че го оплитат в своите мрежи, този

съсипан от живота даровит певец

не може без жени.

Светла Грънчарова разказва: “Борето бе много влюбчив и непрекъснато бе влюбен. Беше луд по една полякиня в цирка. После хлътна дълбоко по норвежка, с която се запознават на фестивал в Полша. Дори бе помолил Генко Генков да я покани на “Златният Орфей”. Доскоро я издирваше и питаше за нея.” Всички приятели са впрегнати от Гуджунов да изнамерят синеоката норвежка Лилиан Хариет.

“Допреди 2-3 години питаше за нея. Казваше: “Търсете я, цял живот не мога да я забравя!” Направихме официално запитване по радиостанциите на няколко държави за Лилиан Хариет с претекст, че уж ще пишем история на “Златният Орфей” - спомня си Тома Спространов и добавя:

Преди да се ожени Борето Гуджунов бе пич, красавец и голям сваляч, като всяка звезда. Преди норвежката пък има тайна любов с цирковата артистка Вили каучука. Но после взе да се влюбва отчаяно и да предлага брак. След като се ожени обаче, той никога не е изневерявал.”

Светла Грънчарова: “Борето бе весел, но не бе като Боян Иванов шоумен, а по-въздържан, не обичаше да бъде центъра на компанията. Просто кротко се усмихваше и ръсеше доброта.

Иначе неговите забежки бяха в това да харесва хубавите момичета. Той бе вечно влюбеният”.

Борислав Грънчаров го описва какъв е бил със случка от сцената: “Триото “Бо Бо Бо” прави концерт в зала 1 на НДК. Жената на Борето Елжбета е на първия ред и Гуджунов пее “Джони Би Гуд”. И на солото по средата на песента, когато се поклащахме в ритъма на рока, той изведнъж се просна на сцената. Бе само година след сърдечната му операция. Жена му почти припаднала, а ние с Боян Иванов се хванахме да мерим пулса. А Борето Гуджунов ни вика: “Шоу правя, шоу правя.”

C втората си съпруга Елжбета се запознават в Чехия. “Пеех в нощното вариете “Каскада”. Бях звезда на заведението, а тя беше в балета. Тогава още бях женен за Емилия и с Елжбета бяхме само на “здрасти”, казва Гуджунов. След развода си среща полякинята отново през 1981 г. във Варна. Елжбета с още три момичета играят в бара на хотел “Черно море”, а Гуджунов остава да пее целия сезон в този район. “Взеха се, когато Борето вече не бе добре финансово. Имаше и признаци за диабета му, но си беше сладък за жените с неговия кадифен глас и всички го харесваха. А и на горката Елжбета не ѝ се връщаше в Полша - родителите ѝ бяха починали и тя бе останала сама. И Гуджунов ѝ бе спасението. Ожениха се през 1981 г. Тя наистина много го гледаше, отгледа и двете деца”, разказва Светла.

Съсипан от болестта, към края на дните си Гуджунов гони жена си от стаята. Той не иска да вижда никого освен сина си Кристиян, когото лудо обича.

Макар и от различни майки, двамата братя Александър и Кристиян се разбират, но по-големият отдавна е в Лондон и дълго време работи като барман. Там му помагат да си стъпи на краката полубратята му от брака на майка му с арабина. Децата от арабина завършват колеж и днес помагат и на майка си Емилия. Тя също трудно свързва двата края, макар и да изглежда запазена. Работела е по едно време като таксиметров шофьор, а сега продавала билети в метрото, обяснявал Гуджунов на приятели.

Казват, че месец преди да почине,

певецът прави

завещание

в болницата

“Какво да завещае, имаше един апартамент в “Люлин” и две стари гарнитури”, коментират слуха негови приятели.

Бившата му съпруга Емилия казва: “Не знам дали е оставил завещание. Има ли значение това - него го няма. Синът ми го обичаше, сигурно и той го е обичал. Знаех, че бе болен, но никога не съм предполагала, че ще вървя след ковчега му. Беше ме извикал да се видим в болницата. Бях три дни до него. Като отидох, ми каза: “Разтопи ми сърцето. То бе замръзнало. Направих много неща, които не бяха хубави, моля те, прости ми.” Казах му, че всичко е минало и заминало и нищо лошо не е останало.

Ако това е вярно, на пръв поглед е странно той да се извинява на бившата си след всичките му страдания, докарани от нея, която с години е карала душата му да кърви от болка. Но пък на Изхода човек се променя. Разбирайки за скорошния си край, Борис Гуджунов - онеправдаваният, направеният за смях и срам, иска прошка от този, който превърна живота му в голяма жива рана. Съвсем по библейски, но

Гуджунов по дух

и душа винаги

си е бил

благородник,

казват приятелите му.

Тъжно е, че този, който неистово е търсил Жената в живота си, преминава в болка и самота въпреки двата си брака. Успява само да изпее бляна си. Михаил Белчев пише специално за него текста на “Не си родена още ти”, а Александър Йосифов го облича в музика. И Гуджунов запява:

“...Ела, ела, но знам, не си,

не си родена още ти!

Аз съм те създал,

за да не бъда вечно сам...

Синът му Александър не пристигна от Лондон да се прости с баща си.

Той се е сбогувал с него преди месец с писмо, оставено на майка му. В него пише: “В градината ме помоли да отида. И там седнах на пънче и казах най-вълшебното си стихотворение - ей така ми дойде и бе за татко като за изпращане. Знам, че може да се смали дотолкова, че злите духове могат да го загубят в мрака и да се откажат. Забравих стиховете веднага, но помислих после и разбрах, че всъщност ангелът в мене го е казал. Много леко-леко го прошепнах и беше много тихо за момента, изпратих го в себе си. Така е, за добро да бъде. И сълзите ми в море от любов ще се превърнат...”

Голямата любов на Гуджунов през последните 21 години от живота му е синът Кристиян. Може би защото той е изтърсакът - ражда се на 1 октомври 1993 г., когато баща му вече е на 52. “Разликата между Александър и Кристиян е точно 20 години”, пояснява Елжбета.

Мъката на Гуджунов през годините е, че почти не може да помага финансово на детето си. Дори бе изплакал: “В очите на сина си съм една плюнка!”.

Близък приятел на семейството, Тома Спространов, казва: “Да, Кристиян като малък нямаше много неща, които децата искат и повечето родители задоволяват техните детски капризи. Но израсна великолепно момче и покрай болестта на баща си научи не един или два житейски урока. Кристиян, който завърши театралната академия “Любен Гройс”, с годините осъзнава какъв баща има и до края на дните му е плътно до него и много отдаден.”

През последната година, когато започнаха да събират помощи, за да може Гуджунов да се лекува, певецът каза: “Не съм си представял, че ще стигна до такова положение - да разчитам на помощта на моите приятели. И все пак по настояване на хората около мен си позволявам да оставя банкова сметка. Тя е на сина ми Кристиян Борисов Гуджунов, който в момента се грижи най-вече за мен, тъй като съм доста слабо подвижен. Благодарен съм за вниманието и обичта ви към мен - единствената топлина и надежда, че все пак съм оставил една добра следа след себе си”, написа до медиите Борис Гуджунов.

Все пак преди да умре, Гуджунов остави друго завещание - диск с 22 избрани от общо 250 негови песни, които приятели издадоха през февруари 2015 г.

Тома Спространов оставяше дискове при охраната на радиото и съобщаваше в предаването си, че всеки може да си купи последния диск на Гуджунов. За 5 лева.

На гробището Тома носеше 900 лв. в джоба си. Бяха парите от последните продажби. Даде ги на Кристиян и рече: “Това са последните пари, спечелени от баща ти. Не от помощи, а от татко ти.”

;


запали свещ
запали свещ
остави цвете
остави цвете