Аз съм навсякъде неотразима. Отразете ме, както искате, възпейте ме със свои думи, каза голямата актриса в разговор с Пенчо Ковачев.

През 2017 г. Татяна Лолова получи "Златна роза" за цялостно творчество. На 10 октомври й се обадих по телефона:

- Здравей, Таня! Пенчо Ковачев съм...

- Здравей, Пенчо.

- Поздравления за наградата "Златна роза" за цялостно творчество, която ти връчиха на тазгодишния кинофестивал във Варна!

- Благодаря ти много! Да ти се връща с много такива награди и по този начин дадени, както беше във Варна. Начинът на връчването ме трогна, не толкова наградата...

- Какво му беше на начина?

- Ами... с много нежност го направиха! И прожектираха парчета от мои филми, всички бяха много нежни и внимателни. Плюс това целият фестивал беше пълен с прекрасни филми!

- Така ли?

- Да, нови български филми... Страхотни!

- Ще ги гледам всичките.

- Гледай ги. Тази вечер е този, който получи голямата награда и наградите за мъжка и женска роля - "Вездесъщият". Но всичките филми са наистина много хубави! Най-малко съм очаквала радост за себе се... лична. И изведнъж ми казаха и го направиха с много нежност и внимание.

- Ти не знаеше ли предварително?

- Казаха ми три дни преди това и щях да ги убия! Казах, че не желая. Исках да се израдвам ... толкова хубави филми минават... Не ми е сега редът!

- Кой ти каза първи, че ще те награждават?

- Не помня кой беше. То за цялостно творчество е редно да се каже, този приз не е тайна. Аз викам - не, не, не, не... Този, този, този и този филм трябва да получат награди! Обаче много приятно го направиха и наистина получих "Златна роза".

- Какво представлява наградата?

- Статуетка на една розичка с две клончета листенца. Много е красиво и по много приятен начин ми беше поднесена. А Камен Воденичаров беше направил компилация от мои филми. И към всичко хубаво, което гледах през седмицата, това не ме ядоса. Така го бяха направили, че ми стана приятно.

- Видя се като млада...

- Не! Не съм се видяла като млада. Аз съм си млада! Те ме наградиха за вечна младост (Голям смях.)

- Ти доволна ли си как те използва киното през всичките тези години?

- Дали съм доволна колко ме е използвало киното?

- Да.

- Амиии... трябвашие да ме използват колкото Чарли Чаплин. Ама той сам си се е използвал! (Много голям смях.) Не мога да съм недоволна... Ама ти ми правиш интервю!? Имаш много здраве... Иди да гледаш филмите! Беше много хубав кинофестивал.

- Аз съм българокиноман и гледам всичките ни филми.

- Знам, затова ти казвам, че ти предстои радост от това, което ще гледаш.

- Обаче трябва и да те възпея в три страници в "24 часа".

- Възпей ме със свои думи. Ти имаш богат речник на възпяване. Гледай да не напишеш - хареса ли ви, че и на стогодишнината ви наградиха! А аз ще кажа - защо за 100? За 150!

- В момента снимаш ли нещо?

- В момента си почивам, защото съм гроги и имам работа след 2-3 дни и трябва да я подготвя.

- Добре...

- Бъди жив и здрав. Много си хитър... Хахаха. Сами ще си пишете! Писна ми аз да разказвам. Няма така! Измислете нещо. За толкова хора толкова неща съм казала, а всичките искате аз да казвам и за себе си. Не!

- Ама ти говориш много интересно...

- Е, да де, ама пък вие сте професионалисти, още по-интересно говорите.

- Ние можем да говорим интересно, но ти в киното си неотразима

- Аз навсякъде съм неотразима! (Много голям смях.) И се радвам, че те си го забелязал. И ме отразяваш както съм неотразима.

- Точно така е. И вярвам, че ще се справя и този път.

- Бъди жив и здрав, много поздрави на семейството. И напиши всички българи да гледат новите филми, които са страхотни...