Заради залежите от магнетит на острова компасите на корабите полудявали.

Казват, че през първата си нощ на остров Елба Наполеон Бонапарт почти не мигва. Императорът, който близо две десетилетия преди това дърпа юздите на Европа, отива в изгнание на Елба на 4 май 1814 г. след абдикирането си от трона на Франция и както повелява договорът от Фонтенбло.

Пристигайки на острова обаче, Наполеон е настанен в мизерна резиденция, която на всичкото отгоре се намира в най-оживената част, където се чуват непрекъснато виковете на празнуващото население и топовните гърмежи, с които го посрещат. Едва дочакал утрото, Наполеон се втурва да изследва надълго и нашироко градчето Космополи (това име дава навремето Козимо де Медичи на пристанището Портоферайо). Така

Наполеон намира

своята перфектна

резиденция

– Палацина дей Мулини (сградата на вятърните мелници). Въпреки че е непретенциозна, двуетажната постройка е хубава, на тихо място и с прекрасна панорама към морето и към канала на Пиомбино. Така императорът държи под око кои кораби идват в пристанището.

Наполеон преустройва сградата според нуждите си – в нея идват да живеят майка му и сестра му Паолина. Неговата любима Мария-Луиза Австрийска обаче така и не пристига. Разказват, че въпреки обновената си спалня Наполеон рядко спи в нея. Предпочита вместо това да се разполага в градината си, където прекарва часове, за да диктува заповеди, да

изследва морето

пред себе си и да

обмисля реванша си.

Наполеон бяга от Елба на 26 февруари 1815 г. За деветте си месеца на острова обаче той върши чудеса. Въпреки че знае, че няма да се задържи на него задълго, той го модернизира с енергията на човек, който не може да стои и минута без работа – изгражда пътна мрежа, подпомага развитието на индустрията, земеделието, мините.

Днес на остров Елба може да се посетят и двете резиденции, в които живее навремето Наполеон – Вила дей Мулини в Портоферайо и Вила Сан Мартино до Прокио. Наполеон Бонапарт бележи с присъствието си обаче само малка част от историята на Елба. 

Едва ли ще намерите друг италиански остров, който да съчетава накуп толкова богата история, археология, изкуство, природа, море, плажове, кухня. Със своите 224 кв. км площ и 147 км брегове Елба е най-големият остров от националния парк на Тосканския архипелаг и е

най-широко

разпростреният

морски резерват

в Европа,

който включва островите Джилио, Капрая, Монтекристо, Джанутри, Горгона и Пианоза (бивша затворническа колония).

Плажовете на Елба са като рог на изобилието, в който има за всеки вкус по нещо.

Има дълги плажове с бял пясък като Лидо ди Каполивери, Фетовая, Биодола, Лакона. Има и с морски чакъл като Капо Бианко, Сотобомба и Сансоне. Има и изолирани диви плажове сред скали, до които може да се стигне само с лодка. Само за 20 минути в Елба човек може да се изкачи от морето до върха на Монте Капане (1019 м). Тук човек “диша” едновременно и море, и планина. В Елба навсякъде може да се видят обширни зони от вечнозелена средиземноморска растителност – накъдето и да пътувате из острова, вие сте потопени сред зелени храсти и

дървета, сред

които се шмугват

муфлони и зайци.

Историята и икономиката на остров Елба обаче са белязани най-вече от залежите му от железни руди, които се експлоатират от етруските, древните гърци и римляни, от господарите на Средновековието и от съвременните индустрии. 

През VII в. пр. Хр. ядро от етруски, които вече са се разположили в намиращото се отсреща на Апенинския полуостров селище Популония, окупират и остров Елба. Минералните руди са им безкрайно необходими – част от тях обработват на Елба, други изнасят за Популония. Древните римляни също са привлечени като магнит в буквалния смисъл от залежите на магнетит на Елба.

И днес още могат да се видят руини от древни вили и терми. В разположените с прекрасна гледка към морето сгради

древните римляни

отивали да

релаксират и мързелуват.

Силен отпечатък оставя на острова и великият херцог на Тоскана Козимо I де Медичи.

Крепостите и ренесансовият вид на някои части в Портоферайо се дължат най-вече на Медичите. Древното селище Портоферайо (от пристанище и желязо) получава наименованието Космополи (град на Козимо).

Крепостта Фалконе се

извисява най-високо

в него и е най-силната отбранителна структура по онова време. Панорамата, която се открива към пристанището, към другите крепости и към фара, е удивителна. Медичите изграждат в Портоферайо и други бастиони и защитни стени с цел да се бранят от пирати. 

Портоферайо е мястото, от което на практика започват всички ваканции на острова. Именно тук пристигат фериботите и круизните кораби.

До Портоферайо може да се стигне, като се вземе ферибот от Пиомбино (Тоскана) – пътят е около час.

Още от древността островът дължи богатството си на залежите от желязо и магнeтит – единствения минерал, който притежава магнитни свойства в естествено състояние.

Монте Каламита, или връх Магнит (413 м), отклонява не един и два кораба в миналото, тъй като

компасите им полудяват,

приближавайки зоната на Каполивери, където се намира. Черните кристали магнетит, с които е богата зоната, блокират уредите на корабите, ако се доближат до скалите. Разказват, че в миналото

мощната скала

магнетит привличала

към себе си дори

пироните по старите

дървени кораби,

водейки до разпадането им.

Днес на издадения в морето нос могат да се видят ръждясалите останки от едновремешните инсталации за добив на магнетит. След Втората световна война започва упадъкът на рудодобивната индустрия в зоната и през 1981 г. те са окончателно затворени.

Днес обаче отново се организират екскурзии до тях, при които се минава по маршрутите на едновремешните миньори. Старите мини са истинска гордост за жителите на Елба – превръщайки ги в музей, те разгръщат пред туристите “книгата” на мините, написана за хилядолетия от етруски, древни римляни, Козимо де Медичи, Наполеон и Италия от миналия век. Всички те са експлоатирали железните руди на Елба. И днес основният поминък на острова е туризмът. 

Какво да видим

на острова

Най-добре Елба се обикаля с мотор. Пристигайки с ферибот на пристанището на Портоферайо от Пиомбино, като начало може да се направи кратък тур на Източна Елба и да се види Рио Елба Порто Адзуро. Любознателните за историята и поминъка на острова могат да посетят мините на връх Магнит. Те са хит сред германските туристи например, въпреки че за българина, който се е наситил да гледа мини, този маршрут може да се стори и досаден. 

След това вижте Западна Елба – там са Марчана марина и Марчана. Отделете време и за историческата част на Портоферайо – там се намират древноримските вили, крепостите на Медичите и вилата на Наполеон. Вечеря на крайбрежната улица на Портоферайо, пълна с чаровни заведения и бутици, е задължителна. Така ще се насладите и на великолепния залез на фона на луксозните яхти.