Българката Реститута вързана гола на кол в “Декамерон”

17.06.2021 Пенчо Ковачев
Илюстрация от "Декамерон". Реститута е най-вдясно от седящите пред младежа девойки. Сн. АРХИВ 24 ЧАСА
Илюстрация от "Декамерон". Реститута е най-вдясно от седящите пред младежа девойки. Сн. АРХИВ 24 ЧАСА

Знаменития си епос Бокачо пише между 1348-1353 г

“Недалеч от Неапол има остров, на име Иския. Там наред с другите девойки живяла млада и весела хубавица, наречена Реститута, дъщеря на Марино Болгаро - един от най-видните хора на острова...”

Така започва историята, разказана в шеста новела през петия ден в знаменития епос на Джовани Бокачо “Декамерон”.

Изследователят Георги Ст. Георгиев издирва четирима съвременници на Бокачо с името Марино Болгаро. Единият получава пенсия за заслуги през 1328 г. Другият бил офицер, приближен на краля около 1341 г. Следващият Болгаро се споменава в архивите пак като военен през 1343 г. По същото време имало още един Марино Болгаро, който бил шамбелан (дворцов управител) на крал Роберто д'Анжу.

Крал Роберто владее Сицилия близо столетие след Федериго, който всъщност е германският император Фридрих II. Според Георгиев точно неговият шамбелан е баща на българката от “Декамерон”.

“ Това е често срещан похват у Бокачо. Писателят взема “назаем” името на свой съвременник и го вгражда в някоя стара история”, твърди талантливият литературен историк Росен Тахов.

Марино Болгаро

от “Декамерон”

бил не само най-влиятелният мъж на остров Иския в Тиренско море, но благодарение на него сицилианският крал Федериго II държал под скиптъра си стратегическото парче земя на входа на Неаполитанския залив.

Марино е потомък на прабългари от VII век,

когато дружината на Алцек се заселва в Италия.

От историята знаем, че около 660 г. Велика България се разпада под ударите на хазарите. Част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл между Долен Днепър и делтата на Дунав.

Друга група прабългари се насочва към Централна Европа. Тя се заселва в Панония, а по-късно трайно се настанява в Керамийското поле (сега Битолско-Прилепското).

Около 662-663 г. дружината на вожда Алцек пристига в областта Равена, Северна Италия. После се премества на юг в областта Беневенто. Алцек се подчинява на лангобардския крал и е провъзгласен за гасталд (областен управител).

Беневенто е близо до Неапол, чийто залив се пази от остров Иския на Марино Болгаро. В съседство е и остров Прочида, където живеел младежът Джани. Той безумно се влюбва в красивата Реститута. Често идва да види любимата си, тя отвръща на чувствата му и между двамата пламва изпепеляваща любов.

Един летен ден Реститута тръгва да се разхожда сама край морето и стига до закътано сред скалите място, където извирал бистър и студен извор.

Край извора обаче били отседнали няколко млади сицилианци, които пътували със своята фрегата от Неапол за Калабрия. Младежите решават да отвлекат красавицата и въпреки съпротивата ѝ я качват на кораба.

Когато стигат в Калабрия, всички вече са влюбени в хубавицата и започват спор за кого да бъде тя, но не стигат до споразумение. Решават да я подарят на краля на Сицилия Федериго. По онова време

кралят бил още млад

и обичал “тия работи”.

Той също много харесал девойката, но понеже бил болен, наредил, докато оздравее и се възстанови за любовни игри, да я затворят в един чертог (дворец, палат), който наричали “Ла Куба”, и да полагат за нея най-големи грижи.

В същото време народът на Иския, родния остров на Рестита, изпаднал в голям смут и тревога заради изчезването. Влюбеният в момичето Джани страда най-много и решава да обиколи с кораб целия район. Разпитва де когото срещне и най-после в Скалеа научава, че млади сицилианци са откарали Реститута чак в Палермо.

Джани веднага отива в този град и успява да разбере каква съдба е предопределена за любимата му девойка. Младежът започва да обикаля около “Ла Куба” и един ден щастието му се усмихва. Вижда Реститута на един от прозорците, вижда го и тя и успява да му каже какво да направи, за да се видят.

През нощта Джани се покатерва по един зид, където “и кълвач не би могъл да се задържи”, уточнява Джовани Бокачо. После се прехвърля в градината, намира една върлина, опира я до стената и се изкачва до прозореца на двореца.

Въпреки голямата си любов към Джани Реститута още пазела девствеността си и въпреки горещото желание на младежа никога не му се отдала. Сега обаче ситуацията била съвсем различна.

Ето как продължава Бокачо: “ ...сетне двамата се прегърнали и вкусили с най-голямо удоволствие от оная върховна наслада, която ни предлага любовта. И след като се насладили неведнъж един на друг, заспали неусетно, както били прегърнати.”

Кралят Федериго вече се чувствал във форма и въпреки, че започва да се развиделява, с няколко слуги нетърпеливо поема към “Ла Куба”. Влиза в стаята и вижда две красиви голи тела, нежно прегърнати едно в друго.

Бокачо не пише дали в този момент кралят Федериго се е почувствал рогоносец. Но обзет от ярост, той едва се сдържа да не намушка и двамата с кинжала си. Все пак разумът му наделява: “Да убиеш двамина спящи, и то голи, е постъпка, недостойна за когото и да било, камо ли за един крал.” И нарежда двамата да бъдат изгорени на клада!

Както са голи, любовниците са отведени на площада в Палермо и завързани на кол с гръб един към друг. Трябвало да престоят така, “докато удари третият час, за да може всички да ги видят”, и после да бъдат изгорени живи.

Като научават това, всички жители на Палермо хукват към площада, за да видят голите любовници. Мъжете се задържат повече пред девойката, хвалят красотата и съвършената й снага. Жените се тълпят пред младежа, възхитени от красивото му лице, тяло и... така нататък.

Всичко това стига до ушите на адмирала на кралския флот Руджиери дел'Ория - един умен и безумно смел човек. Той също е впечатлен от хубостта на девойката, а в младежа разпознава Джани от Прочида и го кара да му разкаже цялата история с най-големи подробности.

Преди да си тръгне, Джани го моли за последна милост: “Виждам, че ще умра, и то скоро. Аз съм вързан гърбом към това момиче, което обичам най-много на този свят. И тя ме обича, но и тя е вързана с гръб към мен. Аз моля да ни обърнат лице в лице, за да мога, умирайки,

да я гледам и да

напусна този свят

утешен и спокоен.”

На тази гореща молба адмирал дел'Ория отговаря по доста странен за положението им начин: “Ще го сторя на драго сърце. Толкова ще има да я гледаш, че ще ти омръзне...”

После смелият Руджиери отива при гневния крал и му казва кого иска да изгори на кладата: “Младежът е син на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, благодарение на когото ти стана крал и властелин на тоя остров. Девойката пък е дъщеря на Марино Болгаро, благодарение на когото ти си все още господар на Иския.”

Тези думи не само спасяват Реститута и Джани от кладата, но и кралят ги кани в двореца. Нарежда да облекат Реститута и Джани в дрехи и ги венчава. Поднася им богати дарове и ги провожода в Иския.

“Те се прибрали у дома си от доволни по-доволни - разказва Бокачо, - там били посрещнати най-весело и тържествено и доживели до дълбока старост в радост и доволство...”

Ето така Палермо става свидетел как един кралски гняв може да бъде победен от истинска любов, при това видяна по най натурален и гол начин.

6 години в Палермо отново имаше българско присъствие. В местния футболен отбор от 2014 до 2020 г. игра младият Ивайло Чочев.