Джон Наш загина, преди да опровергае Айнщайн

13.08.2021 Бела Чолакова
Снимки: Архив 168 часа
Снимки: Архив 168 часа

Математикът, вдъхновил емблематичния филм "Красив ум", почина през 2015 г. на 86-годишна възраст. Само дни преди това той е споделил на свой колега, че е открил уравнение, с което да замени теорията на относителността, съобщи тогава от в. "Дейли мейл".

Многократно награждаваният математик Седрик Вилани е споделил за вестника, че Джон Наш му е разкрил, че новото уравнение ще обясни и квантовата гравитация. Една ужасяваща катастрофа в таксиметрова кола обаче спря великия ум към поредното му научно постижение. Остава въпросът дали разработките на професора все пак ще станат достояние на широката публика.

Джон Наш е признат за един от

великите математически умове на нашето време с

открития, използвани в геометрията, икономиката, банковото и

дори военното дело.

Въпреки големите си постижения обаче носителят на Нобелова награда става световноизвестен най-вече заради филма, създаден по биографичната книга за него "Красив ум". Дори самият професор след огромната популярност на лентата и завишения интерес към него на лекции и научни изяви си позволява да се шегува:

"Всички тези хора

най-вероятно са дошли да видят не мен, а Ръсел Кроу."

На 23 май 2015 г. Джон Наш загина в автомобилна катастрофа заедно със съпругата си Алиша в Ню Джърси. Двамата са пътували с такси. По официални данни шофьорът е изгубил контрол над колата и се е блъснал в мантинелата. Джон Наш и съпругата му тъкмо са се прибирали от пътуване до Норвегия, където ученият е получил поредната престижна награда - тази на името на известния математик Нилс Абел. Церемонията в Осло, организирана от Норвежката академия на науките, остава последната публична изява на Джон и Алиша Наш.

Тяхната любовна история развълнува целия свят, пресъздадена на екран от Ръсел Кроу и Дженифър Конъли.

При новината за трагедията Ръсел Кроу веднага изказа в туитър съболезнованията си към семейството им и добави: "Какво невероятно партньорство.

Красиви умове,

красиви сърца."

Дженифър Конъли, която има награда "Оскар" за превъплъщението си в Алиша Наш, също сподели, че е шокирана от новината: "Това е огромна загуба. Джон и Алиша бяха истинско вдъхновение за мен и аз се възхищавам на всичко, което са постигнали заедно."

Режисьорът на филма Рон Хауърд написа в туитър: "За мен бе чест да познавам тези прекрасни хора и да мога да разкажа поне част от великолепния им живот." А продуцентът Брайън Грейзър добави: "Животът на двамата приключи така, както и протече - заедно. Двамата си сътрудничеха по един забележителен начин.

Силата на любовта

им помагаше

да достигнат всичките си успехи."

В официалното изявление на ръководството на Принстънския университет се казва: "Постижения на Джон вдъхновиха поколения математици, икономисти и учени, повлияни от неговите брилянтни и новаторски идеи в теорията на игрите. Личната му история с Алиша развълнува милиони читатели и зрители, възхитени от силата на тяхната любов и смелост пред огромните предизвикателства."

Всъщност не само от ръководството на Принстънския университет са признателни на Джон Наш. Самият професор приживе винаги е подчертавал важната роля, която Принстън е изиграл в живота му. От една страна, защото там създава

някои от най-великите си теории още като докторант.

По-късно, когато се бори с психичните си проблеми, именно този университет го приютява, давайки му нужното пространство и спокойствие, за да продължава да твори

въпреки кризите и понякога налудничавото поведение.

Но преди да стигне до Принстънския университет, Наш учи индустриална химия и математика в техническия институт „Карнеги" в Питсбърг. Проявилият още от ранно детство афинитет към науката младеж първоначално мечтае да стане инженер като баща си. Но любовта към математиката го отвежда по други пътища. Емблематична е препоръката за Принстън, която неговият бивш преподавател Дафин му пише. Говори се, че в нея професорът пропуснал академичните официални изказвания и написал единствено:

"Той е гений."

След подобен комплимент няма как Наш да не е приет и именно като докторант в Принстън създава известния си труд "Некооперативни игри". В този университет той развива и

теорията, с която ще стане най-известен -

за точката на равновесие.

За широката публика това е теория за изчисление на реалните шансове за успех и различните възможности за извличане на полза в дадена ситуация, без да имаме представа за намеренията и начините на действие на противника.

Според теорията, станала известна като "равновесието на Наш", то настъпва, когато

всеки играч следва стратегията, която лично за него е най-добрата,

но в същото време е най-добра и за цялата група.

Но според теорията

никой от играчите не може да спечели преднина,

ако промени едностранно само собствената си стратегия.

Ученият обаче уточнява, че „равновесието на Наш" се отнася до некооперативни игри, при които двама или повечето играчи не могат да се обединят или да действат в синхрон, а единствено в ситуации, в които всеки играч просто се опитва да предвиди действията на другите.

И всичко това Джон Наш представя чрез формули и уравнения.

Именно на тази негова теория се базират множество кампании, целящи постигане на полза от всички участници в даден проект. Откритието се смята за революционно, защото намира широко приложение не само в математиката, но в икономиката, в дипломацията, в политиката.

За вестник "Тагесшпигел" Джон Наш обяснява, че равновесието в една игра невинаги означава успех: „Класическият пример е дилемата пред затворниците. Двама затворници, на които може да бъде приведено доказателство единствено за притежаване на оръжие, ако не направят самопризнания, се разпитват поотделно от двама полицаи.

Ако и двамата пазят тайна, ще получат само дребно наказание. Но ако единият даде показания против другия, той ще бъде освободен, а другият ще отиде в затвора. Въпреки че и за двамата би било по-добре, ако не свидетелстват един срещу друг, за отделния играч най-добрата стратегия е да даде показания срещу другия. Накрая двамата дават показания и отиват зад решетките." (Преводът е на Господин Тонев за сайта "Ценности и общност"- Б. а.).

Така едва трийсетгодишен Джон Наш се доказва като един от най-блестящите математически умове. Нестандартното му мислене обаче

засяга не само научната му кариера, но и

целия му живот.

Наш просто не възприема света като другите, вижда нещата различно, открива кодове и скрити послания дори там, където не би трябвало да има, получава пристъпи, има халюцинации.

Според медицинските специалисти, които го диагностицират, става дума за параноидна шизофрения. Подлагат го на традиционното за времето лечение - електрошокова терапия - днес призната за доста противоречива и със съмнения, че носи повече рискове, отколкото ползи.

Години по-късно някои специалисти ще си позволят дори да изразят мнение, че

такъв тип лечение е било престъпление към този велик учен.

И че е чудо, че той е успял да води научна дейност след дългите години на електрошокова терапия, която може да доведе до сериозни проблеми с паметта и дори до мозъчни увреждания

Някои дори оспорват диагнозата, поставена на професора, и подчертават, че

при гениите нестандартното мислене

се проявява в множество аспекти от живота им.

А Джон Наш със сигурност е гений.

Това, което го спасява всъщност, от една страна, е именно така обичният Принстън, а от друга - неговата вечна спътница Алиша. Борбата с психичните му проблеми продължава почти трийсет години, през които ученият многократно е подлаган на терапии, които, вместо да му помогнат, може да са му навредили.

Прекарва дълги периоди в болница, месеци наред не работи.

Въпреки всичко това от Принстънския университет официално му разрешават да ползва базата им за своите изследвания и именно там Джон Наш винаги се чувства като у дома си. Години по-късно той си спомня, че именно фактът да бъде сред учени, да обикаля из класните стаи и библиотеките и да се чувства на мястото си му е помогнал много повече, отколкото каквито и да било терапии.

Именно в тези години Наш не прави публикации, не преподава на студенти и на пръв поглед само безцелно обикаля из коридорите на университета и хаотично пише формули по дъските.

Някои дори с насмешка го наричат "фантома от университета".

Но Принстън е известен с това, че винаги е насърчавал нестандартното и новаторското мислене.