Игра на ези и тура помага на Италия да спечели Евро'68. Нека превъртим лентата до самото начало, защото едно начало винаги е уникално.

Футболът ще изпрати първата светлина в края на тунела на милиони хора", заяви тези дни шефът на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Това не беше поредната заучена и напарфюмирана фраза. Световният спорт повече от всякога има нужда да повярва, че вирусът ще бъде победен веднъж завинаги и състезанията отново ще се провеждат пред препълнени трибуни.

Точно това има предвид босът на МОК. Неговият и погледите на всички фенове по света са отправени към европейското първенство по футбол.

Важно е всичко да мине по ноти, за да се завърне след това публиката на стадиона. Ако нещата се развият добре по европейските терени, нищо чудно и японците да повярват, че домакинството на олимпийските игри няма да се превърне в световен катаклизъм. Това няма да са просто мачове между най-добрите национални отбори на Стария континент. Това ще е битка за светлината и надеждата след мрачните месеци на смърт и отчаяние, през които премина човечеството.

Всички изглеждат пределно мобилизирани да се представят максимално добре в предстоящото шоу и да дадат това, от което имат нужда феновете. Затова и прогнозите за фаворити, за голмайстори, за зрелищни провали ще изглеждат по-скоро като безсмислено празнословие. Това европейско ще е уникално и затова е по-подходящо да се върнем назад и да потърсим други уникални моменти в историята на най-бляскавото футболно първенство на Стария континент.

Длъжни сме да превъртим лентата до самото начало, защото едно начало винаги е уникално.

Футболният проект поема първа глътка въздух през 1958 г. след едно изключително трудно раждане. Половината важни хора в европейския футбол са убедени, че подобно първенство ще бъде загуба на време и на много пари. На инфарктния конгрес на УЕФА идеята е одобрена с 15 на 13 гласа и е решено първите мачове между националните отбори да се изиграят през 1960 г., а турнирът получава своето име Купа на европейските нации, което ще се запази до 1968 г.

За баща на европейското по футбол се смята журналистът на френския вестник "Екип" Габриел Ано. Любопитното е, че той получава повече признание от историята за идеята си да бъде създаден международен клубен турнир, който днес носи гордото име Шампионска лига и генерира приходи от милиарди евро. Но и европейското не е по-малък генератор на финансови средства. Разбира се, едно време не е било толкова заради парите, колкото за чест и слава.

На финалите на първото европейско първенство по футбол участват само 4 отбора – домакините от Франция, СССР, Чехословакия и Югославия. На финала съветските футболисти побеждават социалистическите си събратя от Югославия с 2:1, а организаторите на турнира са повече от обнадеждени за неговото бъдеще.

За играч на първенството е избран съветският нападател Виктор Понеделник, който вкарва и решителния гол във финала. На 5 декември миналата година Понеделник си отиде на 83-годишна възраст. Той беше и последният останал жив от златната Сборная от Евро 1960.

Годините си минават, поколенията се сменят, но легендите остават.

Легендарна е и историята на първенството през 1968 г., чийто изход се решава с игра на ези и тура. За първи път е организирана групова фаза в квалификациите, като тук е моментът да споменем великолепното представяне на България, която не допуска нито една загуба в шестте си мача, а в решителния сблъсък за първото място в групата надделява над великата Португалия с гол на Динко Дерменджиев.

За съжаление на четвъртфиналите нашите отпадат от Италия.

Тогава се играе на разменени гостувания и в София пред 70 000 зрители на ст. "Васил Левски" нашите надделяват с 3:2. Гостите обаче се отървават от много по-голям разгром, след като пред вратата им пропуски правят легендите Аспарухов, Котков и Петър Жеков. В ответния мач повече от 90 000 души изпълват "Сан Паоло" в Неапол и окрилени от френетичната подкрепа на публиката, италианците ни бият с 2:0, за да се класират за финалите, на които са и домакини.

Голямата драма обаче настъпва на полуфинала между Италия и СССР. Нулевото равенство се запазва в редовното време и продължения и така идва времето за добре познатата ни игра на ези и тура. Тогава дузпите все още не са въведени във футболния правилник. Домакините бутат към съдията капитана си Факети, който открай време се хвали в съблекалнята, че е голям късметлия.

И наистина се оказва такъв. Монетата каца на земята с ези към небето, точно какъвто е бил и изборът на италианския играч. Руснаците се прибират у дома, а италианците печелят купата след триумф над Югославия. Това е и единственият финал, който се играе в два мача. Първият завършва 1:1, а във втория "Скуадра адзура" надделява с 2:0.

Да, Джачинто Факети наистина се оказва голям късметлия, но не с това остава в историята. Легендарният играч на "Интер" и националния отбор завинаги ще бъде запомнен като пример за коректност и джентълменство на терена.

Показателно е, че в богатата си кариера на защитник той получава само един червен картон и то заради иронично ръкопляскане на съдийско решение.

Евро’84: Испанците напиват гостите от Малта преди мача, в който се нуждаят от внушителна победа. Изпълнение от бялата точка носи вечна слава, но не и радост на Антонин Паненка.

И нали стана дума за Фортуна, старите хора обичат да казват, че Господ дава, ала в кошара не вкарва. В битката за мястото си на Евро’84 испанците напълно доказват правотата на поговорката. Иберийците заемат първото място в седма квалификационна група, след като изпреварват Холандия единствено по голова разлика - 24:8 срещу 22:6.

Испанците печелят лудата голова надпревара благодарение на внушителната си победа от 12:1 срещу Малта в последния си мач, когато вече е ясно, че ще трябват много голове, за да бъдат прецакани лалетата. Случайно или не преди така важния сблъсък домакините организират кралско посрещане на малтийците. Гостуващите футболисти са повозени с каляски да разгледат забележителностите на Севиля, а след това са поканени да дегустират местни вина и да похапнат добре узрели сирена. На единия от двата отбора така и не му остава време да потренира, но в другия цари военна мобилизация и на мача няма милост.

Испанците се възползват по най-добрия начин от подаръка на съдбата и на развеселените малтийци. На европейските финали във Франция стигат до финала, но там късметът им решава да си вземе отпуск. Вратарят Луис Арконада допуска лек гол след пряк свободен удар на Мишел Платини, а в последната минута Бруно Белон слага точка на спора с красив прехвърлящ удар. Иначе това е първенството на великана Платини, който много години по-късно ще седне на кралския трон в УЕФА, ще се забърка в куп корупционни скандали и ще си тръгне огорчен от голямата игра.

Но всичко това ще се случи, когато футболът вече е изгубил своята романтичност и когато много по-рядко се случват събития, достойни за раждането на легенди. Такова събитие е дузпата, изпълнена от Антонин Паненка на финала на европейското по футбол през 1976 г. На финала един срещу друг се изправят Чехословакия и ФРГ. Играчите на комунистическата държава повеждат с 2:0, но западногерманските футболисти връщат двата гола и се стига до продължения, а оттам и до дузпите. При 4:3 за чехите иначе стабилният Ули Хьонес праща топката над гредата и от следващата дузпа се решава съдбата на мача и на титлата. Зад топката застава Паненка, засилва се мощно напред и в последния момент копва топката, пращайки я в центъра на вратата. Вратарят Сеп Майер обаче вече се е хвърлил левия ъгъл, подлъган от страховитата засилка на чеха.

Заради зрелищното си изпълнение в толкова критичен за него и за цялата нация миг Антонин Паненка без много чуденки е избран за играч на първенството. Около неговото изпълнение от бялата точка изникват куп интересни подробности, които са абсолютно необходими за всяка качествена легенда. Като тази, че треньорът на чехите Вацлав Йежек още на родна земя организира състезание за изпълнение на дузпи, на което присъстват фенове, инструктирани да освиркват и провокират участниците.

Идеята на тренера е да кали нервите на играчите и номерът явно проработва. Самият Паненка навремето тренира дузпи с вратаря на клубния си отбор, след като му се случвало твърде често да пропуска от точката за 11-метровите наказателни удари.

Усилията му се отблагодаряват по-късно, но чешкият халф и до днес твърди, че легендарното му изпълнение не му е донесло чак толкова приятни емоции. "Тази дузпа засенчи цялата ми кариера. Искаше ми се хората да ме запомнят и с други мои мачове или изпълнения на терена. Но понякога си позволявам да се почувствам горд, че направих нещо толкова незабравимо", казва с усмивка Антонин Паненка.