Циганка предрича на Райна Кабаиванска, че ще бъде царица

08.06.2021 Симона Димитрова
СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ
СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Благодарение на Вълко Червенков заминава за Милано вместо за Москва. Мария Калас я съветвала: Не пей толкова тъмно. Единствената горчивина в живота й - дъщеря й, никога няма да й прости, че я е отгледала бавачка. Изненадала Лучано Павароти в дома му, преди да почине. Той пял заедно с нея от инвалидна количка.

Mорската градина в Бургас. Подрастващо момиче се разхожда с баща си, а срещу тях върви циганка, която твърди, че може да предсказва бъдещето на хората. Спира се пред двамата, хваща спонтанно ръката на девойката и казва: “Ти ще станеш царица. Имаш корона на главата. Музика, музика има около тебе, ама защо толкова много? И все си с дълги рокли. И ще ходиш по целия свят...”

Момичето бързо забравя думите на жената, но по-късно се превръща в световноизвестна оперна певица. Дебютира в миланската Ла Скала през 1961 г. и поставя началото на блестящата си кариера, която преминава през всички световни оперни театри и концертни зали – Ковънт Гардън в Лондон, парижката Гранд опера, Театро Реал в Мадрид, Метрополитън опера в Ню Йорк и много други.

Великата Мария Калас, която обикновено била пестелива на комплименти, дори е казала за нея: “Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи значение – декори, хореография, музика.

Тя е олицетворение на самата опера”

Едва в пика на професионалното си израстване българската прима си спомнила за думите на циганката, която се оказала права.

Освен с неповторимия си талант сопраното е известна и с темперамента си, чувството си за хумор и непринудената си емоция, с която неведнъж е успявала да се набърка в куриозни ситуации. Една от тях се развихри през миналото лято. 85-годишната певица си позволи да изкаже мнението си относно протестите у нас, а това предизвика вълна от критични коментари по неин адрес.

Райна Кабаиванска бе дошла в България през последните дни на август, като първо е била в Пловдив. На 2 септември се преместила в София и с настаняването си в хотела включила телевизора. Попаднала на вечерен репортаж, отразяващ протеста в центъра на София.

На следващия ден дава телефонно интервю за “Хоризонт”, посветено на 20-ия поред неин майсторски клас, организиран от Нов български университет. Накрая водещата Даниела Големинова я пита: “Предполагам, не сте безразлична към случващото се в момента в България?”, а певицата отговаря: “Аз не мога да имам точен поглед към събитията, защото не живея в България. Но какво видях - организирана хулиганска тълпа, която искаше смъртта на полицаите. Това доста ме шокира. Полицаите са държавни чиновници, не са врагове. Не можеш да искаш да ги убиеш. Не знам коя страна има право, но това много ме трогна - тази омраза към хора, които са наши братя. Защо толкова омраза? И друго - ако си президент, не си ли надпартиен президент? Това във всички конституции е основата за един президент. А тук видях човек, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия.”

Реакцията на Кабаиванска обаче беше извадена от контекста и предизвика истински скандал. Тя беше нападната и оплюта с основанието, че й е платено да каже точно това.

Вероятно сопраното е изключително обидена

поради факта, че за нея едно от най-важните неща в живота е независимостта. Освен това тя винаги се е стремяла да бъде пример за учениците си. А нелепото в ситуацията бе, че за света Кабаиванска е велика певица, а у нас беше остро критикувана.

Въпреки това характерът й едва ли ще й позволи това да я сломи, защото 85-годишното сопрано винаги се е стремяла да следва и да постига мечтите си.

Именно с хитрост и голямо желание заминава за Италия през 1958 г., въпреки че има стипендия за Съветския съюз.

Буквално с нахалство и с ходатайството на ген. Иван Винаров, близък на баща й, успява да си уреди среща с тогавашния министър на образованието и културата Вълко Червенков.

Било в края на работния ден, а Кабаиванска просто го помолила, вместо да замине за Москва, да отиде в Милано с отпуснатата държавна стипендия. Въпреки че била почти убедена, че ще получи отказ, Червенков изненадващо казва "да".

Пътувала с червен паспорт, който веднага привличал карабинерите. Именно затова с пристигането й в Италия започва да я следи началник на полицията, който се влюбва в нея, но получава звучен шамар и повече не го вижда.

Междувременно Кабаиванска все повече се удивявала от учителката си Дзита Фумагали, която й била като втора майка. Именно затова й казала, че е луда, когато младата българка решава да се яви на конкурс за подрастващи певци.

“Моят дебют в Ла Скала беше случайност - споделя Кабаиванска. - Когато пях пред комисията, стана един възрастен човек и казва: “Това момиче след 2 месеца ще пее в Скалата”. Това беше маестро Вото, голям диригент. Даде ми едни ноти в ръцете и ме накара да пея. Изпях ги доста прилично и той възкликна:

“Ти след 1 месец ще пееш в Скалата,

сега веднага започвай да се приготвяш много добре”.”

Тогава обаче младата Кабаиванска не осъзнавала на каква сцена ще се изяви и колко известна ще стане.

На спектакъла тя се представя великолепно, защото след него в стаята й веднага влиза представител на Метрополитън опера в Ню Йорк и й предлага да пее на сцената й. След него получава предложение и за Ковънт Гардън в Лондон. На следващия ден подписва и двата договора.

За да пее в Метрополитън опера обаче, й трябвали българска и американска виза.

Явява се в нашето посолство в Рим, показва си договора, а посланикът - важен другар от ЦК, й намеква, че всичко, което й направи впечатление, трябва

да му го разкаже подробно,

след като се върне. Тя се заклева и визата е уредена.

В американското посолство също е разпъната на кръст. Задават й много въпроси като: “Били ли сте член на комунистическа партия?”, “Членували ли сте в младежки комунистически съюз?”, “Имате ли симпатии към комунизма?” Отрицателните отговори осигуряват на Кабаиванска втората виза.

С пристигането в Америка обаче за нея веднага се залепят двама агенти от ФБР, които я придружавали навсякъде и приличали на бодигардове. Дори говорели български. След известно време те разбирали, че момичето не е шпионин, а е дошла само за да пее.

Хубостта, гласът и характерът й веднага се забелязват от всички и Райна Кабаиванска бързо се превръща в любимка на публиката, режисьорите и диригентите. Успява да стане близка с Пласидо Доминго, Лучано Павароти и Мария Калас, която всъщност е идолът й.

Когато се запознава с нея през 1973 г. обаче, великата гъркиня вече е вкрая на кариерата си, загубила гласа си, но с велик инстинкт към оперното пеене. Хваща се за Кабаиванска като спасителна котва, за да може дори за миг отново да е близо до операта.

“Имам малко угризения на съвестта - споделя Райна Кабаиванска. - Тогава много работех, тя веднъж започна да ми показва как да пея, а аз се държах лошо с нея. Казваше ми: “Не пей толкова тъмно”. Това са технически неща, закръглено да го кажем. Тогава много лошо й отговорих: “Ние всички сме във вашите крака и ви адмирираме, защото вие пеехте тъмно. Защо сега ми казвате да пея така светло?” Калас се сви като едно дете и попита: “Защо аз вече не пея?”

Друга изключително важна среща в живота на великата прима е с Лучано Павароти. Двамата не само пеели заедно, но били и близки приятели. Последната им среща е трудна, особено за Кабаиванска. Тенорът вече бил доста зле, в инвалидна количка, и тя знаела, че не му остава много. Решила да го изненада и отишла при него със своите най-добри ученици, за да му попеят. Тя седнала на пианото и двамата запели заедно. Не след дълго певецът починал, а семейството му я поканило да изпълни “Аве Мария”. Когато приключила, просто се разплакала.

В трудните моменти като този, но и в най-щастливите до великата певица винаги е бил

съпругът й Франко Гуандалини.

Двамата се влюбват по време на работата върху спектакъла “Франческа да Римини”, на който той е помощник-режисьор. Налага им се да си разменят няколко целувки, както е по сценарий, от които пламва любовта им. Кабаиванска обаче винаги е казвала, че съпругът й не е красив мъж, но е интелигентен.

“Още в годежния период го виждах от терасата на петия етаж колко е грозен - обяснява примата. - Пък аз съм влюбена в него. Но е много чаровен, духовит. Една вечер сме на прием. И той в група мъже, които говорят: “Ей, тази Кабаиванска, виж каква красавица”. И Франко, ама не знаят, че е моят мъж, казва: “А пък ако я видите гола, няма един грам целулит!”

Преди да се оженят, сопраното ражда дъщеря от него на име Франческа. Бременността не е планирана и Кабаиванска разбира случайно за нея от лекаря в България, който преглежда гласните й връзки. Той й казва, че чака дете, а след като се връща в Италия при Франко и прави тест за бременност, се оказва положителен. От новината, бащата припада, защото тя веднага трябвало да пътува за Москва.

За дъщеря й Франческа обаче винаги нещо ще й горчи: “Тя сигурно

и на смъртното

ми ложе няма да

ми прости,

че не е имала майка до себе си, защото я отгледа бавачка. Но не си дава сметка, че върви по моя път – тя е археолог и това отнема от времето й за семейството и децата. При първата й бременност водите й изтекоха на разкопки.”

Въпреки това Райна Кабаиванска знае, че операта за нея е всичко - нейната любов, страст и лудост. Тя се оттегли от сцената през 2010 г., но не напусна професията, а се отдаде на учениците си.