Кримската война е катастрофа за Руската империя. На 25 февруари 1856 г. в Париж започва мирна конференция, която трябва да обсъди и приеме клаузите на мирния договор, слагащ край на войната. Преговорите продължават малко повече от месец и на 30 март 1856 г. се сключва мирен договор между Руската империя, от една страна, и Англия, Австрия, Франция, Сардиния, Прусия и Османската империя – от друга.

Договорът фиксира поражението на Русия Парижкият мирен договор лишава Русия от Бесарабия, с което тя губи контрола си върху устието на Дунав. Договорът потвърждава османския сюзеренитет над Влахия, Молдова и Сърбия и лишава Санкт Петербург от покровителствени права спрямо тези княжества. На Османската империя се връщат крепостта Карс и другите завладени през войната османски територии.

Черно море се обявява

за неутрално море,

открито за търговските флоти на всички страни, но закрито за военните кораби "както на крайбрежните, така и на другите държави". Което означава, че Русия остава без военен черноморски флот. Запазването на старите и строежът на нови крепости и арсенали по бреговете ва Черно море се забранява.

Освен това на 15 април 1856 г. Англия, Франция и Австро-Унгария подписват съглашение, с което гарантират целостта на Османската империя в границите, определени от Парижкия мирен договор, а всяко тяхно нарушение ще се смята като повод за война.

След разгрома си в Кримската война Русия е обезкръвена. Тя е дала десетки хиляди жертви, а икономиката й застива на нулата. Освен това източната империя бива изправена пред предизвикателството на нови мащабни селски въстания. От друга страна, феодалното селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада.

Това предизвиква безпокойството

на правителството,

което е загрижено най-вече за индустриализацията на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Като конкретен повод за отмяна на крепостничеството на 3 март 1861 година е използван масовият селски протест срещу него, когато има недостиг на работна ръка заради мобилизацията на крепостните в наборната руска армия.

За да извади империята от стагнацията, младият император Александър II има нужда от свежи пари. И то много. Тогава неговите съветници насочват вниманието му към Аляска.

Човекът, който

продаде Аляска

В САЩ руските територии на американския континент били известни под прозвището "Големия хладилник". Това са 1,5 млн. квадратни километра, разположени около Северния полярен кръг. За експлоатирането на тази огромна дива територия руският император създава Руско-американската компания (РАК).

Докато тя била ръководена от находчивия предприемач Александър Баранов, печалбите от износ на моржова кост и кожи на морски видри били огромни. След оттеглянето на Баранов компанията била "мутризирана" от офицери от руския Военноморски флот. Ненаситните за пари военни започват да си раздават космически заплати, а самият шеф на РАК капитан-лейтенант Гагермейстер получава зашеметяващите 150 000 рубли годишна заплата.

В крайна сметка офицерите съсипали процъфтяващата компания дотам, че се наложило императорският двор да заделя за нея по 200 000 рубли дотации годишно, за да оцелее. След погрома на Русия в Кримската война се засилват и апетитите на Британската империя към руските отвъдморски територии. Затова

трябвало да се действа бързо и ловко.

Александър II натоварил със специалната мисия по изтъргуването на Аляска на американците Едуард фон Стьокъл.

От 1854 година дипломатът оглавява руското посолство във Вашингтон. Едуард е космополит – роден е през 1804 година в Константинопол в семейството на австрийски дипломат и дъщерята на италианец на руска служба. Самият той се жени за американка и се сближава с важни фигури в американското общество, между които сенатора Уилм Гуин и бъдещия държавен секретар Уилям Стюард, с когото впоследствие са водени преговорите за придобиване на Аляска от Щатите.

Акцията се реализира брилянтно от Фон Стьокъл – благодарение на дипломатическия му талант, височайши връзки и една практика, усвоена в столицата на Ориента, Цариград – рушветчийството. За тази цел той получава от Негово императорско величество чек на стойност 165 000 долара "за известно употребление".

Парите дипломатът използвал за подкупи и щедри подаръци на медийни магнати и сенатори, от които зависи решението на Конгреса по предстоящата сделка. По този начин са запушени устите на опонентите.

През март 1867 година Едуард фон Стьокъл подписва договора за сделката на века. На негово име Министерството на финансите на САЩ издава чек на стойност 7,2 млн. долара, който понастоящем се пази в Националния архив във Вашингтон. Според финансисти тази сума се равнява на 120 млн. днешни долара. Но както и да е…

Руският император очевидно остава извънредно доволен от продажбата, защото награждава Фон Стьокъл с орден "Бял орел", плюс еднократна премия от 25 000 рубли, плюс пожизнена пенсия от 6000 рубли годишно.

И така с американските милиони император

Александър II незабавно започва реформа в

руската армия,

която е свързана и с превъоръжаването на войската. Зад военната реформа стои планът на военния министър генерал-лейтенант Дмитрий Милютин.

През 1874 г. е въведена всеобща военна повинност. Служат 25% от военно-задължените, определени по жребий. Останалите мъже от 20 до 40-годишна възраст са зачислени направо в опълчението. Срокът на военна служба дава възможност да се създаде значителен резерв от обучени войници.

Започва превъоръжаване на руската армия с първите образци нарезно оръжие. В пехотата с пушки "Бердан 1" и "Бердан 2" са въоръжени 35% от войниците, с "Крънка" – 50%, и с "Карле" – 15%. Най-добри качества има "Бердан 2", образец 1870 г. (до 20 изстрела в минута, далекобойност до 4000 крачки). Съответства на най-добрите пушки на епохата, в т.ч. и на пушката "Пибоди-Мартини", въведена на въоръжение в османската армия.

Частите, въоръжени с "Бердан 1", впоследствие са превъоръжени с "Бердан 2". Пушката "Крънка" (до 12 изстрела в минута, далекобойност до 2000 крачки) съответства на пушка "Шнайдер" в османската армия. Пушката "Карле" има някои предимства в сравнение с "Крънка". Българското опълчение е въоръжено с пушка "Шаспо" обр. 1866 г. с тесак (ятагановиден щик за пушка - бел. ред.).

Моментът за реванш на Русия след разгрома

в Кримската война

идва скоро. Даже по-скоро, отколкото императорът е очаквал. Реформата в армията не е завършила; пехотното оръжие е многосистемно, липсва му достатъчно скорозарядност и далекобойност.

Констатиран е недостиг на патрони, като на войник средно са предвидени само по 180 – 185 броя. При артилерията нещата са още по-трагични – армията на Османската империя е превъоръжена със свръхмодерните стоманени оръдия на "Круп", докато руснаците разполагат само с бронзови топове, които не са достатъчно далекобойни и ефективни при стрелба срещу землени укрепления (редути), които широко се използват от противника.

Но!

Това, с което турците не разполагат, са огнените пера на журналисти, публицисти и народни трибуни като Джанюариъс Макгахан, като Виктор Юго, като Уилям Гладстон.

През 1876 г. Османската империя потушава въстанието в

Босна и Херцеговина,

разбива сръбската армия и залива с кръв българските земи в отговор на Априлското въстание. Американецът Джанюариъс Макгахан успява да се добере до станалото печално известно село Батак и пише покъртителен репортаж:

"Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си.

Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане.

Човек не би могъл

да си представи

чак такъв ужас.

Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде.

На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас."

Тази кореспонденция излиза в британския вестник "Дейли мейл" и в руския вестник "Голос". Обществеността в цивилизования свят е потресена от зверствата на турците над мирното българско население. Виктор Юго пише: "Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета!"

Гладстон е категоричен:

“Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили,

по едничкия възможен начин, а именно като изнесат самите себе си от областта, която са опустошили и осквернили!"

Това е достатъчно. Това е гаранция, че Кримската война няма да се повтори. Потресената от турските зверства Европа няма да се притече на помощ на султана. Думата имат руските писатели Иван Тургенев, Лев Толстой и Фьодор Достоевски, които подготвят общественото мнение за защита на братския православен християнски народ. Думата имат впоследствие руските генерали и солдати, руските винтовки и топове. Както и самопожертвователните български опълченци.

Часът е дошъл! Камбаната на Свободата е ударила и за многострадалния български народ.