Твърдят, че приказката е фейк нюз, тръгнал от Средновековието.

25 март 421 г. се смята открай време за деня, в който е основана Венеция. Така поне свидетелства през XI век ръкописният документ Chronicon Altinate, а в по-близко минало и Марин Санудо. В прословутите си дневници за Венеция от началото на XVI в. той описва големия пожар през 1514 г. в Риалто и споменава, че “Сан Джакомо ди Риалто” е първата черква, вдигната във Венеция на 25 март 421 г”.

Тази година на 25 март бяха чествани официално 16 века от основаването на прочутия град. Постави се началото и на серия от събития, организирани от кметството, различни асоциации и институции. Кметът Луиджи Бруняро се обърна към хората от цял свят, “които обичат града и искат да отдадат чест на историята и стойностите му”, да участват в честванията. Той се ангажира да координира и спомогне за организирането на всички инициативи до 25 март 2022 г.

Венеция може да бъде чествана не само на територията си, а и на всички места по света, свързани исторически с нея, и така може да се празнува въпреки пандемията. Кметът подкани

всички, които искат

да предложат

инициативи за

Венеция,

включително и виртуални, да ги изпратят чрез сайта www.1600.venezia.it.

Те ще бъдат разгледани от научни експерти и включени в програмата за честванията – разбира се, ако имат културна и историческа връзка с града. Участието на всички, независимо дали отделни хора, или асоциации, е безплатно. 

Защо 25 март 421 г. се смята за дата на основаването на най-известния и романтичен град в света?

Според някои историци това е фейк нюз, тръгнал от Средновековието, защото на практика градът никога не е бил основаван. Той се разраства в басейна от лагуни вследствие на многото заселвания на хора. Тази теория поддържа и една от най-видните исторички и изследователки на Венеция Елизабет Крузе-Паван, професорка по средновековна история в парижката Сорбона.

Според историчката става въпрос за измислица, датираща от Средновековието. В хроника от края на XII в. се говори лаконично за основаването на града. Впоследствие известните хроникьори от края на следващия век подхващат тази история и я вписват в разказите си за произхода на града. По-късно дожът Андреа Дандоло, който изпълнява тези функции от 1343 до 1354 г., написва документ, който се превръща в нещо като паметник за венецианската история. Според дожа след нахлуването на германските племена в Северна Италия, което води до серия разрушения, населението на Падуа решило да си направи убежище в близките лагуни. Трима от

консулите на града

потеглили с тази

мисия и избрали на

25 март 421 г. мястото

на Риалто (Rivus altus, или дълбок канал) за поставянето на основите на бъдещия град Риалто - Венеция. Работата по изграждането му започнала веднага, както и построяването на църквата “Сан Джакомо ди Риалто”. 

Според изследователката от Сорбоната, за разлика от тази легенда, историческият разказ е друг и според него

нахлуването на Атила

довело до бягането

на хора в лагуните

заради разрушаването на градовете им. Като се има предвид обаче, че нашествията на хуните в Италия датират от средата на V век, това значи, че основаването на града не може да е станало три десетилетия преди нахлуването на Атила на Апенините.

“Приказката” за Венеция и за основаването ѝ на 25 март 421 г., както и за предполагаемия указ на дожа впоследствие се копират. Така според френската историчка фалшификатът се размножава и в други ръкописни варианти, с което се подхранва още повече първоначалната легенда. Така се стига до последните десетилетия на XV в., когато Марин Санудо в историята си на Венеция цитира не само въпросния указ на консулите основатели, а и астрологическа карта от 25 март 421 г.

Легендата за основаването на Венеция именно на този ден обаче устоява през годините и се предава от хроника на хроника.

Друга легенда за

Венеция е свързана

със съня на

свети Марко.

По време на дълъг престой в лагуната, преди да стигне до Рим, Марко сънува как това ще се превърне в идеалното място на вечния му отдих.

Според хрониките на Андреа Дандоло ангел Господен се явява на евангелиста и му съобщава, че тялото му ще почива в мястото, наречено Риалто, или точно там, където ще бъде основан град. В съня на свети Марко се предизвестява още, че Риалто-Венеция е избран и предопределен от Бога град. Този елемент от легендата – за Венеция като Божия избраница, остава през вековете, въпреки че много от елементите на средновековните легенди избледняват.

Той се вписва и от самата Венеция в собствената ѝ история. Така в края на XVII в. церемониал майстор на базиликата “Сан Марко” вписва, че Венеция е родена от морето през 421 г. в деня на Благовещение – 25 март. Тогава Дева Мария научава благата вест за раждането на Спасителя.

Бог, търсейки невеста за единствения си син, решил, че

тази булка - Венеция,

ще бъде зачената

непорочно

като Божия син. 

Според френската професорка много венецианци и до днес вярват, че “Сан Джакомо” е най-старата черква в града им, защото чарът на фалшификатите още е твърде силен. Венеция днес е не само град музей, а и едно от най-посещаваните туристически места в света.

Туризмът от десетилетия е основна дейност в града на гондолите и във времената на пандемия той страда неимоверно от липсата на посетители. Затова според професорката Венеция опитва да живне, привличайки нови потоци туристи с лансирането на годишнината си.