Леонардо да Винчи имал точен план за сух път през Босфора

15.04.2021 Бела Чолакова

Художник, анатом, геолог, астроном, механик, архитект, музикант, картограф, философ… Леонардо да Винчи е просто гений. Неразбран обаче от съвременниците си, обвиняван в магьосничество, следен от църквата заради опитите си по анатомия, пожелал да бъде художник на регента, но превърнат в проектант на оръжия.

Най-голямата мистерия около него е фактът, че изпреварва времето си, и то не просто сравнено с днешните учени, а всъщност

пръв предполага някои от теориите,

които великите умове откриват. 

Изследователят на Да Винчи Майкъл Гелб пише:

“40 години преди Коперник Леонардо отбелязва, че Слънцето не се върти около Земята, че тя съвсем не е в центъра на слънчевия кръг, нито е център на Вселената. 

60 години преди Галилей препоръчва за изучаване на повърхността на Луната и другите небесни тела да се използват “големи увеличителни стъкла”. 

200 години преди Нютон създава идеята за гравитационната теория: “Всяка тежест има склонност да пада към центъра по най-краткия възможен път.” А на друго място добавя: “понеже всяка тежка субстанция упражнява натиск надолу и не може да бъде поддържана непрекъснато, цялата Земя трябва да стане сферична”. 

400 години преди Дарвин поставя човека в една и съща широка категория заедно с маймуните.”

Интересното е, че бащата на Леонардо е нотариус и тази професия очаква и сина, ако не e правилото, съществувало през XV век в Италия – извънбрачните деца да не се допускат до членство в гилдията.

И въпреки че Пиеро да Винчи е преуспяващ нотариус, тъй като не е в официален брак с майката на момчето – дъщеря на обикновен фермер, Леонардо не може да тръгне по стъпките на баща си. Вместо това е изпратен да чиракува в ателието на големия скулптор и художник Андреа дел Верокио. 

От всички странни призвания, които Да Винчи има, най-ексцентричното му занимание може би е проектант на оръжия.

Всъщност Леонардо е пацифист и е напълно против войната, но става военен инженер по стечение на обстоятелствата. След чиракуването при Верокио си намира работа при регента на Милано Лудовико Сфорца. Оказва се обаче, че той няма нужда толкова от придворен художник, колкото от изобретател. За него Леонардо прави забележителни планове за лесно транспортирано оръдие, което да изстрелва камъни, за различни видове катапулти, балисти и метателни машини. Освен това създава и точни схеми за мостове, канали, сгради.

Някои от идеите му са реализирани столетия по-късно. Леонардо прави скици на брониран танк, картечница, управляема ракета и подводница. Докато ги измисля, той подчертава, че го прави единствено

за да “защитават най-големия дар на природата – а

именно свободата”. 

И подчертава: “Не знам дали да разкривам тези свои идеи заради злата природа на някои хора.” 

През годините като изобретател Леонардо създава още планове за летателна машина, хеликоптер, парашут, сгъваема стълба, тристепенна скоростна кутия, велосипед, шнорхел, хидравличен крик, шлюзове за система от канали, уред за измерване на вятъра, везна, часовник с аларма и какво ли още не.

Много от съвременниците му обаче не могат да осъзнаят колко напредничави са идеите му и ги възприемат като странни. Някои дори го обвиняват в магьосничество, усъмнени от факта, че Леонардо не само е много талантлив, умен и работлив, но също така красив и силен. 

Да Винчи се защитава оригинално - като обяснява, че

използва математика както за картините, така и

за научните си експерименти,

което автоматично го оправдава, защото никой магьосник не използва математика. Съвременниците му намират за съмнително обаче и това, че Леонардо изследва трупове.

В продължение на години той изучава всеки сантиметър на човешкото тяло, присъствайки и дори организирайки незаконни дисекции. През Ренесанса това се наказва със смърт от католическата църква, защото се смята за дяволско дело.

Но освен наблюденията, които изключително много му помагат в изобразителното изкуство, геният прави и множество открития по анатомия. Той пръв стига до заключението, че сърцето е мускул, който се разширява и свива, докато бие.

Вследствие на натрупания опит създава скицата “Витрувиански човек”. Тя представлява опит за изучаване на пропорциите на човешкото тяло и представя идеята на гения за идеалната симетрия. 

Да Винчи дори е изкушен от желанието да полети. Решава, че щом птиците могат, значи и човек може. Експериментира с различни типове летящи машини – проектира човек птица, хеликоптер, летателен кораб, самолет с размахващи се крила и парашут.

Интересното е, че повечето хора го възприемат преди всичко като художник, а той оставя едва 30-ина платна.

Най-известните от тях несъмнено са “Мона Лиза”, “Дамата с хермелина”, “Света Анна с Мадоната и младенеца”, “Благовещение”, “Поклонението на влъхвите”, “Мадоната на скалите”, “Леда и лебедът” и стенописът “Тайната вечеря”. Леонардо е един от първите художници, които използват маслени бои, освен това той измисля

уникална математическа перспектива и

създава всяка своя творба бавно и след множество изчисления. 

Да Винчи се изявява и като архитект – чертае грандиозен план за преустройството на Милано, за да го превърне в идеалния град, като прилага своите познания за циркулирането на кръвта в човешкото тяло. 

Емблематична е и идеята му за прокарване на сух път през Босфора. Мостът не е построен по времето на Леонардо, но столетия по-късно е доказано, че изчисленията на Да Винчи са били точни и проектът е щял да издържи.