За писателя и книгите, които са ни подарили незабравими моменти
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мене, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
"Небето е на всички"
Едва ли има някой, който да не е чувал за гордия и надменен дон Домат. Или вечно киселия принц Лимон. Всички ние си спомняме приключенията в замъка на графините Череши. За Джани Родари, надеждата за всички и любимите герои разказва vesti.bg.
"Приключенията на Лукчо" е една от детските книги, към които независимо от възрастта си, всички ние се връщаме.
Да си спомним за човека, създал незабравимите истории за царството на плодовете и зеленчуците, в което - цари вечната борба между доброто и злото.
Джани Родари /1920-1980 г./ е сред най-популярните автори на детска литература, с когото са израснали цели поколения.
Годината е 1928. Чезаре, Марио и 8-годишният Джани са изгубили баща си, който си отива след тежко боледуване.
С детството и на трите момчета се приключва. Те, заедно с майка си трябва да напуснат родната Оменя и се местят в малко село в провинция Варезе,откъдето е майката.
За семейството обаче няма време за скръб - те бързо трябва да стъпят на краката си и да продължат напред.
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.
"Магазин за надежда"
Джани се записва на училище, както повечето деца, но веднага прави впечатление с това, че е изключително будно дете и винаги е пръв в класа. Той успява да вземе диплома за учител, когато е едва на 17-годишна възраст и без да губи излишно време, веднага се захваща за работа.
Дажни започва да преподава в местните селски училища, като през 1939 година решава да опита късмета си и да завърши в Милано.
Той започва да посещава лекции във филологическия факултет на Католическия факултет, но същата година избухва Втората световна война.
През 1940 година и Италия влиза във войната, а Джани е мобилизиран. Конфликтът, завладял целия свят, ще остави дълбоки и незаличими следи у бъдещия писател.
Войната започва да взима своето: двама от най-близките приятели на Джани: Нино Бианки и Амадео Мартели губят живота, си, а фашистите изпращат Чезаре в концентрационен лагер.
Връзката между двамата братя е много силна и това жестоко наранява бъдещия писател. Той е освободен от армията, тъй като здравословното му състояние не позволява той да изпълнява военна служба, а и самият Джани е дълбоко отвратен от фашистите.
В края на войната: 1944 година, той става член на Комунистическата партия и дори участва в съпротивата.
След като Втората световна война приключва, Родари започва да се занимава с журналистика. Партията го назначава за редактор на лявото издание "Унита" през 1948 година, а през 1950 година получава покана да работи за детското списание "Il Pioniere" в Рим.
Така, Джани Родари успява да съчетае работата на журналист и паралелно с това - да продължи детството от там, откъдето е спряло.
Децата, както и критиката, приемат изключително радушно написаното от Родари и той започва да печели все по-голяма популярност.
През 1951 година той издава книга със стихотворения и детския роман "Приключенията на Лукчо", който му печели световна слава.
Романът за Лукчо разказва историята за борбата между надменните плодове и бедните зеленчуци. Именно в тази книга се виждат редица политически послания за социалното неравенство, за несправедливата съдебна система. Метафорите са повод за критика и обвинения за прекалено левия уклон на Родари.
Независимо от тези упреци, децата не спират да четат книгата и тя е преиздавана отново и отново.
В следващите години, Родари започва поредица срещи с деца, родители, педагози и преподаватели. На базата на тези срещи се ражда "Граматика на въображението", една от библиите за творческо писане за деца.
През 1970 година Родари получава Андерсеновата награда за литература, която е еквивалентът на Нобеловата награда в областта на детската литература.
През целия си живот, Джани Родари искрено се вълнува от съдбата на децата и техните фантазни светове.
Писателят казва: "Сълзата на гладното дете тежи колкото цялата земя".