Днешна София е сред бисерите в короната на българските царе, а от 3 април 1879 г. е столица на Република България.

Размирният в българската история VIII век в самия си край донесъл една важна промяна. На българския престол през 796 г. се възцарил един потомък на българите кутригури от Панония (на територията на днешна Унгария) – хан Крум (796–814). Неговото продължително управление значително променило историята на България.

След като в периода 791–803 г. франките унищожили западната част на Аварския хаганат, хан Крум завладял неговата източна част с богатите на каменна сол, на железни и сребърни руди области Банат и Трансилвания (в днешна Сърбия и Румъния).

Пленените авари били доведени при българския хан.

Византийският речник “Суда”, създаден около 1000 г., накратко разказва за това: “На българите се харесала носията на аварите. Те заменили своите дрехи с техните и досега ходят така облечени. Същите тези българи унищожили напълно аварите.

Крум запитал пленниците авари: “От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?”.

А те отговорили:

“Понеже взаимните клевети се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните. И още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите.

Също така и от пиянството, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. Освен това от подкупите, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел”.

А той, като чул думите им, свикал всички българи (на народен събор) и им заповядал, като издал

следните закони:

“Ако някой обвини другиго, да не бъде изслушан, преди да бъде вързан и разпитан; ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит.

Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде; или ако някой би се осмелил да направи това, имотите му да бъдат отнети.

Заповядал също така да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят.

На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде (достатъчно) задоволен, за да не изпадне пак в нужда или пък, който не постъпи така ще му бъдат отнети имотите”.

Чрез тези постановления хан Крум искал да постави славяни и българи на равна нога, под един общ закон.

Поради суровите изисквания, характерни за обичайното право на (пра)българите, Крумовите закони не могли да се наложат в изпълнената с много славянски племена българска държава. Те обаче свидетелстват за процесите на социално разслоение в българското общество и свързаните с тях престъпни беди и недъзи. Заради строгите закони, които въвел, в ново време хан Крум заслужил прозвището Страшни.

Като укрепил вътрешния ред в държавата, хан Крум предприел първите си походи на юг, срещу Византия. Неговите удари били насочени първоначално срещу най-слабото звено в империята – в историко-географската област Македония, т.е. югозападните балкански земи. Тогава византийските автори ги наричали с името Славиния, защото били населени със славяни.

През 808 г. войската на хан Крум нападнала византийските отряди в района на Сяр. Мнозина от военачалниците били избити. В български ръце попаднала заплатата, предназначена за армията, на стойност 79 200 номизми (златни византийски монети), около 350 кг злато. В чест на удържаната победа в столицата Плиска била поставена победна колона с надпис: “Битката при Сяр”.

Българите показали трайното си намерение

да навлязат в земите на юг от Стара планина.

На следната 809 г. хан Крум нападнал крепостта Сердика - днешна София. Привидно българският владетел обещал пощада за гарнизона и местното население, което отворило крепостните порти за българите. За да установи тук трайно властта си, Крум заповядал да бъде избит византийският гарнизон от шест хиляди души, както и много граждани. По негово нареждане била разрушена и крепостната стена. След това българите се оттеглили.

Византийският император Никифор І Геник (802–811) потеглил към Сердика, като дал разпореждане на оцелелите от българския погром ромеи да възстановят крепостната стена и да застроят опустошения град. Това предизвикало брожение сред войската и населението. Част от византийските военачалници се отметнали от службата си в империята и побегнали при хан Крум. Между тях били византийските стратези Вардан, Янис, Кордила, Григора, както и строителят на обсадни машини и съоръжения, покръстеният арабин Евматий.

Като използвал пропагандата на своите хронисти, император

Никифор изпратил лъжливо съобщение

в Цариград, че е отпразнувал Великден (тогава на 9 април 809 г.) в аула на Крум, т.е. в Плиска.

След завръщането си във византийската столица, осъзнал безсилието си, василевсът вероломно наказал водачите на бунта.

Истината в случая била друга. Като видял слабостта на ромеите, хан Крум отново нападнал Сердика и установил тук българската власт завинаги. Така днешната ни столица, която през Ранното средновековие била предмостие за държавно разширение на България на юг и югозапад, преди 1210 години трайно била присъединена към нея.

Вече 13 века град София е населен с българи и макар да е сменил много господари през вековете и да е изпитал властта на чуждоземни сили, останал сред бисерите в короната на българските царе, а от 3 април 1879 г. и до днес е горда столица на Република България.